Ще признае ли Сърбия Косово?

Методи Методиев,
кор. на ДУМА в Белград

    В последно време все по-осезателно към официален Белград летят депеши, че мястото на Сърбия е в Европейския съюз. Дотук - чудесно! Незапознатият би се почти заклел, че до три-четири години и нашите западни съседи ще заемат своето достойно място в общото европейско семейство. Такава е мечтата и на повече от 80% от сръбските граждани, които с основание виждат своето оцеляване единствено в членството на страната им в ЕС. Но! Определено съществуват и все по-явно се изказват завоалирани становища и от лидери на страни членки на ЕС, и от лидери на общите европейски институции, че първо официален Белград трябва да намери начин да се справи с "горещия картоф", наречен Косово.
    Първата "бомба" по този въпрос хвърли още през 2009 г. вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън, който посети сръбската столица за един ден, предизвика мъртвило по улиците й заради драконовските мерки за сигурност, но и предупреди, че рано или късно Прищина и Белград ще трябва да седнат на масата за преговори. Тогава като че ли неговите думи не се приеха много сериозно на "Андрийчев венац" (президентството на Сърбия) и външният министър на страната Вук Йеремич предприе  кампания по света, обикаляйки почти всички бивши страни членки на Организацията на необвързаните държави, за да търси тяхната подкрепа в Общото събрание на ООН за гласуване на Резолюция по отношение на косовската независимост.
    От Вашингтон размахаха предупредително пръст и с подвита опашка въпросът с резолюцията беше изоставен от Сърбия.
    Последва една година на относително затишие. В четирите сръбски общини в Северно Косово тук и там припламваха искри на етническо напрежение, но всичко завършваше относително мирно. Белград беше доволен и повтаряше заклинанието "Сърбия никога няма да признае Косово" и властта в западната ни съседка си живееше относително комфортно по отношение на този въпрос. И така до края на миналата година.
    На Брюксел му писна да издържа албанците, а и да поддържа скъпи и не особено ефикасни до момента институции в лицето на КФОР и ЕУЛЕКС и реши да действа. Прищина също се размърда и предприе сериозни мерки да утвърди властта си на север от р. Ибър, т.е. в сръбските среди. И тогава и Прищина, и Белград, макар и с неохота, седнаха на масата за преговори под благия покровителствен поглед на ЕС. Преговарящите Едита Тахири от косовската страна и Борислав Стефанович от сръбската се снимаха усмихнати пред камерите на световните медии, уж постигаха договорености по практически незначителни въпроси, но и двамата повтаряха своите заклинания - Косово е независимо и Сърбия няма да признае Косово. И преговорите си стояха в задънена улица. В края на юли т.г. косовското правителство едностранно забрани вноса на стоки от Сърбия и блокира със специални полицейски сили граничните (ако се питат сърбите - административните) пунктове на север и стотици камиони с хранителни и нехранителни стоки останаха за дълго блокирани и повечето от тях дори и не влязоха през косовската граница.
    И така до миналия месец. Затишие, буря в чаша с вода... Германската канцлерка Ангела Меркел ясно заяви по време на посещението си в Белград, че е крайно време диалогът между Прищина и Белград да се развива, и то конструктивно. В противен случай Сърбия ще види статут на кандидат-член за ЕС и дата за началото на преговорите за членство на "куково лято". На косоварите много подтикване не им трябва - без европейските пари помощи и седмица живот ще им е много.
    В петък миналата седмица по време на откриването в Белград на форума Сърбия-ЕС председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отново поясни: "Мястото на Сърбия е в ЕС, но всичко ще зависи от напредъка на преговорите с Прищина"... След него на сръбския външен министър Вук Йеремич не му остана нищо друго, освен да заяви: "Трябва да сме много внимателни, когато прецизираме кога бихме могли да получим дата за началото на преговорите." Пълноправното членство май ще се отложи за необозримо бъдеще.
    Какво остава за "братята сърби"? Реално много малко простор за маневриране. Ако искат в ЕС, ще трябва да се изправят срещу най-големия си кошмар - Косово, и да предприемат реални стъпки към конструктивност и отстъпчивост по отношение на косоварите. Ако ли не - Бог да им е на помощ... Май в този случай само Москва ги чака с отворени обятия, но както добре знаем, тя отдавна не вярва на сълзи... А и хърватите едва ли ще им простят, особено като започне преговорният процес на Белград за членство в ЕС. Или, казано иначе - Белград да се разбере с Прищина, пък оставете Загреб на Брюксел.
    Още повече че едва ли някой в Белград таи илюзии, че членството на страната му в ЕС не минава през първоначалното членство в НАТО.


    В края на миналата седмица в Белград завърши двудневен форум Сърбия - ЕС, посветен на процеса на приближаване на Белград към членството му, а наред с това и на останалите държави от региона на Западните Балкани.
    В словото си при откриването на събитието сръбският президент Борис Тадич за пореден път недвусмислено заяви, че стратегическата цел на страната му е и ще бъде членството в ЕС.
    Запитан от журналистите в края на мероприятието кога очаква дата за началото на преговорите, сръбският външен министър Вук Йеремич отговори, че по този въпрос трябва да има много внимателно отношение и поради това срокове не би следвало да се прецизират. Все пак това едва ли ще се случи до края на тази година, каквато е и стратегическата цел на Белград.