Шотландецът, спечелил 49 трофея

Един от най-успешните мениджъри в света - сър Алекс Фъргюсън, разкрива четирите ключови умения, необходими на всеки истински успешен лидер, в новата си книга "Лидерът" (ИК "Сиела"). Примерите и историите в изданието неминуемо са свързани с футбола, но изводите от тях са общовалидни, независимо дали градим бизнес, преподаваме в клас или просто работим в екип.
В 38-годишната си кариера като мениджър в различни футболни отбори сър Алекс Фъргюсън е спечелил зашеметяващите 49 трофея и е доказал многократно, че знае как се постига успех дори когато шансът не е на негова страна. В новата си книга "Лидерът" бившият мениджър на ФК "Манчестър Юнайтед" разкрива какво се изисква, за да ръководиш правилно един екип и да затвърждаваш успехите му непрестанно. Освен че е доказал многократно уменията си, управлявайки успешно няколко футболни клуба, шотландецът демонстрира завидни умения и в управлението на цял световен бранд, какъвто днес е "Манчестър Юнайтед".
В "Лидерът" са изброени ключовите умения, които бившият мениджър на "червените дяволи" цени най-много - дисциплината, контролът, отборната игра и мотивацията. Засегнати са и други, които на пръв поглед не изпъкват, но са важни за успеха - делегирането, анализът на информацията и справянето с провалите.

Идеята за изданието идва от Майкъл Мориц - дългогодишен приятел на Фъргюсън и председател на частната инвестиционна фирма "Секвоя капитал", известна най-вече с помощта си за оформянето и организирането на разпознаваемите по целия свят брандове Apple, Google, YouTube, WhatsApp, PayPal, Airbnb и др. Мориц се възхищавал на факта, че "Манчестър Юнайтед" успява да държи непрестанно топ ниво през последните десетилетия, и предложил на шотландеца сътрудничество за книга.
"Лидерът" е втората книга на Фъргюсън, която излиза на български език, след "Алекс Фъргюсън: Моята автобиография". Примерите и историите в новото издание неминуемо са свързани с футбола, но изводите от тях са общовалидни, независимо дали градим бизнес или просто работим в екип.

Работоспособност

Родителите ми винаги са се трудели. Баща ми работеше в корабостроителниците, а майка ми първо беше във фабрика за кабели, а след това в друга, която произвеждаше части за самолети. Баща ми често работеше по 60 часа на седмица в тежки, студени и опасни условия. Глазгоу е горе-долу на географската ширина на Москва, така че когато зимните ветрове се понесяха по р. Клайд, корабостроителниците се превръщаха в брутални места. Обикновено почиваше по две седмици на година. През 1955 г. се трудеше по 64 часа на седмица за заплата от 7 лири и 15 шилинга, или около 189 лири в днешни пари. Почина от рак през 1979 г., а след това майка ми чистеше къщи. Отдадеността на родителите ми към работата вероятно се подсилваше и от факта, че по онова време почти нямаше система за социално осигуряване. Стандартите за безопасност бяха ужасяващи, здравните осигуровки бяха пренебрежително малки, а и все още я нямаше цялата индустрия от адвокати, които завеждат смехотворни искове и по най-малък повод. Не си спомням момент, в който родителите ми да не са работили. За почивката през лятото отивахме с автобус до Солткоуст, където всичко, което брат ми и аз можехме да правим, беше да играем футбол, шашки или шах.
Тъй като и двамата ми родители не изправяха гръб от работа, аз някак бях възприел идеята, че единственият начин да подобря живота си е да работя много усилено. Това беше втъкано в самата ми същност. Не можех да се нося по инерция и винаги съм се дразнел от хора, които пропиляват таланта си, защото не са готови да вложат и труд. Голяма част от удовлетворението идва от това да знаеш, че си се постарал, дал си най-доброто от себе си, а още по-хубавото е, когато това започне да се отплаща. Предполагам, че това обяснява защо играх мачове в деня на сватбата ми и в деня на раждането на първия ми син. От 1500 срещи начело на "Юнайтед" съм пропуснал само три. В първия случай бях в Глазгоу с брат ми след смъртта на съпругата му през 1998 г., във втория отидох на сватбата на най-големия ми син в Южна Африка през 2000 г., а в третия отидох лично да наблюдавам Давид де Хеа през 2010 г.
(Из книгата)