Ще поскъпнат ли храните в България?

Ограниченията в начините на договаряне между големите търговски вериги и техните доставчици в България вече са факт. Ще донесе ли обаче директната намеса на държавата ползи за българските потребители и производители, пита Дойче Веле? Както сочат данните - близо половината от търговията на дребно в България се осъществява в почти 2000 модерни хипермаркети, супермаркети и дрогерии. Прогнозите гласят, че след две години броят им ще достигне 2600, което без съмнение е изумително разрастване на фона на продължаващата рецесия в българската икономика. Потребителите са доволни, защото силната конкуренция води до падане на цените. Но редица български производители и доставчици твърдят, че са притискани от големите търговски вериги, значителна част от които са в ръцете на инвеститори от Германия, Австрия и Белгия. Приетите миналата седмица изменения в Закона за защита на конкуренцията забраняват "злоупотребата с по-силна позиция при договаряне". Така ако български производител или доставчик се оплаче от голяма търговска верига с оборот над 50 милиона лева годишно, Комисията за защита на конкуренцията може да наложи глоба, достигаща до 10 на сто от годишния оборот в конкретния стоков сектор на провинилата се компания. Позицията на обединените в Асоциацията за модерна търговия предприемачи е, че новият закон ще ги принуди да купуват предимно от големи или чуждестранни доставчици. А това ще доведе до нарастване на цените на дребно на хранителните стоки, твърдят потърпевшите. Джунгла ли е България? Изпълнителният директор на Съюза "Произведено в България" Пламен Грозданов е категоричен, че големите търговски вериги правят каквото желаят и в това отношение България е истинска джунгла. Те притискат производители и доставчици с искания за отстъпки в цените на предлаганите от тях стоки, достигащи до 57 процента. "Всяка година големите вериги искат все по-големи отстъпки и се стига дотам, че повече няма накъде да се отстъпва. Едрите търговци веднага търсят обяснения, ако някой продава стоката си на по-ниска цена в конкурентна верига", възмущава се Грозданов. Според него, приетите законовите промени, които овластяват Комисията за защита на конкуренцията да налага солидни глоби на най-едрите търговци, са напълно адекватни и ще помогнат за по-справедливо разпределение на добавената стойност между страните в процеса на производството и реализацията на стоки и услуги. На другия полюс е търговският директор на "Кауфланд-България" Христо Петров, според когото законовите нововъведения дискриминират определена част от търговците. "Това е така, защото предвидените нови санкции ще се отнасят само за веригите с годишен оборот над 50 милиона лева. Подборът не е случаен и е направен така, че в уязвимата група да попаднат предимно задграничните инвеститори. Те вече са в неравностойно положение спрямо доставчици и производители, което изкривява бизнес средата в България. Рискът от големи загуби в резултат от оплакванията на български производители и доставчици ще ни накара да работим предимно с най-големите доставчици и със задгранични производители. Това няма как да не се отрази чрез намаленото присъствие на българските стоки, които за момента заемат до 90 процента от асортимента в няколко стокови групи", изтъква Петров. Никой не е съвършен Пламен Грозданов от "Произведено в България" приема, че трески за дялане има и при най-големите търговски брандове, и при техните доставчици. "Българските доставчици и производители трябва да се обединят, за да постигнат ритмичност на доставките и постоянство в качеството на храните и стоките за бита. Те трябва да се научат и по-добре да опаковат и съхраняват стоките си. Сътрудничеството с големите търговски вериги трябва да се базира на добри практики, етични кодекси и саморегулация", препоръчва Грозданов. Като пример за позитивно развитие той посочва отпадането през последните години на многобройните входни и специални такси, които веригите преди са налагали на доставчици и производители по всевъзможни поводи. Грозданов не отрича приноса на чуждестранните търговци за изграждането на съвременна търговска мрежа на дребно в България, но настоява за строго регулиране на отношенията им с местните производители и търговци. Според него евентуалният отказ на най-големите вериги да се договарят с български партньори заради страха от предвидените в новоприетите регулации огромни глоби, може да доведе до брожения и загуба на работни места в сектора на храните и напитките. Какво следва? Търговският директор на "Кауфланд-България" Христо Петров се надява, че многобройните възражения срещу "озаптяването" на най-големите търговски вериги ще бъдат чути от президента Росен Плевнелиев и той ще наложи вето върху законовите нововъведения заради неблагоприятните последствия най-вече за българските потребители. Пламен Грозданов пък настоява /по примера на страни като Великобритания и Германия/ за въвеждането на професионален етичен кодекс в отношенията между едрите търговци, доставчиците и производителите, чието спазване ще обезсмисли намесите на Комисията за защита на конкуренцията. "Най-добре е да обсъдим заедно проблемите в интерес на потребителите и на българското производство", апелира Грозданов.