Ще направиш ли макет и на моя автобус?

Дариан Георгиев е завършил специалност "Музика" в Нов български университет. Бакалавър е по музика и визуални изкуства. По професия е музикант и дисководещ. Занимава се с озвучаване. Автор е на книгата "Десет години форум - фестивал "Вселената на компютърната музика". Работил е във фирма за тиймбилдинги и семинари. От седем години е в озвучителна фирма за сватбени тържества. Член на сдружение "Градски транспорт и инфраструктура". Носител на първа награда от Националната изложба по стендов моделизъм, както и на няколко награди и грамоти от конкурси по моделизъм. Дарител е на Националния политехнически музей - дарява транспортни модели, изработени от него и колегата му.

Той е млад човек, който с удоволствие (а би ли могло да бъде иначе?), надълго и нашироко говори за любимото си занимание. Благодари за проявения интерес, въпреки че медийно внимание към него, колегата му и тяхното хоби не липсва (което обаче не значи, че е прекалено голямо). А би било заслужено.
Но да се насочим към същността на нещата. Транспортният моделизъм, както полу на шега го наричат нашите герои, представлява изработване на умалени модели на трамваи, тролейбуси, автобуси. Напоследък обаче са се запалили по локомотиви. Те са нещо още по-сложно и по-предизвикателно.
Предстои да започнат да правят и влакчета от метрополитена. Стремят се да разнообразяват и обогатяват заниманията си. Интересно е за тях самите и за евентуалните клиенти.
Има много колекционери на такива модели, но те не са "техните" - не приличат на тези, които са в движение у нас. Освен това са фабрично изработени - най-вече в Китай, има ги готови в магазините. Не носят този дух, защото изработените от Дариан и колегата му са уникати. Дори да искат, не могат да направят два абсолютно еднакви модела. Стремят се техните да са максимално близки до истинските. Това им се струва най-важното.
А началото е през далечната 1996 г. Дариан е на 7 години. Тогава имало списания с картонени разпечатки на превозни средства. Били триизмерни, като кутийки, много семпли и всеки сглобявал по тях. По-късно се захванал сам да проектира превозни средства - пак от картон. След време започнал да участва в състезания по хартиен моделизъм. В онзи момент все още не се досещал, че макетите може да се правят и от друг материал. Впоследствие се заема да ги изработва от пластмаса като всички детайли са проектирани и направени от него.
Преди пет години Дариан разбира, че момче, с което се познава отпреди - Ивайло Атамян, също сглобява транспортни средства - най-вече автобуси. Предлага да работят заедно и да му предаде знанията си. Сега вече и той натрупва опит и двамата се допълват взаимно.
У нас има хора, които се занимават с т.нар. стендов моделизъм - сглобяват сгради, кораби, танкове, самолети... Това обаче е друго - те не проектират всичко от самото начало като Дариан и Ивайло, купуват го на части и го сглобяват. Нашите герои не поддържат връзка с тях, защото нещата са различни. Срещат се само когато участват в изложби.
И като стана дума кой как работи, да разкажем нещо повече за технологията. Първият етап са мащабно умалените, но точни копия. Правят се по чертеж на реално съществуващи транспортни средства. Когато няма, снимат или измерват истинското превозно средство. Големият размер се дели на мащабното число и се получава размерът на модела.
"Мащабно число" се наричат колекционерските стандарти. Дариан и Ивайло се стремят към три от тях: 1:18, 1:43, 1:87. Възникнали са в Англия и се приравняват към инча, мерна единица от британската метрична система. След това - на лист пластмаса се нанася размерът и се оформя обликът на превозното средство в линеен вид с детайлите: врати, гуми... Няма определена последователност, но се постига линейна визия (двуизмерна) на това как ще изглежда моделът.
После се реже с макетен нож. Изрязват се прозорците и вратите, подът. По този начин се оформя конструкцията на модела. Следва изработването на детайлите: седалки, таблото на шофьора или ватмана, волан, перфоратор и т.н., до пепелника на водача, както се шегуват нашите герои.
Може да има само седалки, кабина и шофьорско място. Ако обаче детайлите са повече и по-специфични (моделът може да бъде едно към едно с реалния образец), стойността е по-висока. Големият мащаб (1:18) например позволява да се вложат и съответно да се виждат повече детайли. След като са налепени всички тези елементи, следват боядисване и довършителни работи, включително на най-крехките неща: огледала, лайсни, чистачки. За тях се използват различни материали от пластмаса или смола - така се изработват малките детайлчета, които не могат да се изпипат на ръка.
