Ще влезе ли МО във война с работодателите?

Спирдон Спирдонов

Самото Министерство на отбраната не крие, че рискува да получи упреци от работодателите във връзка с предложените изменения и допълнения на Закона за резерва на въоръжените сили. Търсейки решаването на наболели от години въпроси, свързани с окомплектоването на армията, министерството иска отпадане на работодателя като страна по договора за служба в доброволния резерв. Т.е. работникът или служителят решава за определен период от време да облече военната униформа, за което работодателят му няма да има думата. 

В мотивите към проекта се признава, че осигуряването на неплатен служебен отпуск на лицата, извикани на активна служба в доброволния резерв или на срочна служба в доброволния резерв, би създало затруднения на производствения процес в някои случаи и съответно може да заплаши конкурентоспособността на малките и средните предприятия. Сега договорите за служба в доброволния резерв са тристранни. Те се сключват между министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, резервиста и неговия работодател/орган по назначаването. Практиката показва, че липсата на съгласие на работодателя често е пречка за сключване на този договор, което препятства комплектуването на военните формирования в мирно и военно време. За това е предвидено отпадането на работодателя като страна по договора да бъде компенсирано с въвеждането на задължение за уведомяването му за сключения договор от органите по военния отчет, включително с осигуряване на обезщетение за времето на отсъствието на резервиста от работа поради ползване на неплатен служебен отпуск в размер, определен в акт на министъра на отбраната. Така ще може да бъде назначен заместник на отсъстващия работник. 

Дотук с мотивите на МО. Естествено е да се очаква съпротива от работодателските организации. Тази възможност предоставя и самият законодателен процес - има 30 дни, до 5 септември, за обществено обсъждане. "Работодателят сам осигурява както средствата за производство, така и работниците. В ситуация на остър недостиг на работна сила, в каквато се намираме, не смятам, че е коректно от страна на държавата да решава проблема с доброволната военна служба по този начин", коментира шефката на Правния отдел на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Тя допълва още, че пред работодателя стои задачата да намери заместник на служителя си за период от 3 до 6 месеца. Според нея това е изключително кратък срок за намирането на подходящ служител, който да е готов да работи и то за толкова кратко време.

От МО трябва да се подготвят за отговори на няколко въпроса, които на този етап се поставят от БСК. Защо се променя конструкцията на взаимоотношенията между държавата в лицето на МО и работодателите и докъде ще доведе това? В условията на остър недостиг на работна сила е разбираемо желанието на МО да елиминира всички пречки пред осигуряването на резервисти, следва ли обаче това да става чрез използване на административен подход и за сметка на работодателите, които от години алармират за дефицит на работници? Помислено ли е, че в периода на активна служба резервистът ще загуби част от професионалната си квалификация и опит и след завръщането на работа ще е необходимо време за адаптация и допълнителна квалификация? Ясно ли е, че работодателите ще бъдат изправени пред необходимостта да търсят нови служители за определен период (няколко седмици, месеци или година), което в повечето случаи е много трудно и неминуемо ще се отрази на организацията на работата и натовареността на останалите служители? Още повече, че този проблем трябва да се разглежда в контекста и на ограниченията, които налага Кодексът на труда за полагане на извънреден труд и наемане на служители от агенции за временна заетост. И още едно обстоятелство - "ако се наеме нов служител на безсрочен договор, това ще натовари финансово работодателя след приключване на активната служба на резервиста, тъй като съществува забрана за уволнение на служители по време на активна служба."

Няма съмнение, че всеки ще дърпа чергата към себе си. Не за друго, а защото българите вече не достигат както за работа в производството, така и за защита на Родината. Те са едни и същи. А и няма как да се приложат тези правила и за работещите зад граница. Не се знае и доколко работникът ще се довери на гаранциите, които му дава законът с оглед на последващата му професионална резервация. По принцип не е добре да се сключват договори на тъмно, т.е. без знанието на работодателя и след това да бъде уведомяван. Действително има риск за бумерангов ефект от промяната на закона. Проблемът на Въоръжените сили обаче също трябва да бъде разбран и да се намери най-добрата формула за разрешаването му. Не бива да се стига до война между МО и работодателите. Тя няма да има победител. Ще загубят и двете страни.