Ще има ли Брекзит или не?!

Общественото мнение на Острова е силно поляризирано. "В Европейския съюз или извън?" -този въпрос мъчи британското съзнание, хората са се разделили на две. Всеки ден са облъчвани от новини за поредната политическа фигура, която се присъединява към лагера на отцепниците. Референдумът ще е на 23 юни. Дали на 24 юни Великобритания ще е отново поела курса на splendid isolation?
Никой не би се учудил, ако Британия все пак излезе от Европейския съюз. Та в страната вече е имало подобна външнополитическа линия - да избягва включването в съюзи и споразумения с Европа. Това се случва в края на ХтХ век, когато Британската империя поема курс на т.нар. "Блестяща изолация". Въпросът обаче е, ще бъде ли и сега, в ХХт век, изолацията "Блестяща"?
Очевидно хора като Найджъл Фараж, лидерът на ЮКИП, виждат бъдещето на Британия в по-тесни връзки с бившите колонии от Commonwealth (Британската Общност), които технически са под скиптъра на кралицата.
С просто око се вижда, че и двете страни - и евроскептиците, и поддръжниците на Евросъюза, имат много силни и логични аргументи. Разбира се, на голяма част от населението не му се вниква кое е по-добре, то си върви по инерцията и ще гласува в зависимост от традиционните си политически виждания и от емоционалната окраска около някои събития. Нека видим кои са

плашилата на кампанията "За" оставане

в съюза, провеждана от премиера Дейвид Камерън. За оставане в ЕС са част от консерваторите, лейбъристите, зелените. За излизане са все по-сериозна част от управляващите тори и привържениците на ЮКИП на Найджъл Фараж.
Плашило номер 1. Емиграцията. Във всичките й форми - легална и нелегална. Мигрантите, стоящи в лагера "Джунгла" в Кале, копнеещи да преминат Ламанша нелегално и да поискат в Англия политическо убежище, плашат всички на Острова. Ясно е, че Британия се радва, че водата я дели от Европа. Камерън и привържениците на ЕС заплашиха, че ако Британия напусне съюза, границата с Франция вече няма да е в Кале, а в Довър, което ще улесни мигрантите. Да, но как? Нима Франция ще ги товари на фериботите безпроблемно? Едва ли. При всички случаи обаче това "плашило" работи. Всъщност то служи за всяване на страх и в двата лагера. Едните плашат с минаване на мигрантите в Довър при излизане, а другите, при продължаваща легална емиграция от източноевропейските страни, при оставане. Някои противници на ЕС твърдят, че най-страшното ще е след 5 години, когато ЕС реши да приеме Турция. Тогава вече потокът от легални икономически емигранти ще е злокобен за размерите на кралството.
Плашило номер 2. Извън ЕС отново ще се плаща за визи, самолетните билети ще поскъпнат, пътуването из Европа ще стане по-сложно и скъпо. Евроскептиците не вярват на това, смятат, че е пушилка и поредна лъжа на Камерън.
Плашило номер 3. А какво ще стане с англичаните, живеещи в Испания, Франция и другите европейски страни? Те съвсем не са малко, ще имат проблеми, отново ще пътуват с визи.
Плашило номер 4. Търговията и бизнесът на кралството с Европа са застрашени. Докато вътре в ЕС е много изгодно, няма мита, търговията е свободна. Но противниците на ЕС смятат, че това също е лъжа, тъй като без ЕС ще е истинската свободна търговия, без директиви и квоти.

Плашилата на кампанията за напускане

Плашило номер 1. Източноевропейската легална емиграция. Тя е все така голяма и безконтролна, румънци и българи продължават да идват. Тяхното присъствие тук поражда противоречиви настроения. Мнозина се поддават на пропагандата, че "Източноевропейците източват британски лири, изпращат ги на децата си в чужбина! Източноевропейците ни взимат работата!" Привържениците на кампанията за напускане смятат, че потокът им ще секне след излизането от ЕС. За тях тези емигранти са едни паразити, лежащи на социални помощи, товарещи непосилно инфраструктурата на страната (училища, болници). За привържениците на кампанията за оставане тези емигранти са работна сила, която помага на британската икономика.
В България никой не обясни на населението за какво точно преговаряше Камерън с Юнкер. На тях нищо не им говорят британските социални помощи benefits. Те са най-различни видове и не ги получават само безработни, но дори и работещи, чиито доходи са под съответен минимум. Това, което най-паче нервира местната общественост, е, че над 1 милион източноевропейци изпращат пари по родните си места и така губи британската икономика. 
На англичаните особено им трови живота фактът, че