Задължително се правят табелки с номерата и маршрутите, за да имат индивидуален вид. Важно е майсторството на рязане - линиите да са прави, да знаеш как и къде да сгънеш. Затова авторът се ориентира по чертежите. А Дариан и Ивайло чертаят изцяло на ръка. Запитани защо в днешния технологичен век предпочитат този похват, отговарят, че така остават по-близо до изкуството. Ето доказателството за това, че влагат душа, чувство при изработването на моделите, че техните се различават изцяло от фабрично изработените.
Не само чертежите, всичко се изработва ръчно, дори гумите. С технологията на създаване на моделите са свързани и някои любопитни случки.
Водачи на превозни средства разбират, че Дариан и Ивайло изработват модели по това, че се качват при тях, изваждат рулетка и започват да измерват различните детайли. Понякога дори втори и трети път в едно и също превозно средство и водачите често пъти са доста учудени, после дълго си спомнят за тях.
Случва се и пътниците да проявят внимание. Веднъж например Дариан се качва в автобус №9. Решава да снима салона. Шофьорът го пита какво снима и защо. Казва, че го е гледал по телевизията. Заговарят се, интересува се от естеството на работата. Пита: "Ще направиш ли модел и на моя автобус?" Дариан обещава и го прави.
Хубава история, нали?
Връщайки се към началото, той разказва, че като малък искал да има такива играчки. Но през 90-те години (по обясними причини) по магазините няма. Затова започва сам да прави модели - първоначално на трамваите, които минават близо до дома му: №9, №6, №12.
Един от първите модели Дариан си е запазил от сантиментални подбуди: също трамвай, от картон, доста аматьорски. Разпознаваем обаче го правят моделите на автобусите "Икарус". Участва в изложба в Културния център на Софийския университет. Там го забелязват, научават, че има човек, който посвещава свободното си време на транспортния моделизъм. Присъства столичната кметица г-жа Йорданка Фандъкова, ръководството на Центъра за градска мобилност, хора от Столична община.
По това време прави и фейсбук страницата. А двамата с Ивайло са изработили повече от 300 модела на автобуси "Икарус". Те са най-популярни, най-многобройни, в движение са около 40 години. След изложбата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" започва да участва в Националната изложба по моделизъм, организирана от клуб "Стендов моделизъм България". Двамата с Ивайло вземат участие в различни събития например "Европейска седмица на мобилността".
Тази година предстои изложба за историята на трамваите. Все още се търси място, където да се проведе. Дариан и Ивайло нямат време да организират отделно само тяхно изложение, но се надяват през настоящата година да успеят. И ние им го пожелаваме!
Колкото до това кое е най-важното, когато се занимаваш с тази дейност - като умения, знания, качества, достатъчно ли е да имаш желание, да ти е приятно. Главното е да се въоръжи човек с много търпение. Ако нещо не се получи веднага, да повториш или да го направиш трети, четвърти път. Достатъчни са базови познания по техническо чертане, да знаеш свойствата на материалите - как се огъват, как се слепват, най-вече пластмасата. Нужни са знания и по математика, да имаш дизайнерско око, добре е да знаеш всяко превозно средство какво представлява и къде се движи. Налага се да познаваш нюансите и цветовете, да имаш представа как изглежда съответното превозно средство. Като се каже например тролейбус №2, да си представиш точния цвят боя, за да знаеш каква да купиш.
Понякога се налага да се комбинират няколко цвята. Хубаво е да имаш познания по електроника - за изработването на фаровете, лампите в салона. И като споменахме познаването на свойствата на материалите, вече стана дума, че освен пластмаса се използват и смола, метал, алуминий, медни проводници. Също и подръчни материали: кламери, карфички, игли (много често се употребяват) за закрепване, но и за постигане на някакъв ефект. Основна обаче е пластмасата. Тя прави модела по-здрав, металът - също, за разлика от хартията. Доста деца вече играят с такива модели. Затова трябва да са по-здрави и напоследък с тази цел се влага по-голямо количество от материалите. Сред лепилата предпочитани са секундните.
Някак логично, резонно идва и въпросът от кого, откъде се е учил Дариан? Отговорът е: от опита си, по начина "проба-грешка". И така е и до днес. Има приятел - ватман, който също се е занимавал с транспортен моделизъм, но е работил само с картон, някои идеи е взел от него. В You Tube има клипове - руски, чешки, унгарски. Полезни са му и знанията от училище по техническо чертане и дизайн. Нищо не се получава от първи път - моделите се усъвършенстват, развиват, докато станат годни за показване, макар че ги изработват най-вече за себе си. Предлагат се в интернет, но и в някои магазини, на концесия.
