Ще банкрутира ли Сърбия?

    Напоследък все по-често в сръбските медии между редовете се промъква мнението, че Сърбия е изправена на прага на банкрута и Белград ще изпие горчивата чаша по подобие на Атина. Имат ли почва подобни твърдения и дали е възможен гръцки сценарий за Сърбия?
    Ако се проследи поведението на основните политически играчи в западната ни съседка - и на премиера Ивица Дачич, и на първия вицепремиер Александър Вучич - става ясно, че нещата в сръбската хазна не изглеждат никак розови. Особено Вучич непрестанно апелира за икономии и снижаване на разходите в държавния и обществения сектор. Той също така е категорично "за" замразяването на заплатите в тези сектори и поддържането на строга финансова дисциплина.
Дачич от своя страна е против замразяването на доходите, тъй като такава мярка ще нанесе най-сериозен удар върху неговите избиратели и тези на коалиционните му партньори от Партията на обединените пенсионери.
От друга страна, финансовият министър на Сърбия Младжан Динкич постоянно излиза с нови и нови идеи за реформи във финансовата система и обществените разходи, които обаче не дават почти никакъв резултат.
През изминалата година ДДС в Сърбия беше повишен с 2% до 20%, но това единствено помогна за закърпването на дупката в миналогодишния бюджет, но пък сви потреблението с около нови 8 процента, така че ефектът се оказа "минус нулев".
В близките дни поради липсата на приходи в държавния бюджет парламентът на Сърбия ще гласува предложението на правителството за неговия ребаланс, или иначе казано, поправка за настоящата 2013 година. Какво предвижда поправката - приходи от 873 млрд. динара и разходи от 1051 млрд. динара (настоящият курс е около 114 динара за едно евро). Новият заложен дефицит е 4,7% от БВП или далеч от европейските критерии за 3% дефицит. Най-големи съкращения ще бъдат направени по отношение на капиталните инвестиции за настоящата година - от 22,5 млрд. разходите са намалени на 14,2 млрд. динара. Десетократно са намалени и разходите за извънредни ситуации - от 950 млн. на 81 млн. динара. Бюджетът на най-голямата сръбска специална служба - БИА, от 559 млн. динара се е свил до скромните 119,5 милиона, или малко над 1 милион евро до края на настоящата година, и т.н.
    Водещи сръбски икономисти смятат, че корекцията е стъпка към подобряването на състоянието на сръбската държавна хазна. Според думите на декана на факултета за икономика и администрация в Белград Ана Тръбович обаче до края на настоящата година ще се наложи да бъде направена поне още една корекция. Спестените 36 млрд. динара ще спомогнат да не се увеличава сериозно дефицитът и той да не прехвърли европейския стандарт от 65% от БВП. Междувременно Тръбович смята, че настоящите корекции са извършени непрозрачно и селективно, докато реформата в предприятията от държавния сектор е отложена за пореден път, което означава ново наливане на ресурс в тях "под масата" за сметка на данъкоплатеца.
    Реалното състояние обаче е наистина сериозно - официалната безработица в Сърбия надхвърля 23%, а неофициално е Бог знае колко. Средната работна заплата е около 380 евро, въпреки че тези данни са за цялата страна и има колосални разлики в този показател, ако се гледа в Белград и например във Враня или Прокупле, където тази сума едва ли надвишава 200 евро.
    Всички анализи обаче пропускат да отбележат няколко важни елемента в подкрепа на тезата, че Сърбия няма да фалира.
    На първо място предстои летният сезон, през който у дома се завръщат стотици хиляди сръбски гастарбайтери, които носят със себе си и реални, свежи валутни приходи. По неофициални данни те са около 2 до 3 млрд. евро годишно. Тези средства не фигурират никъде в бюджета на Сърбия, но е добре известно, че всяко едно правителство с трепет очаква летния сезон и тези милиарди, за да "закърпи" дупката в бюджета си. От средата на юли чрез административни мерки спрямо търговските банки Народната банка на Сърбия всяка година изкуствено сваля курса на динара спрямо еврото, или иначе казано, купува евтино евро от гастарбайтерите, с което държавата си осигурява известен финансов комфорт за период от 3 до 4 месеца всяка година. Вследствие на посещенията расте и потреблението, а с това и влезлите в бюджета ДДС, данък оборот и данък печалба, който в Сърбия е плосък и е в размер на 10 процента. "Свободният" валутен пазар си има и своите предимства...
    На второ място, има още две "златни кокошки", които са държавна собственост - "Телеком - Сърбия" и "Електроразпределение - Сърбия", които винаги могат да бъдат продадени чрез политическо решение и да осигурят финансов комфорт за дълъг период от време на сръбските управляващи.
На трето място - МВФ все още е "на линия". Само да се появи призракът на фалита, и "добрите чичковци" от Вашингтон ще се появят в Белград да се поскарат на домакините си, но и да им дадат по някой милиард евро.
И на четвърто, но същевременно много важно, място - в трезора и като активи Националната банка на Сърбия държи в готовност около 8 млрд. евро резерви. По закон те не могат да се използват за финансирането на бюджетния дефицит, но, както ни е известно, Сърбия почти призна Косово въпреки многобройните клетви, та няма да прехвърли тайно милиард-два от единия джоб в другия ли?
Пък в крайна сметка и да фалира - това не е толкова страшно, я! Гърците и фактически фалирали, продължават да не работят, да протестират, и си живеят по-добре и от сърбите, а да не говорим за нашего брата...

Белград е лъскав, но в сръбската столица могат да се видят и такива картини