Цветан Соколов:
Ще имаме още по-големи и трудни мачове
Мъчно ни е, че не стигнахме олимпийския финал в Лондон, но доказахме на всички, че сме отбор и колектив, смята най-добрият реализатор на волейболистите
/ брой: 197
Волейболистът Цветан Соколов е едно от откритията на отминалата ХХХ лятна олимпиада в Лондон. С подмладения отбор на България Соколов остана на крачка от медалите, като нашите загубиха с 1:3 гейма от Италия битката за бронзовите отличия. Роденият в дупнишкото село Ресилово гигант е едва на 23 години, но вече даде заявка за сериозна кариера както на клубно, така и на национално ниво. Цецо намери време да даде интервю за вестник "ДУМА", дни преди да започне подготовка с новия си италиански отбор Кунео.
Цитат:
"Радо Стойчев и Матей Казийски може би са прави, но не мога да постъпя като тях"
- Цецо, вече отминаха емоциите от игрите на отбора в Лондон. Каква е твоята оценка на вашето представяне?
- Малко е нескромно аз да правя оценка на играта ни. Това би трябвало да го направят журналистите и зрителите. Но все пак аз давам много висока оценка на представянето ни в Лондон. На олимпиадата бяхме като истински отбор и колектив. Предполагам, че съперниците ни са ни възприемали като не толкова силни, но ние ги опровергахме. Победихме достатъчно класни отбори, малко не ни стигна да отидем на финал. Сега, след края на олимпиадата, никой вече няма да ни подценява.
- А би ли си направил самооценка? Как виждаш своята игра?
- За себе си ли? Никак не съм доволен, мога много повече. Само в отделни моменти мисля, че дадох максимума от себе си особено на мача с Германия. Много съм доволен от този мач. И отборът игра добре - бихме с разлика, и аз бях на ниво. Спомените от този мач са страхотни, затова съм много щастлив. Взехме добър реванш от германците, които ни победиха насред София в първата олимпийска квалификация.
- Как успяхте да победите германците и да си върнете за проблемите, които ни създадоха в София?
- Да, наистина. С тази победа успяхме да им върнем за загубата ни в София, където имаше хиляди привърженици на волейбола, но не успяхме да ги зарадваме за съжаление. Иначе предварителните ни нагласи бяха, че мачът ще е труден, предвид това на какъв етап бяха достигнали. Но на практика не ни бе никак трудно. Дори напротив - двубоят се разви много лесно. Всички в отбора се раздадохме на 100%. Аз и съотборниците ми играхме със сърце и душа.
- Какво ви попречи да отидете на финал?
- Русия не е никак слаб отбор. Всички видяха, че те по безапелационен начин станаха олимпийски шампиони. В самия мач имаше моменти, в които показахме или по-скоро загатнахме за нашия потенциал. Ако го бяхме разгърнали, щяхме ние да сме на финала. Но нека бъдем реалисти - "Сборная" игра по-добре от нас, победиха ни и заслужено отиде на финала, а после го и спечели.
- Ти самият за кой отбор беше на финала?
- За Русия. Всички видяхте какъв мач направиха срещу Бразилия. Падаха с 0:2 гейма, а в третия губеха 19:22, но го измъкнаха, а след това и обърнаха мача. Наистина, голям финал!
- А защо бе за Русия?
- От дълго време този отбор се бори точно за това отличие. Бразилците не успяха да вземат златен медал и при мъжете, след като с жените достигнаха олимпийския връх. Е, това е втори неуспех за волейболистите на Бразилия в подобен финал след Пекин 2008, но това е спортът. Има победители и победени. Разбира се, ако бяхме достигнали до финала, тогава нещата щяха да са съвсем други. Но има време.
- Как би коментирал думите на старши треньора Найден Найденов, който при завръщането на отбора каза "От 30 години съм във волейбола, досега такъв колектив не бях виждал"?
- Мога само да се лаская от такава оценка. Много от съотборниците ми са млади момчета, които не бяха играли на голям шампионат. Дори може да се каже, че Лондон беше първото им сериозно изпитание. Но на всички показахме, че можем да играем при това като отбор - единно и задружно.
- Докато сме на тема олимпиада, какво според теб не достигна на отбора, за да отиде на финала? Някои говорят за липса на достатъчно опит и рутина, други смятат, че към онзи момент не сте били готови за финал? Къде е истината според теб?
- Естествено в дадени ситуации, когато мачът е напрегнат, и ако мога така да се изразя, стане напечено, ако имаш по-голям опит и рутина, ще е по-добре за теб и отбора. Но основната причина да не отидем на финала според мен е липсата на самочувствие. Имаме качества, но трябва да си повярваме.
- Кой според теб ще бъде наследникът на капитана Владо Николов, който обяви своето оттегляне от националния отбор?
