Ще промени ли шистовият газ енергийния глад?

В началото на април Националната агенция за минерални ресурси (НАМР) в Румъния обяви, че не е издаван лиценз за проучване или експлоатация за шистов газ в страната. Всички компании разполагат с разрешителни за добив на конвенциален газ. Това съобщение бе направено по повод зачестилите протести срещу искания на американската компания "Шеврон" да получи лиценз за проучване на възможности за добив на газ от шисти. Председателят на агенцията заяви, че въпросът ще се реши на правителствено равнище, ако използването на такъв ресурс "е полезно и не е опасно". Премиерът Виктор Понта нееднократно заяви, че преди всичко Румъния трябва да знае какви залежи се намират под земята, за което ще са необходими 5 години, и след това ще се реши дали ще ги експлоатират.
През март т. г. компанията "Шеврон" поиска разрешение да проучи три параметри в областта Васлуй с оглед подготовката и сондирането за шистов газ в землищата на Попен, Силистя и Палтинещ. Румънската агенция за защита на природата отговори, че е започнала процедура за оценяване на въздействието за такава дейност върху околната среда по трите проекта. След тези проучвания ще се реши дали да се издадат разрешителни. Същевременно от "Шеврон" съобщиха, че през втората половина на т. г. ще започне сондиране на кладенец за добив на шистов газ в областта на Бърлад. Освен това възнамерява да започне проучвания за сеизмични изменения в периметър на Добруджа - Костинещ, Адамклеси и Вама Веке. Ръководителят на "Шеврон - Румъния" Том Холст потвърди, че трябва да получат необходимите заключения от редица държавни институции. В румънското законодателство обаче не се прави разлика между добива на конвенционален и шистов газ. Това предизвиква тревога сред населението в съответните територии, където се състояха протестни демонстрации.
В началото на април т. г. се състояха протести и в българска Добруджа. От движението за обществен контрол изразиха съмнение, че "Шеврон" може да прави проучвания за шистов газ с оправдание, че е за конвенционален. У нас засега съществува официално мораториум за проучване и добив на шистов газ. Не е тайна, че американската компания преследва не само икономически цели, но и геополитически. Под претекст за разнообразяване на енергоизточниците се преследва намаляването на руското влияние.

Кратка технологична справка

Добивът на шистов газ се извършва чрез хидравлично разбиване (инжектиране под налягане на смес от вода, пясък и детергенти за пробиване на скали, от които да се тегли газ), което предизвиква замърсяване на подземните води и околната среда, както и сеизмични изменения. Световният печат отбеляза земетресение от 5,7 градуса по скалата на Рихтер при експлоатация на шистов газ в щата Оклахома, САЩ.
В доклад на Европейския съюз през 2012 г. бе съобщено, че рискът от възникване на земетресение е ограничен, но извличането на неконвенционален газ (какъвто е шистовият) чрез метода на хидравлично разбиване изисква твърде голям терен, консумира много вода, продължителна подготовка и предизвиква рискове за биоразнообразието.

Какво показва практиката?

Продължителната финансово-икономическа и социална криза и опитите за изход от нея позволиха на енергийните лобисти да разтръбят изгодата от шистов газ, който щял да предизвика "революция" в енергетиката. В своя доклад за 2012 г. Международната агенция по енергетиката (МАЕ) обяви, че към 2017 г. САЩ ще изместят Саудитска Арабия от първенството в петролодобива и ще се самозадоволяват с енергоизточници. Голяма част от производството на горива през 2035 г. "изцяло ще идва от течен природен газ и от нетрадиционни източници (главно газ и петрол от шисти). А според доклад на групата "Exxon Mobil" от 2013 г. под заглавие "Енергийни перспективи: поглед към 2040 г." благодарение на шистовия газ американците ще станат нетни износители на горива при растящо търсене на газ. Експлоатацията на шистов газ в САЩ има положителен ефект - създаване на работни места и евтина енергия.
Шистовото лоби постига някои резултати. Поради забраната за добив на шистов газ в зоните за питейна вода и замърсяване на околната среда крупният химически и металургичен гигант в Германия BSF обяви планове да разшири своето производство в САЩ, където добивът на шистов газ има цена, 1/3 по-малка от тази в Европа. Планове за прехвърляне на производството си отвъд Атлантика чертаят и крупни комбинати от Австрия и Холандия. Във Франция добивът на шистов газ е забранен от 2011 г., но се проучват алтернативни методи.
В световния печат обаче се появиха и съобщения за надценяване на шистовия бум. Вестник "New York Times" от 25 юни 2011 г. сочи редица специалисти - геолози, анализатори, които се съмняват в пропагандата на петролни компании, "умишлено и дори незаконно надценяващи добива на шистов газ". Съмненията идват от анализа на хиляди сондажи. Компаниите прикриват рисковете от експлоатацията на залежите. Последици може да има не само за околната среда, но и за икономическото развитие. Списание "Nature" бележи, че запасите на един кладенец за шистов газ се изчерпват от 60 до 90% за една година. Следва веднага да се пробиват нови, за да върви производството, но с ниска рентабилност. Излиза, че добивът на шистов газ е лишен от дългосрочна перспектива, но съблазнява с изгода в краткосрочен план - спад на цените. Волф Рихтер от "Business Jngider" предупреждава, че добивът на шистов газ "поглъща лакомо капитала с впечатляваща бързина" и оставя "планини от дългове". Производството на шистов газ според "Financial Times" "поглъща неколкократно повече пари, за да изпълни програмата. Цената обаче скоро ще стигне високо равнище и ще доведе до финансов крах".
Редица световни анализатори и научни доклади изтъкват, че "шистовата революция" не може да реши енергийната криза, която е една от причините за сегашната световна рецесия. А тя може да се задълбочи със или без шистов газ. Предвижда се петролният пик да настъпи през 2014 или 2015 г., когато разходите за добив ще надхвърлят възможностите на световната икономика. Списание "Monde diplomatique" вижда в "шистовия бум" изкуствен балон, който, когато се спука, "ще предизвика криза в снабдяването и скок на цените, което ще засегне болезнено световната икономика".