Ще спре ли Европа опитите за възраждане на нацизма

Емилия Лазарова

Способна ли е днешна Европа да предотврати заплахата от възраждане на нацизма? На този въпрос се опитаха да дадат отговор депутати, ръководители на политически движения и партии, общественици от Молдова, Русия, Унгария, Финландия, Литва, Латвия, Украйна и България, събрани на конференция в Кишинев - столицата на Молдова. Форумът, проведен на 28 октомври 2013 г. под надслов "75 години от Мюнхенския сговор. Способна ли е днешна Европа да предотврати заплахата от възраждането на нацизма", е инициатива на Международното правозащитно движение "Свят без нацизъм". В него вземат участие и Инна Шупак (с български произход) - депутат от парламента на Молдова, и Владимир Починок, първи вицепрезидент на "Свят без нацизъм".
Създаването и дейността на Международното правозащитно движение "Свят без нацизъм" е породено от нарастването на междуетническите и религиозните конфликти през последните години, от

 поведението на десния радикализъм

 който използва изострящите се социални противоречия в условията на световната икономическа криза и глобализация на икономиката, а също и от идеологическия вакуум, който възникна през последните две десетилетия. Особено тревожна е целенасочената ревизия на историята на ХХ век, героизацията на нацизма в страните от Централна и Източна Европа, обезличаването на решенията на Нюрнбергския съд и др. Това поражда необходимостта от създаване на широко антинацистко и антифашистко движение в съвременния свят.
Организаторите и участниците в конференцията с тревога отбелязват тенденцията на ограничаване на демократичните принципи и ценности в редица европейски държави, като в центъра на вниманието са събитията в Молдова. Владимир Воронин, доскорошен президент на страната, в момента депутат в парламента, изтъкна, че "това, което става сега в Молдова, напомня на това, което се случва през 1938 г. в резултат на Мюнхенското съглашение. Днес Молдова, както някога Чехословакия (1938 г.) я делят на части, като субект на международното право." Учени, журналисти, учители и общественици от Молдова посочиха тревожната тенденция на героизацията на нацистите, на

фалшифицирането на историята

и на уравняването на нацизма и комунизма, на изкуственото разделяне на страната.
В този дух Атила Вайнаи - председател на Работническата партия в Унгария, изтъкна, че днес Молдова е Испанската република в навечерието на Втората световна война. Алгирдас Палецкис (Литва) и Йосиф Корен (Латвия) очертаха специфичните процеси в Прибалтийските републики, където се героизират убийците на евреите и се насажда идеята, че нацизмът е нещо по-добро от болшевизма. Наред с това Алгирдас Палецкис изтъкна, че е невъзможно обединение на Европа без Русия и без Евразийския съюз в бъдеще.
Бекман Йохан (Финландия) разказа за нарастващото недоволство във финландското общество от редица мерки и политики на Европейския съюз и подчерта, че Финландия е заинтересована да стане член на Евразийския съюз, въпреки членството си в Европейския съюз.
Емилия Лазарова (България) се спря на икономическите и политическите предпоставки като благоприятна среда за проявата на крайни радикални възгледи и действия, като припомни, че опитът и традициите на българския народ в борбата против фашизма, дълбоките антифашистки традиции са сдържащ фактор за утвърждаването и разширяването на влиянието на радикалния национализъм и неофашизма.
В приетата резолюция на Международната конференция се отправя призив към структурите на Европейския съюз срещу ограничаването на демократичните ценности и принципи в Унгария, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Република Молдова и се призовава хората да бъдат активни и да не допуснат в Европа отново да се възроди "кафявата чума".