Понякога Дариан работи и вкъщи, има такава възможност. Но основно моделите се изработват в ателие. В него са инструментите, материалите (по-големите), боите, пластмасата. Разположено е в таванско помещение. В него има два стелажа с вече готови модели.
Като стана дума за инструменти, да кажем нещо и за тях. Използват се отвертки, четчици, канцеларски материали. Ако се върнем пак към начина на създаване на моделите: важно е да се спомене, че първоначално се изработва шаблон (заготовка) върху пластмаса и после се прави окончателният вариант. От съществено значение е да е перфектно изрязан. Често се носи да се изреже на машина от специалист. Но най-важно е самото изработване да достави удоволствие - тогава авторът вече се различава от другите.
За Дариан и Ивайло това е изкуство, пълни им душата, както се казва. Хубавото е, че и на другите, които купуват или само разглеждат, също им е приятно. Макар Дариан да споделя, че на някои от приятелите му неговото любимо занимание да изглежда малко странно - и те гледат на него със симпатия, с добро око. А и крайният резултат е интересен, с красив външен вид.
Колкото и шаблонно, банално да звучи - моделите са им като деца. Транспортът обаче е част от живота ни. Дариан и Ивайло се стремят да покажат добрите му страни.
А по въпроса за стойността - скъпо занимание е. Цените на материалите са високи. Двамата младежи се финансират сами. Изисква се и много време. Един модел се изработва за ден, ако се започне от сутринта и се работи до вечерта. Естествено, щом детайлите са повече, и времето за работа е повече.
В един от магазините, с които работят, има изложбена зала. Собствениците са готови да им я предоставят безвъзмездно. Изобщо - фирмите, организациите или отделни бизнесмени, се съгласяват да помогнат финансово, ако и те имат някакъв интерес. Напоследък се случва да им поръчат някой модел. Поводите са различни - пенсиониране на ватман или шофьор, подаръци за деца, за Коледа и други празници - като сувенири.
Съхранението не е трудно, ако се почистват, поддържат. Може да бъдат и на открито. В слънчеви дни обаче това не е желателно - вреди на пластмасата. Дариан и Ивайло ги държат в плексигласови кутии, на стелажи, във витрини. Почистват се от прах с четчици. А любими на Дариан са икарусите. Те са от времето на неговото детство, от тях има най-траен спомен.
В един такъв разговор май е неизбежно да се спомене как стоят нещата извън България. Там хората, занимаващи се с транспортен моделизъм, се обединяват в клубове. Още от малки децата се обучават така, че да могат да станат и професионалисти. Организират се много повече изложби, събития, които ги сплотяват. В Германия има фестивали - те продължават по няколко дни. Също - в Русия, Чехия, Полша. В Унгария са обединени в цели общества. Срещат се, общуват помежду си. В Унгария са към фирмата, която изработва автобусите икарус.
В тези страни обществото е много отворено към такива неща. Но и тук нещата напредват към положителна промяна. Дариан, Ивайло и тяхното хоби стават все по-популярни. В България обаче всичко върви по-бавно.
По света има изложби както с локален характер, така и международни. Нашите герои желаят и те да участват, макар че и у нас не липсват подобни изложения. При това Дариан е носител на първа, а Ивайло - на втора награда от клуб "Стендов моделизъм България".
Двамата са правили уъркшопове. На маса, на открито се показва на деца начинът на изработване на моделите и самите деца опитват да сглобят нещо. С чужденци контактуват само по изложби, техни неща са виждали единствено в интернет. Мечтата им е да съществува транспортен музей на София, в който да има и техни модели, за да може да им се радват повече хора. В Политехническия музей вече има изработен от Дариан тролейбус ЗИУ - №9. Движил се е от 90-те години на миналия век до 2000-та по люлинските линии. А с Ивайло създават транспортни средства от различни епохи - като се започне от 1933 г. - до най-новите.

х     х     х

След всичко казано, нека пожелаем на Дариан и Ивайло да се реализират, защото транспортът и всичко, свързано с него, е наистина неделима част от всекидневието. И въпреки блъсканиците и чакането, има и положителни страни, които заслужават да бъдат показани и видени. А историята му е част от историята на града, на страната и е редно всеки да се сближи с нея по този интересен начин.