Шизофрения

По-малко от две години бяха нужни на Борисов и компания да доведат българското общество до тежка форма на шизофрения. Това е онова неблестящо състояние на духа, където човек започва да чува гласове в главата си, да се раздвоява или разтроява и да живее в свят, който повече прилича на сън, отколкото на действителност.
Най-парадоксалното е, че за тази шизофрения можем да се досетим от някои дори и официозни социологически проучвания. В тях се твърди, че рейтингът на кабинета е паднал с едва 2 процента  от началото на годината например, но в същото време 80 на сто вече открито заявяват, че правителството не прави нищо за обикновените хора. Други 58 на сто пък формулират положението в страната като "нетърпимо". 80 процента с ужас наблюдават скока на цените и същевременно замръзналите си доходи.
Картината на описания социален ужас и картината на все още кротките политически числа са абсолютно несъвместими. Те са в класическо шизофренно противоречие. Все едно цифрите от едната страна на таблицата нямат абсолютно нищо общо с другата.
Социологическите проучвания показват това раздвоение, но не обясняват дали то няма да се прояви като обществен разпад или друг вид радикализъм. Защото подобен живот в два свята винаги се заплаща по някакъв начин. В момента (или пък когато) българите започнат да мислят, те ще трябва да схванат противоречието, в което живеят постоянно. Бедният живот е в рязък контраст с медийния и социологически комфорт на кабинета. И премиерът най-малкото би трябвало да изгуби сън, като прочете данните.
Защото усмивките, които му се струва, че вижда от страна на народа, като нищо могат да се окажат просто пристъп на качествена шизофрения.