Щастието е в краката ни

Кристофър МакДугъл е бивш военен кореспондент на Асошиейтед прес. Бил е сътрудник на списанията "Ескуайър", "Ню Йорк таймс мегъзин", "Аутсайд", "Менс джърнал" и "Ню Йорк". В момента е редактор на списание "Менс хелт". Живее в Пенсилвания и не спира да тича.

Книгата на Кристофър МакДугъл "Родени да тичат", която издателство "Вакон" публикува у нас в превод на Цветелина Лакова, е приключенски епос, изпълнен с невероятни герои, смайващи атлетически резултати, последни постижения на науката и най-вече - с вдъхновение.
В началото стои един прост въпрос: Защо ме боли кракът? В търсене на отговора Кристофър МакДугъл открива племето на най-добрите бегачи на дълги разстояния в света, изучава техните тайни и ни показва, че всичко, което сме мислели, че знаем за бягането, е погрешно. Индианците от племето тараумара живеят изолирани в една от най-суровите местности в Северна Америка - Медните каньони в Мексико. Тараумара притежават свръхчовешки способности, желязно здраве и вътрешно спокойствие, което ги прави неуязвими за болестите на цивилизацията. С помощта на Кабайо Бланко, тайнствен отшелник, който живее сред индианците, авторът не само разкрива тайните на племето, но и сам се превръща в суператлет, тренирайки за предизвикателството на живота си - състезание на 50 мили през Сиера Тараумара, в което племето се изправя срещу група американци: професионален маратонец, красива млада сърфистка и... един босоног феномен.

Духовитото и наситено повествование на книгата на Кристофър МакДугъл ни отвежда от високотехнологичните лаборатории на Харвард през слънчевите долини и снежни върхове на Северна Америка, където все повече бегачи достигат предела на възможностите си, чак до Медните каньони. "Родени да тичат" е от онези редки книги, които не само занимават ума, но и вдъхновяват тялото. Тя ни помага да осъзнаем, че щастието буквално е в краката ни и че всички ние сме родени да тичаме.

Тараумара, които бягат 100 мили по сандали

Когато става дума за дълги разстояния, никой не може да се мери с бегачите тараумара - нито състезателните коне, нито гепардите, нито олимпийските маратонци. Малцина са виждали бягащ тараумара, но изумителните разкази за тяхната свръхестествена издръжливост и спокойствие са прескочили границите на каньоните преди столетия. Един пътешественик се кълне, че е видял как тараумара хваща елен с голи ръце, преследвайки животното, докато "копитата му капнали" и то паднало мъртво от изтощение. Друг приключенец прекарал десет часа в обикаляне на Медните каньони с муле. Бегач тараумара взел същото разстояние за 90 минути.
- - -
Когато слязох, видях Кабайо да се взира в Босия Тед, потресен и невярващ. По време на дългото пътуване бяхме установили, че Босия Тед говори така, както Чарли Паркър свири на саксофон: нужен беше най-малък повод, за да отприщи наистина изумителен порой от импровизации, сякаш вдишваше през носа и изкарваше безкраен поток от звуци през устата. През първите 30 секунди в Креел Кабайо стана обект на повече приказки, отколкото беше чул за година. Усетих пристъп на съчувствие, но само пристъп. Ние бяхме слушали бръщолевенията на Босия Тед през последните 15 часа. Сега беше ред на Кабайо.
-...Тараумара много ме вдъхновяват. Първия път, когато прочетох, че могат да се състезават на 100 мили, обути в сандали, откритието беше толкова шокиращо и разрушително, толкова противоречащо на интуицията ми за това какво е нужно на човек, за да измине такова разстояние, че помня как си помислих: "Какво става, по дяволите? Как, по дяволите, е възможно това?" Това беше първият пробив, първото нещо, което ме наведе на мисълта, че може би съвременните производители на обувки не знаят отговорите на всички въпроси...

Тед беше първият професионален босоног бегач в Америка. FiveFingers били проектирани като обувки за яхтсмени. Идеята била човек да стъпва по-стабилно върху гладки повърхности, като в същото време да има чувството, че е бос. Трябваше да се вгледаш отблизо, за да ги забележиш. Те прилепваха толкова добре към ходилото и всеки пръст, че краката на Тед изглеждаха като потопени в зеленикаво мастило.

...Маратонките са може би най-разрушителната сила, която някога е поразявала човешкото стъпало. По своя странен начин Босия Тед се превръщаше в Нийл Армстронг на бягането на дълги разстояния през ХХI век. Той беше първокласен пилот изпитател, чиито малки стъпки можеха да са от огромна полза за останалата част от човечеството. Ако смятате, че подобен товар е непосилен за плещите на Босия Тед, замислете се върху думите на д-р Даниел Либърман, професор по биологична антропология в Харвардския университет: "Много от контузиите на стъпалата и коленете, с които се занимаваме в момента, всъщност са по вина на хора, бягали с обувки, които отслабват стъпалата, предизвикват прекомерна пронация, причиняват проблеми с коленете. До изобретяването на съвременните спортни обувки от "Найк" през 1972 г. хората бягаха с обувки с много тънки подметки и имаха силни стъпала, а контузиите на коленете бяха много по-редки."
(Из книгата)