Шеговити паметници, или закачливите усмивки на монументите

При споменаването на думата "паметник" обикновено в съзнанието изплува нещо монументално - от рода на изваяни политически дейци, писатели, поети или други важни лица, събития, обекти, понякога животни, както и литературни и киногерои, оставили следа в историята на човечеството. Най-често тези съоръжения нямат никаква друга функция, освен мемориална - да пазят паметта за някого или нещо. В света обаче се срещат и доста необичайни, любопитни, изключително весели и шеговити паметници, издигнати в различни точки на планетата. Обикновено тези монументи са интересни както с формата си, така и заради вложения в тях смисъл...

Паметникът на вещицата, разположен в немския град Гарц, изглежда за някои като много сполучлива шега и предизвиква други философски да поразсъждават върху двете страни на една и съща "монета". Монументът привлича погледите на доста мъже заради кръшните дамски извивки, които се виждат, ако скулптурата се наблюдава отзад. Но отпред тя е истинска... вещица!

Скулптурата на щастието е доста известна и има многобройни варианти в различни градове и страни по света. Най-популярен обаче е паметникът, издигнат в руския град Томск. Вълкът от анимацията на Едуард Назаров "Жил-был пес" ("Имало някога едно куче") е прототип на този симпатичен монумент. Върху изпъкналия корем на изобразения герой има копче, при натискане на което се чува гласът на прочутия актьор Армен Джигарханян, произнасящ култови реплики от филма. Те са се превърнали в хумористични фрази, използвани и досега във всекидневието. За едно от най-популярните се смята следното твърдение: "Пиячката е като солта - може и без нея, ама не е сладко." Планира се скоро вълкът от анимацията да заработи в режима на скрита камера. Например, ако край паметника мине мъж със запалена цигара, бронзовият звяр ще "помоли": "Дай и аз да си дръпна." Авторът на монумента е известният местен скулптор Леонтий Усов, включен от екипа на Кембридж в престижната листа с изтъкнати художници и дизайнери на XX век. Творбите на майстора покоряват не само Русия, но и Европа, като карат хората да се усмихват, предизвикват учудване и дават повод за размисъл върху смисъла на битието.

Мемориална композиция, посветена на светофара, може да се види в централния район на руския град Новосибирск. Монументът изобразява полицай, отдаващ чест на устройството, предназначено за регулиране движението на пътя. Паметникът на светофара е символ за предаването на щафетата от човека на съвременната система и предизвиква както усмивки, така и почит.
Монументът на опашката е издигнат в руския град Тула. 29-сантиметровият гущер е талисман на студентите от 1970 г., като е "призован" да им носи късмет по време на изпити и да ги оставя без "опашки" и проблеми. Има няколко любопитни суеверия, които обаче се приемат изключително сериозно от доста възпитаници на вузовете в града. Ако някой иска сесията да мине добре, трябва да хване гущерчето за опашката. За да е успешен държавният изпит, необходимо е да потърка студентската книжка, която животинчето държи в лапичките си. Полагането на цветя до монумента осигурява добро работно място. Снимката край скулптурата е гаранция за сполука. Ако младоженецът погали коремчето на зверчето, ще има добра съпруга. Булката докосва гущерчето по главата, когато иска да има умен мъж. За да се мултиплицира благотворната сила на монумента, в нея се вгражда и "щастливата монета".

Паметник на шегаджията зад ъгъла може да се види в Токио, в района на Гинза. Скулптурата в човешки ръст първоначално стряска минувачите, но всъщност е предназначена да ги извади от самовглъбяването, за да погледнат на света с усмивка.
Монумент на клизмата - първият в света, посветен на медицинския клистир, преди време бе тържествено открит в курорта Кавказки минерални води. Бронзовата композиция тежи около 400 кг, висока е 1,5 метра и изобразява три ангелчета, издигащи над главите си голяма помпа за клизма. "В нашия край, заради лековитите свойства на водата, се прави огромно количество пикантни процедури с използването на това приспособление. Клизмата е възвърнала здравето на милиони хора по света и има пълното право да бъде увековечена", смята авторът на проекта - главният лекар на санаториума Александър Харченко.
Скулптура, посветена на солените уши, може да се види в град Перм. Според легендата жителите на региона работели предимно в солните мини, като носели "бялото злато" в чували, откъдето то се изсипвало върху главите им. И заради това, както гласи преданието, ушите им ставали големи и солени.
Единственият в света монумент на дупето е издигнат в Израел, край прочутия научно-изследователски център "Вайцман" в Тел Авив. Според запознати паметникът е символ на постоянството. Обясняват го с факта, че голяма част от откритията се извършва, ако човек умее да си седи на дупето. Ако е търпелив и упорит, ще стане откривател. Ако ли не, ще си остане с едното дупе...
Паметник на зелката, в която вероятно са "намерени" всички деца, също е сред най-атрактивните монументи. От "листата" на скулптурата с диаметър 82 см наднича младенец - символ на бебетата по света. Авторът на композицията Олег Кислицки планира да я направи в бронзов вариант и да разположи паметника на гранитен пиедестал близо до родилния дом в Томск.
Този руски град може да се похвали с още един забавен монумент. Паметникът на любовника предизвикал различни реакции сред жителите. Едните от сърце се смеели, други пък едва сдържали злобните си коментари. А скулптурата наистина е доста любопитна - мъж по гащи, както се полага на крадеца на съпружеското щастие, бяга през балкона, отчаяно опитвайки се да се задържи върху него с разперени пръсти и разсмива минувачите с голите си пети... Заради надписа "Който не е бил - ще стане, който е бил - не ще забрави" паметникът е свален от сградата в центъра на Томск. След това "любовникът" е преместен на друго място, а по-късно е скрит далеч от хорските очи: първо, в изложбената зала на градския музей, а после - в хранилището му. Паметникът на любовника до ден днешен така и не успява да си "намери" най-подходящото място.
Нестандартният поглед на провокативния чешки скулптор Давид Черни, видял България като тоалетна, не подмина и бащата на психоанализата. Зигмунд Фройд е изобразен от арт твореца като висящ на голям лост, разположен в края на многоетажна сграда. Мнозина откриват в тази композиция шеговито-философски смисъл, но се намират и такива, които не могат еднозначно да приемат и този проект на Черни, разположен в един от кварталите на Прага.
На площада на немския град Фленсбург има няколко паметника, посветени на смеха. "Седналите" по пейките (или полегналите) фигури изобразяват весели хора. Само че смехът при всеки от тях е различен. Любопитна е скулптурата на усмихната жена с коза, като животинчето, за съжаление, не проявява никакви признаци на забавление. Друг паметник пък е на възрастна дама със слухов апарат, която толкова злобничко се подхилква, че дори е вдигнала високо краката си, обути в домашни чехли. Интересен е и още един персонаж от серията, който е символ на смеха до "последен дъх". Според авторите на монумента така изглежда човек, минал през всичките етапи на забавлението. И смехът на господина вече се е превърнал в истерия. Защото каквото и да се каже или види в този момент, ще предизвика бурна реакция, когато очите се насълзяват, способността да се пази равновесие се губи, изчезва дори възможността за дишане и остава само кикотенето, за което се използват и последните останали сили...