Шпионски синини върху физиономията на Запада

Дания се оказа доносничката на Вашингтон, който слухти Западна Европа да не се откъсне от ролята й на васал за американските интереси. Този извод се налага от гръмналия наскоро шпионски скандал, от който стана ясно, че американската Агенция за национална сигурност (АНС) е използвала датска телекомуникационна инфраструктура, за да следи висши политици и министерства в Германия, Франция, Норвегия, Швеция и други. До скандала пък стигна заради разкритията на няколко телерадио и печатни медии в Дания, Германия, Швеция, Норвегия и Франция.

Историята датира 2013 г. , когато избягалият от САЩ служител на АНС Едуард Сноудън разкри, че агенцията шпионирала личния телефон на германската канцлерка Ангела Меркел. Тогава случаят бе заметен под килима, а и за Дания изобщо не стана дума. Сега обаче след 9-месечно разследване на въпросните медии става ясно, че АНС тайно е използвала военната разузнавателна служба на Дания за далеч по-мащабно шпиониране. От датска страна е участвала група от четирима хакери и аналитици. По данни на медиите  датските спецслужби са предоставили на АНС достъп до своя станция на летище в югоизточния остров Амагер край Копенхаген. Прехващали се данни  от подводните интернет-кабели на Дания. Така АНС е получавала достъп до съобщения, телефонни обаждания и интернет трафик на  интересуващите я европейски политици. Информацията се теглела от кодове, които били телефонните номера на политици в онези държави, които използват тези кабели: Германия, Швеция, Франция, Норвегия и самата Дания. Така освен Меркел, в списъка на следените попаднали тогавашния външен министър и днешен германски президент Франк-Валтер Щайнмайер, тогавашният лидер опозицията, социалдемократът Пер Щайнбрюк, високопоставени служители от Франция, Нидерландия, Норвегия и Швеция.

Отделно през ноември 2020-го датската телерадио компания DR публикува не по-малко скандални данни. Чрез датските хакери АНС е следило за датските министерства и големи компании. На мушката бил взет отбранителния сектор, но не само на Дания, а и на Германия, Франция, Норвегия и Швеция. Плюс външните и други министерства на тези държави. Твърди се дори, че шпионажът на АНС бил довел до закупуването на 27 изтребители на САЩ F-35 от Дания.  

По данни на медиите Дания е общоевропейски интернет хъб, през нея минават комуникационните кабели на много държави. Това съответно позволява на разузнавателното подразделение, базирано от острова и използвано от АНС, да прехваща всичко: от плановете на терористите до разузнавателни данни за Русия и Китай.

Защо обаче разузнаването на САЩ е избрало именно Дания? Оказва се, според медийните сведения, че страната на Хамлет, заедно с близката Нидерландия са единствените страни в Европа, на които то има пълно доверие. ЦРУ и АНС допускали до своите данни само тези две страни, на такова отношение не се радвала дори Норвегия, камо ли Франция, Германия, страните от южна и Източна Европа,  въпреки че повечето бивши соцстрани се надпреварват да раболепничат пред САЩ.

Случаят ще остави трайни синини по политическата физиономия на замесените страни, пък и на Запада като цяло. Ясно е, че дори и демократичния сят не може без тайни служби. За някои те са необходимото зло, за други спецслужбите са имунната система на държавите, включително и на демократичните. ДАбсурдно е приятелски разузнавателни служби да шпионират високопоставени представители на други страниУ, реагира Щайнбрюк, цитиран от медиите. Очевидно Вашингтон смята, че е в реда на нещата да отстоява лидерството си не чрез силата на примера си, не чрез ценностната си система, както и чрез политически морал и доверие, а чрез геополитическо воайорство. Макар и опростено казано, Вашингтон гледа през ключалката семейни интимности и крои планове как да ги използва или как да изнудва за свои ползи. Очевидно Вашингтон е решил да отстоява лидерството си главно чрез подчинение, шантаж и на къса верижка, на която да държи европейските си съюзници.

Очевидно е също, че Вашингтон използва разузнаването не само за собствената си сигурност и безопасността на съюзниците си, а и  за егоистични еднолични изгоди (било за да носи Дкапитанската лентаУ на Запада, било за бизнес и печалби).

Но като че ли по-трайни ще са синините за Европа. Първо, Франция, Швеция и Норвегия изнедоволстваха и настояха обяснения от Дания, която се чуди как да замаже доносническата си роля. Но каквото и да направи тя, скандалът ще остави тежки отпечатъци на подозрителност и недоверие върху европейската солидарност.

И второ, което по значимост, би трябвало да е първо. Основателните критики обра Дания, но не и главният виновник. С малки изключения нямаше гневни обвинение срещу Вашингтон, камо ли и искания да бъде спряно или поне ограничено шпионирането му. Няма и предварителни данни, че подобно искане ще бъде отправено от засегнатите страни към президента на САЩ Джо Байдън на срещата му с НАТО в средата на месеца. А той е знаел и явно е одобрил шпионския "приятелски огън" от самото му начало в качеството му на вицепрезидент. Много показателен в случая е коментарът на германския политолог Аександър Рар, научен директор на Руско-германския форум, пред вестник "Газета": "Германските политици открито казват: какво може да направим, задачите на американците са такива, да гарантират сигурността на Европа, нека следят нашите политици". По думите му това отношение не се афишира, сега в Европа атмосферата е такава, че всички искат да "легнат" на Байдън и да не се карат със САЩ, след като едвам преживяха развода в трансатлантическите отношения при предишния президент на САЩ Доналд Тръмп. А пред изданието ДВзглядУ политологът той добави, че европейските политици Дняма да вгорчават вояжа на Байдън в ЕвропаУ, но и обобщи, че те "доброволно приемат ролята на васали".  

Та голямата синина върху физиономията на Европа е изводът, че тя едва ли е самостоятелен субект в международните отношения, каквито претенции предявява.