Шефът на АЕЦ "Козлодуй" спасен по давност

Ивайло СТАНЧЕВ, Капитал*

Назначеният от служебното правителство директор на АЕЦ "Козлодуй" е виновен за причиняването на катастрофа през 2013 г. Той обаче няма да бъде осъден и няма да търпи никакво наказание, защото междувременно е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване - девет години са минали, докато прокуратурата внесе обвинителния акт и Окръжният съд в Монтана се произнесе на първа инстанция по този иначе ясен и от фактическа, и от правна страна казус.
Това е пореден етап от сагата с Георги Кирков, който кабинетът на президента Радев изненадващо реши да сложи начело на ядрената централа през август. Още тогава беше ясно, че срещу него тече дело за причинена катастрофа с настъпила впоследствие смърт, поради което имаше съмнения за годността му да управлява АЕЦ при висящо наказателно дело с възможност да бъде осъден за престъпление от общ характер. По-късно тези съмнения се потвърдиха, тъй като Кирков не получи достъп до секретна информация и реално нямаше как да осъществява пълноценно функциите си - в централата по-голямата част от документацията, както и самият обект, изискват достъп до класифицирана и дори секретна информация. По правило основанията за отказан достъп не се съобщават публично, но неофициално се коментираше, че висящото наказателно дело е една от причините.

Историята на делото

Инцидентът, за който Кирков е обвиняем, е от 16 ноември 2013 г., когато той е служител на АЕЦ "Козлодуй". Тогава на пътя от с. Сталийска махала към Лом, шофирайки лек автомобил, той блъснал движеща се на пътя каруца. Установено е, че Кирков се е движил със 105 км/ч при разрешени 90 км/ч. Пострадалият при инцидента е със счупен таз и умира няколко месеца по-късно. Според близките му това е в резултат на травмите от катастрофата.
Алкохолната проба на Кирков, направена на място с дрегер, установява концентрация от 0,53 промила, а кръвната проба половин час по-късно също била 0,53 промила.
Делото обаче затъва в множество експертизи за установяване на причинно-следствената връзка между травмата и смъртта, които се оказват недостатъчни. Междувременно през 2019 г. Кирков е пенсиониран като служител на АЕЦ-а и от март 2020 г. става зам.-кмет на Козлодуй, какъвто беше до назначаването му за шеф на централата на 29 август т.г.
В крайна сметка чак на 21 октомври 2021 г. Кирков е осъден от Окръжния съд в Монтана на 6 месеца лишаване от свобода условно с три години изпитателен срок. Всички страни по делото - прокуратурата, адвокатите на пострадалия и самият Кирков, обжалват пред Апелативния съд - София. Първите искат по-тежка присъда, а обвиняемият - по-лека.
През юли т.г., месец преди Кирков да бъде назначен за изпълнителен директор на ядрената централа от служебния кабинет, Апелативният съд отменя присъдата поради липса на мотиви и на 1 август делото е върнато в Монтана за ново произнасяне от първоинстанционния съд, но от друг състав.
Новата присъда на монтанския съд е от 19 октомври. Тя отново признава Кирков за виновен, че е нарушил правилата за движение, като е шофирал с превишена скорост и е причинил катастрофа и средна телесна повреда на друго лице. Съдът обаче го оправдава по обвинението, че е шофирал в пияно състояние и че смъртта на пострадалия е настъпила като последица от удара.
По правило за това престъпление НК предвижда до 3 години затвор или пробация. Само че абсолютната давност за наказателно преследване в случая е 7 години и половина и вече е изтекла, поради което съдът прекратява делото, без да определи наказание за Кирков.
Конкретните мотиви на магистратите още не са публикувани, а присъдата може да бъде обжалвана и протестирана отново пред апелативния съд. Но вероятността за друг изход е малка поради факта на изтеклата абсолютна давност.

Има ли чадър?

Главният прокурор Иван Гешев сега обикаля страната и прави срещи с парламентарните групи, като постоянно повтаря как законодателят е виновен за "бума на престъпността и в частност - за тежките катастрофи с жертви, защото спецправосъдието беше закрито, а парламентът не приема по-тежки наказания за транспортните престъпления", както Гешев призова. Но точно случката с Кирков показва, че не е виновен законът, защото в крайна сметка основна вина за забавянето на процеса до изтичане на давността има именно прокуратурата, която стартира и води разследването. Цялото развитие на тази история е една индикация, че делото съзнателно и целенасочено е бавено, докато изтече давността, за да не бъде наказан Кирков, въпреки че съдът потвърждава вината му.

* Със съкращения

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.