Ще се върне ли Плевнелиев към ролята си на обединител?

Опитът на президента да запази непокътнати параметрите на Дянковия бюджет претърпя неуспех. Парламентът отхвърли ветото върху актуализацията на бюджета, а дебатите в пленарната зала за доста продължителни периоди напускаха руслото на фискалната тема и прерастваха в размяна на доводи "за" и "против" държавния глава.
Тази метаморфоза на дискусията бе логично следствие от нелогичното излизане на г-н Плевнелиев от предписаната му от Конституцията роля на обединител на нацията и стъпването му върху хлъзгавия терен на политическата игра. Вместо да бъде над политическите различия, той не просто стана страна в тях, но и не се поколеба да упражни натиск на ръба на правомощията си. Правото му на вето е безспорно, но никой от предшествениците му не го е използвал срещу закона за бюджета. И това не е случайно. Бюджетният закон е концентриран израз на правителствената политика и тъкмо поради това, за разлика от всички други закони, той може да бъде внасян не от един или група депутати, а само от Министерския съвет. Налагането на вето върху него няма как да е нещо друго, освен присвояване от страна на държавния глава на част от функциите на изпълнителната власт. Ето защо това действие на г-н Плевнелиев е без прецедент в цялата вече четвъртвековна история на прехода. Сравненията с подобно вето, до което преди доста години прибягна първият ни демократично избран президент, са неудачни. На д-р Желев му се наложи да върне за ново гласуване бюджетен закон поради несъобразени с Конституцията текстове, докато г-н Плевнелиев е първият, който прави това по целесъобразност, изразявайки несъгласие с числата и таблиците, което е чиста проба намеса в правомощията на правителството и излъчилия го парламент.
Преследваните от току-що отхвърленото вето цели са очевадно политически. На държавния ни глава безкрайно много му се иска да подчертае, че съществуването на кабинета "Орешарски" зависи от партия "Атака". А това за кой ли път показва двойния му аршин. Когато в течение на две години правителството на Борисов, в което сегашният президент беше министър, получаваше парламентарна подкрепа от националистите, тя беше похвална. Днес обаче на г-н Плевнелиев подобна поддръжка му се вижда укорима и той прави внушения за нова тройна коалиция. Макар и на самия него да му е ясно, че "Атака" не е "за" БСП и ДПС, а е "против" ГЕРБ. И ако спасяват кворума или гласуват срещу ветото, националистите го правят не защото са се прегърнали със сегашните управляващи, а тъй като не искат периодът на герберските безобразия да се повтори.
С посочването на "Атака" като формация, крепяща правителството, президентът цели да засили европейския натиск. След по-малко от година предстои гласуване за Европарламент, а в повечето от страните в ЕС управляват десни партии, които в търсене на по-добър изборен резултат ще повтарят, че в една от държавите членки социалистите са толкова лоши, та чак са влезли в съюз с националистите. Идващата от Европа критика вероятно ще повлияе върху политическите нагласи в България. Това е един от най-важните ефекти от ветото, пресметнати много преди то да бъде подписано. Той вероятно до голяма степен ще бъде обезсилен от факта, че тъкмо Станишев е президент на Партията на европейските социалисти, но така или иначе държавният ни глава разчита на европейската карта в стремежа си да защити бившите управляващи, което още веднъж подсказва политическия характер на мотивите му.
Друга, не по-маловажна цел на президентското вето е да влее нова енергия в проточващите се вече трети месец протести срещу правителството. Вижда се, че те линеят и буксуват, а моралната им в първия ден кауза, за която мнозина бихме се подписали, бе разжалвана до голото настояване за оставка. Достатъчно бе да се случи малко по-силен контрапротест в деня на ветото и някои почти изпаднаха в паника. Привидяха им се безредици и дори началото на гражданска война. Правителството нарочно търсело провокация, сякаш то не е най-заинтересуваното всички шествия да се развиват спокойно и мирно. И сякаш жълтите павета са запазен периметър само за протестърите и никой друг няма правото да припарва върху тях.
"Глупав е онзи президент, който заема страна в политически спор - отбеляза приятелят ми във фейсбук Добри Божилов, афиширащ се не просто с десни възгледи, но и като привърженик на Костов. - С това той ликвидира обаянието си да е обединител на нацията". Перипетиите около ветото показаха, че г-н Плевнелиев е почти в края на този лишен от слава път. Оттук нататък или ще направи кръгом, влизайки отново в ролята си на обединител, или, разделил вече нацията на "симпатични" и "други", ще бъде отритнат както от вторите, така и, макар и малко по-късно, от първите.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info