13 Май 2026сряда07:11 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Ще яде ли Хасан баница?

/ брой: 208

автор:Панчо Панчев

visibility 5115

  Използвам този народен израз, в който е вложено недоверието ни към някое обещание или към осъществяването на поредното добро намерение на отговорни хора. С голямо удоволствие и силно съмнение, че това ще стане, прочетох във вестника заплануваното от новото ръководство на Националната телевизия възраждане, по-точно възкресяване, на едно от най-обичаните предавания, показвани на малкия екран - Телевизионния театър.
    Не помня или по-вярно не зная причините за неговото необяснимо затриване, но какво ли хубаво не се е затрило у нас, та се чудя. За да бъда честен пред младите обаче, длъжен съм да кажа, че затриването на Телевизионния театър започна преди така наречените демократични преобразования у нас. За него не са виновни палачите на селското ни стопанство, на промишлеността, на здравеопазването, на половината от АЕЦ "Козлодуй" и на всички други големи и малки национални жертви, дадени след 10 ноември...
    Според мен една от вините е масовото нахлуване на кинаджии в телевизията и главно желанието на режисьорите да се правят всички на Фелини, независимо от това, че най-добрите филмови постановчици - Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов, Методи Андонов (не че точно те са виновни за станалото) са закърмени с театрално образование.
    А Телевизионният театър не само успя да стане любимо редовно докосване на зрителите до стойностно сценично изкуство, а беше започнал да добива и своя специфична физиономия като жанр. Предпочитаната драматургия за телевизионен театър и самите постановки взимаха най-доброто от театъра и киното като например камерния формат (малък брой на действащи лица и места на действие) - от сцената и близкия план "бръкващ" в душата на актьора - от екрана. Без да бъдат изключвани комедията, историческата пиеса и други разклонения на драмата и театъра, предимство и най-добра реализация на малкия екран имаха психологическите сюжети, много от които се помнят и до днес от онези, които са ги гледали.
    Всеки понеделник, когато беше почивният ден на театрите в цялата страна, малкият екран приковаваше вниманието на рекорден брой телевизионни зрители. Те имаха възможност да видят като поднесени им на тепсия постановки на пиеси от световна и родна класика и на най-доброто от съвременната чуждестранна и българска драматургия. В тях участваха най-известните наши артисти - много точна беше шегата, че Телевизионният театър има най-богатия и силен актьорски състав в страната.
    Ако не беше Телевизионният театър (който показа повече от десет написани от мен пиеси, някои предназначени специално за него), едва ли щях да имам щастието да видя в мои роли големи артисти като Маргарита Дупаринова, Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Славка Славова, Виолета Бахчеванова, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Георги Калоянчев и още дълъг списък светила на сцената ни. Тях зрителите оценяваха и обикваха не от евтини естрадни сценки в шоута и от други подобни несериозни изпълнения, а от блестящо създадени драматични и комични образи, запечатели се трайно в съзнанието им. Естествено пристрастието ми към Телевизионния театър и жалбата ми от затриването му имаше не само лична причина - неоспорими бяха изключителната обич и интерес на публиката и голямото художествено, емоционално, възпитателно, ако щете, въздействие, която тя изпитваше. И това ставаше неусетно - всеки понеделник вечер, когато хората бързаха да се приберат у дома и да седнат пред телевизора.
    Самите ръководители на най-популярната ни медия изглежда съзнаваха (явно недостатъчно) това и не за първи път обявяват намерението си за възкресение на любимото предаване. Помня, че веднъж Борето Геронтиев, който по едно време често ставаше "и.д.", ме зарадва с вестта за включването в бюджета на пари за тази цел. Дявол знае къде отидоха тези пари. После прочетох изявление за подобни намерения и на тогавашната шефка Севда Шишманова, обадих й се и тя ми обеща среща по въпроса, но после я отмени. Сега същата Севда Шишманова е програмен директор и пак е обявено "възкресение", но кой знае защо аз вече съм песимист.
    Едва ли са оптимисти и останалите живи и все още упражняващи някак професиите си някогашни дейни участници в телевизионния театър като режисьорите Павел Павлов и Магда Каменова, оператора Косьо Хаджиев, мнозина от прекрасните ни артисти, моя милост накрая, които макар и със скромна доза надежда очакват въпросното възкресение.

 

Мексико изпраща нова хуманитарна помощ на Куба

автор:Дума

visibility 782

Бивш шеф на НАТО призова за нов алианс

автор:Дума

visibility 768

Семпъл дебют, или повече от същото

автор:Валентин Георгиев

visibility 806

ДУМА и динозаврите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 864

Когато опозицията стане фон

visibility 765

Какво разбирам аз под "справедливи цени"

visibility 792

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