Що е спекула и има ли почва у нас?

Според тълковния речник думата "спекула" означава нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др. У нас спекулата попада на богата почва: манталитетът на българите и не особено конкурентната среда в много сфери, в които господстват малко на брой компании и има възможност за "скрито договаряне", или казано с една дума-монопол. Друго улеснение за спекулата е липсата или слабият контрол на конкурентната среда в страната ни, въпреки че сме член на ЕС, пише profit.bg. Трета "хранителна съставка" за спекулата е корупцията, която позволява тя да се прикрива с "нормални корпоративни практики" и "пазарна среда" от тези, които трябва да следят и контролират цените. Българите отдавна сме свикнали със спекулата, като прословутото ни търпение е почти неизчерпаемо. Като се почне от тези близо 10 години, когато цените на мобилните разговори у нас бяха сред най-високите в Европа, и се достигне до традиционното поскъпване на агнешкото, яйцата и зеленчуците покрай Великден и Гергьовден.
Всъщност доказването на нечестни търговски практики е изключително трудно, дори и в развитите европейски страни, където са налице редица и добре функциониращи звена. Там обаче гражданското общество като че ли е на значително по-високо ниво, а корпоративната култура не позволява на компаниите да са прекалено фриволни, защото държат на имиджа си.
И докато спекулата трудно се диагностицира при продукти, минаващи по цяла верига от производители, доставчици и търговци, и особено при услуги, при които трудно се изчислява себестойността, то тя лесно може да се открие при продукти с пазарни цени на стоковите пазари. Има ли спекула с някои основни суровини? Отговорът определено е "да".
За спекула можем да говорим в следната ситуация - цените на суровините поскъпват на международните пазари, което напълно логично се отразява и на продуктите, пряко свързани с тях. Производителите излизат и обясняват в медиите, че поскъпването на даден продукт е свързано с повишението в цената на суровината на стоковите пазари. Когато цените на същите суровини обаче тръгнат надолу, следва "информационно затъмнение" от страна на производителите, а цените на стоките някак си забравят да се понижат.
Примери в това отношение много. Например цената на захарта на дребно регистрира съществен ръст преди около година. Тогава това се обясняваше с високата цена на суровината на международните пазари. От август 2010 до август 2011 година захарта поскъпна с 55% на международните пазари. За същия период цената на продукта захар се е повишила от 1,33 до 2,25 лв. за килограм, или повишение от 69%, съгласно данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цената на продукта обаче не тръгна надолу с темпове, съпоставими с поевтиняването на суровината на стоковите пазари. За последната една година захарта, търгувана като суровина, е загубила 35% от стойността си на международните пазари, докато цената на едро на продукта се е понижила от 2,25 лв. на 2,11 лв., или спад от едва 6,2% отново съгласно статистиката на ДКСБТ.
Подобна аналогия може да се търси и при други суровини, като например кафето. От началото на годината цената на суровината е загубила 28% от стойността си, а за последната една година понижението е дори по-осезателно в размер на над 35%. Още по-фрапиращ е случаят със случващото се при цената на памука, основна суровина за производството на дрехи. В края на март миналата година суровината достигна рекордни стойности при нива от над 220 цента за паунд, а към днешна дата тя е при нива от около 71 цента, или понижение от над 70%.
Това са само част от най-вероятно хилядите случаи на потенциално спекулиране. Тази порочна практика и схема действа навсякъде, като е трудно проследима, когато липсва официална статистика за добавъчната стойност на всички звена по веригата, идеална предпоставка за спекула.