Шеметната клавирна пътека на Милена Моллова
Великата пианистка отбелязва впечатляващ юбилей
/ брой: 41
Проф. Стефан Драгостинов
Преди седмица проф. Милена Моллова надипли 4 по 20 години и на 22 февруари в камерна зала "България" изправи на крака възторжената публика; приятели и съмишленици, колеги и фенове - няма къде игла да хвърлиш!
Голямата пианистка бе почетена с Поздравителен адрес от президента на Република България Румен Радев, с Радостна Благословия от Негово Светейшество Патриарх Неофит, с поздравителни писма от министъра на културата Боил Банов, от Нов български университет - приветствана от проф. д-р Пламен Бочков, от Съвета на Европейската научна и културна общност, Националното музикално училище "Любомир Пипков"...
Клавирната пътека на пианистката е шеметна: от Токио, Пекин и Сеул през Москва, Берлин, Париж и Лондон до Вашингтон, Монреал и Тексас... И, разбира се, любимата София. Като клавирен педагог и дългогодишен ръководител на департамент "Музика" в НБУ оставя трайна диря с преподавателската си дейност, създавайки впечатляваща клавирна школа.
Неподражаем талант, творческо проникновение и самоотвержен труд осветляват многолетния й път. Тя е основен "виновник" за първи сценични превъплъщения на десетки клавирни творби от съвременни автори: Шнитке, Барбър, Прокофиев, Владигеров, Кюркчийски, Драгостинов, Арнаудов...
Програмата на юбилейния концерт на Милена Моллова включваше, както тя се изрази, "два подаръка за любимата публика" - фундаментални творби от световната клавирна съкровищница: "Апасионата" от Лудвиг ван Бетховен и "Картини от една изложба" от Модест Мусоргски.
Интерпретаторският прочит на Бетовеновия шедьовър впечатли с дълбоко осмислените звукови пространства: от вглъбената сдържана съзерцателност до искрящата звукова мощ. Брилянтна техника; изтънко познаване палитрата на немския класицизъм - впрегнати в изкусно изградената Бетовенова драматургия. "Апасионата"! - художник: Милена Моллова.
Другият подарък към възторжената публика - "Картини от една изложба", бе поднесен с "широката усмивка" на бликащ "славянски прочит". Шеметната звукообразна катедрала на Мусоргски е определено "чепата" пиеса; многообразието от образи и характери, всеки от които изисква "своя боичка"; крие опасността, образно казано, да пропаднеш "в нюанса" и да не докоснеш купола на архитектониката.
Художник Моллова отново доказа впечатляваща творческа съпричастност, позволявам си да кажа - като проницателен съавтор-интерпретатор. Повеждайки ни в любопитния свят на "Картините", тя ювелирно гравира всеки образ с характерните му звуко-багри: чуваш... не - зримо, виждаш! - лъчезарната градина на "Тюйлери"; "Пазарът в Лимож"; сумрачните "Катакомби"; гротескно-смешливия полет на "Баба Яга"... и всяка нова боичка се наслагва в палитрата, като тухличка връз тухличка, градейки сияйния звуков храм на лъчезарно Всеславянско величие. Кънтят камбаните на "Голяма Киевска порта"... Ако за миг притвориш очи, чуваш грандиозен "клавирен" оркестър, с диригент - Маестра Милена Моллова.
За финал, позволявам си да река: Скъпа приятелко! На многая лета! Дерзай под щастливата си звезда още дълги години, взряна в чертога на бъдеща космическа музика!