Шенген ли е приоритетът?

Една от първите задачи на всеки нов кабинет е да обяви европейските си приоритети. Няма да забравя как Бойко Борисов дойде в Брюксел като прясно избран премиер през 2009 г. Попитах го какви ще са европейските приоритети на неговия кабинет. Даже му помогнах, като подсказах: "Влизане в еврозоната, в Шенген?" Отговорът беше: "Абсолютно". "А излизане от механизма за сътрудничество и проверка", продължих с опциите. "Това е много важно", отговори Борисов, но май не го мислеше сериозно. И добави "Поставили сме си за цел членство в Шенген през 2011 г." http://bit.ly/17qnlB1.
Сега Орешарски ще дойде в Брюксел и ще го питаме какви са неговите европейски приоритети. Не вярвам да започне с Шенген. За страната ни е важно да преструктурираме енергетиката си с помощ от ЕС така, че от нея да спрат да изтичат милиарди, да създадем наистина назависим ДКЕВР, да се възползваме от европейски социални програми като тази за младежката заетост, за подпомагане на енергийно бедните, които у нас са мнозинство от населението.
И изобщо, крайно време е като основни приоритети правителството да издига благосъстоянието на българите, а не влизането в поредната структура, каквито бяха НАТО и ЕС и каквито са еврозоната и Шенген. Докато мнозинството от българите не усещат предимствата от членството в ЕС, дори е опасно да се поставят подобни цели, защото те засилват евроскептичните настроения.
Формална връзка между Шенген и механизма за проверка наистина няма. Но за България е много по-важно да създаде условия за излизането от механизма, вместо да преследва поредната вятърна мелница. След месец Хърватия се присъединява към ЕС без такъв механизъм. Тоест Хърватия ни изпревари в ЕС. Нека не се заблуждаваме: докато сме подложени на мониторинг, страната ни не е пълноправен член на ЕС.
За Борисов Шенген беше любима тема, но и негово външнополитическо Ватерло. Вероятно Орешарски ще има различен подход. България наистина е изпълнила условията за членство в Шенген. И затова може да си позволи лукса да каже, че влизането в европейската зона без граници не е в наш интерес, поне засега. Парадоксът е, че България има граници по шенгенски стандарти, но Гърция няма. Докато Гърция не се справи с имиграцията, на която е подложена, докато не изгради европейска система за предоставяне на убежище, би било рисковано да си отваряме границите с единствения си съсед, член на Шенген. И не толкова заради евентуалния приток на имигранти, а защото има опасност този феномен да разпали расизъм и да даде хранителна среда за формации, подобни на гръцката "Златна зора".
Както Швеция може да влезе в еврозоната, но не иска, и ние бихме могли да кажем същото за Шенген. И изобщо не става дума за "киселото грозде", става дума за осъзнати интереси. Що се отнася до еврозоната, би било добре да предложим реалистичен календар за присъединяването ни, с конкретни етапи и дати. През втората половина на 2018 г. България ще е председател на ЕС и дотогава би трябвало да сме и в еврозоната, и в Шенген, а механизмът за наблюдение би трябвало да е отпаднал много преди това.
Относно приоритетите на правителството в по-широк контекст, мисля, че е нужен реализъм. Каквито и да са желанията на политическите ръководства на БСП и ДПС, да не говорим за техния електорат, в обрулената ни държава ресурсът е ограничен. Но е напълно възможно да зачеркнат полицейщината и рекета, белязали изминалите четири години, да се даде шанс на предприемачеството, да бъде намалена до минимум бюрокрацията. Хората се наслушаха на фалшиви обещания, сега мнозина искат да видят най-сетне почтеност и диалогичност от управляващите.
Няколко думи за отиващото си служебно правителство. Бях обещал да похваля Марин Райков, щом има повод за това. Не го направих. Тъкмо отделни негови изказвания, като тези за Македония, ми допадаха, идваше ново по друга тема, което разваляше впечатлението. Служебното правителство, писах на 14 март http://duma.bg/node/50374, е изцяло съгласувано с Бойко Борисов. Мисля, че не съм сбъркал. Очаквам новото правителство да пусне Марин Райков да отиде посланик в Рим, въпреки че по-очевиден конфликт на интереси от неговото самопредлагане не ми е известен.
На единствения министър, когото познавам лично, Кристиян Вигенин, пожелавам успех. Той познава външната политика, но не и Външно министерство. Дано се сработят. Една от задачите му ще бъде да предложи мерки за подобряването имиджа на България. Когато си подобрим имиджа, ще влезем и в Шенген, ще си решим и другите проблеми. В Европарламента Вигенин беше извоювал сериозни позиции. От размяна на имейли с различни европейски фигури мога да потвърдя, че те се радват на политическото му израстване. Това контрастира с българските интернет форуми, където наблюдавам голямо озлобление срещу него. Погледнато от Брюксел, България е много странна, наистина.