част от източноевропейците

изпращат детски надбавки на децата си в съответните страни, например Полша. Та поляците в Британия са около 1 милион! Това беше и един от основните предмети на дискусия с Брюксел. Камерън настояваше тази възможност да отпадне или поне да се ограничи. Да, те ще продължат да изпращат детски в страните си, но ще ги получават съобразно местния стандарт. Детските като перо за загуба на британски лири в посока на Източна Европа съвсем не са голяма сума. Но са много удобна пропаганда.
Всъщност източноевропейците, включително българите, отиват на Острова и си намират работа. Само след няколко месеца или дори веднага те идват с целите си семейства и започва едно масово записване на децата в английските училища. Това също бърка редовия англичанин, защото струпването на много деца отвсякъде и въобще на много пришълци натоварва училищата, болниците, цялостната инфраструктура, която не е подготвена за това икономическо нашествие. Мнозина казват - те отиват да работят, а не да живеят на помощи. Но често и двете твърдения са верни. Мнозина идват с децата си и работят, но получават детски за децата си. В България детските са само и единствено за хора с минимален възможен доход, докато в Англия са за всички деца, без значение местни или на мигранти.
Плашило номер 2. Британия ще обеднее, ако остане в ЕС. Нито ще забогатее внезапно, ако напусне ЕС, нито пък ще обеднее драматично, ако остане. Разумните аргументи обаче бледнеят пред аргументите на емоциите.
Забавно е, че има поне две политически движения за излизане от ЕС, тъй като ЮКИП също е разцепена. Отделно има силен натиск в самата Консервативна партия за излизане - кметът на Лондон Борис Джонсън, бившият просветен министър Майкъл Гоув и още пет министри от кабинета на Камерън се обявиха за напускане на кораба на Евросъюза. Печално е, една от шестимата министри е Прити Пател, която е британка от индийски произход. Тя самата и всички вече второ, трето поколение британци от емигрантски произход, са против идването на нови емигранти.

Какво пропуска ЕС

В интерес на ЕС е Британия да остане. За да няма домино ефект, за да има повече пари в бюджета на съюза и пр. ЕС обаче прави малко, за да спре миграцията от Близкия изток, и нищо, за да спре легалната емиграция на маси от Източна Европа към по-богатата й западна част. Истината е, че за да се спре икономическата емиграция, трябва да се изравнят заплати, пенсии, детски и всякакви видове помощи. За целта ЕС трябва да помогне на Източна Европа, но не с проекти и грантове. В Брюксел трябва драстично да преосмислят политиката си към по-бедните членки. Не може само с проекти и грантове. Тази политика не работи добре и е порочна: възползват се хора и фирми, които умеят да пишат проекти. Така там, където има нужда, няма хора, които умеят да пишат проекти. И обратно - пари се наливат на места, където няма такава нужда.
Някой в Брюксел трябва да поеме отговорността едни страни - бедните гостенки от Източна Европа, да бъдат държани в мизерия. Естествено, че при това положение хората ще мигрират към по-богатите страни и ще нараства напрежението в тях. Политиците в част от източноевропейските страни реагираха на безумията на Брюкселската администрация по отношение на мигрантите и не само. Така Полша, Чехия, Словакия и Унгария съградиха своего рода нов съюз, т.нар. Вишеградска четворка. Българският президент също е против излизането на Британия, защото щели да секнат парите за "кохезионните фондове". Грешката на правителството е, че разчита на европейски пари по проекти, а не на собствена работа по изграждане на нови работни места.
Европа наистина има нужда от сериозна реформа. Работата обаче е там, че бюрократите в Брюксел и Страсбург не могат да променят сами себе си, мисленето им не може да надхвърли идейния им ограничен хоризонт. Нереформираният ЕС рискува да изпадне в още по-сериозна криза през лятото.

А България?

Всъщност има пряка връзка между излизането на Англия или оставането й в ЕС и българските работи. Откакто отвориха вратите на UK за българи и румънци, сиреч от 2013, върволицата от нашенци не е спирала. Ако Британия напусне ЕС и ако отново има визи за българи, ще спре потокът мигранти от България. Те сигурно ще се пренасочат към Германия или някъде другаде из ЕС. А някои може и да се върнат в България.
Българското правителство трябва да има за цел не да "връща" излезлите българи, а да се стреми тези, които все още са си в страната, да не напускат. За първите е вече късно, те са свикнали не просто на по-високо заплащане, а то да бъде изплащано редовно, с точни договори. Когато има работа. Защото и тук има масови съкращения, от енергетици до журналисти.
Ако британците гласуват за излизане, нищо чудно да се отприщи вълна от напускащи държави: вече се чу за Фрексит, говори се, че холандците също искат да напуснат. В България засега никой не е поискал референдум за излизане или оставане. Никой не ни попита преди години искаме ли в ЕС, искаме ли в НАТО. Никой не обясни на хората за договорите в ЕС и какво означават те за България конкретно. Може би и в бъдеще никой за нищо няма да пита българите. Брюксел ще ни нарежда, до пълното му разпадане. Пу-пу, да не се случва.