- Наследници има много. По-важното е да се проумее, че волейболът е колективен спорт. Наследникът, който и да е той, трябва преди всичко да играе за отбора, а не за себе си.
- При завръщането ви от Лондон от волейболната федерация обявиха, че треньорският тандем Найден Найденов - Камило Плачи ще продължи да води националния отбор до игрите в Рио де Жанейро?
- В Лондон показахме, че този отбор върви по възходяща линия. Когато една машина върви, промени не се правят, нали? Но едва ли съм аз човекът, който трябва да определи кой да бъде треньор на националния отбор и кой не.
- Едва ли ще ти е много приятна тази тема, но как би коментирал скандалите, които се разразиха около отбора в навечерието на Олимпиадата?
- Рано или късно това трябваше да се случи. Навсякъде когато и където има проблеми и нещата не вървят, трябва да се направи анализ - къде е проблемът и как може да се разреши, за да може нещата да вървят напред.
Някои казват - не беше тогава моментът, трябваше да се изчакат игрите да минат. Но кога е точният момент? След игрите идват други изпитания - Световна лига, международни мачове на клубно и национално ниво. В такива ситуации не се пита, нещата се случват, взимат се решения и се върви напред.
- Какво е твоето мнение по скандалите между Радостин Стойчев и Матей Казийски с президента на федерацията инж. Данчо Лазаров? И за отказването на Андрей Жеков...
- Да, но искам да бъда правилно разбран. Първо, аз съм професионален състезател и не е моя работа кой играе или не играе; кой е треньор и кой не е. Мисля, че Матей и Радо са прави в своите искания и държане. Но лично аз не мога да постъпя по начина, по който те постъпиха. И Матей, и Радо са големи имена в спорта волейбол, доказали са се многократно. Така че имат право да постъпят, както намерят за добре, но не и аз.
Много от колегите също имат свое виждане за нещата, но не говорят открито.
- Защо не говорят открито?
- Не искам да отговарям на този въпрос.
- Имат ли място Стойчев, Казийски и Жеков в националния отбор?
- Да, категорично. Матей е голям професионалист, познат в целия свят. Същото се отнася и за Андрей. Радо е специалист с доказани качества и успехи в треньорското поприще. Всички - Стойчев, Казийски и Жеков, имат още какво да дадат на отбора, на България.
- Какво си завършил и смяташ ли да учиш занапред? Виждаш ли се като юрист или икономист, който прави проверки и одити на спортни федерации?
- Разбирам накъде биеш. Ще ти отговоря така - завършил съм Професионалната техническа гимназия "Акад. Сергей Корольов" в Дупница. В момента играя волейбол, но имам намерение да уча и нещо друго. Според мен човек трябва да има диплома и да се старае да е професионално подготвен в много сфери, за да може да има добра реализация. Не ми се занимава с политика, но човек никога не знае какво може да му поднесе животът. Надявам се и читателите да ме разберат.
- Но все пак какво е мнението ти за доклада, който би трябвало да е внесен в прокуратурата с резултатите от финансовата ревизия на Българската федерация по волейбол?
- Поначало трябва да има проверки, но те трябва да бъдат ясни и открити, а не да се вършат на тъмно. Конкретно за доклада - не съм запознат, нито съм компетентен да изказвам мнение.
- Все пак имаше ли отборът финансови проблеми през тези 4 години, които са един олимпийски цикъл?
- Нямахме затруднения с финансирането, добре се подготвихме за олимпиадата. Ако е имало нещо такова, ние, играчите, не сме го усетили.
- Кажи няколко думи за личния ти живот.
- Старая се личният ми живот да остане лично за мен. Трябва да се гледа какво се прави на терена или в залата, а не извън него или нея.
- Добре, поне сподели нещо за първите любовни трепети, първото влюбване.
- Аз съм човек, който гледа напред в бъдещето, а не назад в миналото. В момента имам човек до себе си. Приятелката ми се казва Деляна Христова, много ми помага и аз съм щастлив от този факт.
- Колко далеч гледаш в бъдещето?
- За кариерата на един професионалист е важно той да мисли всеки ден. Да се стреми да научи нещо ново и полезно. На тренировки и мачове трябва да дава всичко от себе си. След дни отивам в Италия и започвам подготовка за новия сезон с Кунео. А в личен план? Веки гледа да създаде семейство и да води нормален и спокоен живот.
- След като отваряш дума за семейство и спокоен живот, готов ли си да го създадеш?
- Да, в близко бъдеще съм готов да създам семейство. Аз и приятелката ми станахме кръстници на две близначета - Калоян и Александър, деца на наши приятели. Трябва да споделя, че това е най-трудният и емоционален мач, който съм имал досега. Но гледам напред, защото ми предстоят още по-големи и трудни мачове.