Щастливи сме, че дарихме радост
/ брой: 4
Полк. о.з. Иван Апостолов - военен пилот
Равносметката за работата на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Балчик (СОСЗР-Балчик), през 2018 г. е доста добра. Няма да давам отчет за това, че организирахме екскурзии и срещи за членовете ни, което е в реда на нещата. Или факта, че нашата организация получи международно признание и награда в град Констанца. И още, и още.
Другото е много по-важно.
През последните години впрегнахме силите си в работа с подрастващото поколение, с учениците. Работата ни с ІІІ "б" клас от училище "Антим-І" набира скорост. Децата ни приеха много радушно, което за нас е удоволствие. В отправеното ни поздравление от президента на Републиката по случай Деня на бойната авиация - 16 октомври, изрично бе упоменато и името на ІІІ "б" клас. И как няма да бъде споменато? Та нали по повод празника учениците проведоха конкурс на тема: "Какво знаем на бойната авиация на България"? Та нали рисунките от конкурса бяха дарени на детското отделение в клиника "Света Марина"-Варна. Заедно с 900 лв., които летци, авиационни специалисти и гостите ни от Шабла и румънския град Мангалия събрахме на празника.
Още през пролетта нашите ученици размениха мартеници с учениците от ІІІ "б" клас при 3-то училище в Мангалия. Тази дружба продължава, макар и засега без лични контакти. Срещите са само с нашето ръководство и учителките. Вълнуващо бе дори, когато всички деца от Мангалия получиха от нас по една райска ябълка. А ние получихме снимка с тридесет деца с райска ябълка в ръка и лъчезарна усмивка. Тези усмивки бяха за нас най-големият подарък.
Коледа. Бих казал, най-очакваният празник за децата. Отпразнувахме го отново в залата на Дома на СОСЗР-Балчик. Прекрасно тържество. Богата програма от учениците с възстановяване на стари български обичаи. Ролята на Дядо Коледа изпълни доктор Санджакян, който вече замени военната си униформа с новата. Завинаги, както казва той.
Да, отпразнувахме. Но всички ли деца могат да посрещнат Дядо Коледа като нас, подчертах аз в своето поздравление към децата и родителите. Мисълта за това ме разстрои. Извиних се, че не мога да говоря спокойно по тези въпроси. Призовах всички да се включим в "Българската Коледа". Да помогнем на много нуждаещи се деца. Можем ли спокойно да седнем на богатата трапеза, като знаем, че има деца само на хляб и сол?
Думата взе класната ръководителка г-жа Пенка Николова. Как да се изкаже тя? Как да пожелае на всички Весела Коледа, след като знае, че в нейния клас има деца в неравностойно положение? И тя се разплака. По-голям поздрав от това едва ли може да има. Тя още не знаеше, че нашата организация се бе погрижила за най-бедното дете от класа. Още предната седмица занесохме топли завивки и чаршафи за техния дом. Още предната седмица по време на нашето тържество бе организиран Коледен базар и събраните суми бяха именно за това дете. Вещите за Коледния базар бяха от наши членове. Прекрасни ръчни изработки подариха те на читалището в Стражица.
Още предната седмица учители, живеещи във вилна зона "Овчаровски плаж", събраха дарение за това дете. Отзоваха се и други съседи. Две топли сълзи се стекоха и по лицето на актьора Красимир Ранков, когато разбра за какво се събира дарението.
Обществото ни има нужда от такива моменти. То на гърба си изпитва бедността и разбира колко е трудно да нямаш препитание. А всичко това се задълбочава. Задълбочава се бедността. Задълбочава се и хуманността на хората. Докога ще продължи това? Безкрайни неща няма. Ще дойде денят на Големия взрив. Не за създаване на нова Вселена. Взрив на обществото. За създаване на нова обществено-икономическа формация. А дотогава, нека бъдем добри. Това носи щастие и на бедните, и на нас.