Шапки долу за българския учител!

Дойде моят професионален празник - 24 май. Той ми донесе благопожелания, благодарности от близки и приятели, които не забравят да напомнят, че и аз нося това престижно име - УЧИТЕЛ... Цял ден - от ранна утрин до късно вечерта - очаквах на 24 май да се сетят, че на ул. "Цар Освободител" 57, в скромен апартамент на третия етаж вляво, живее един човек към 85 години, с побеляла коса, с видими бръчки по лицето, но с оживено и одухотворено изражение, с нежен глас и приветливи движения, отдал труд, талант, способности, любов към децата безкористно, без да търси отплата, човек-творец на име УЧИТЕЛ!..
Колко правдиво е показан образът на учителя в словото на незаменимия създател на в. ДУМА - Ст. Продев. Зачетох "Шапки долу! За българския учител". Нататък продължих, съпреживявайки всичко! Видях своя образ на учител по български език - другаря Маринов. Не мога да откроя редове, в които да не оживява горчивата истина, че всички в обществото, в държавата сме длъжници към УЧИТЕЛЯ не САМО С ПОЧЕСТИ, а с много повече!...
За жалост, др. Продев, тези ваши съкровени, патриотични призиви все още не са се превърнали в истини. Затова никой от властта и обществото в нашия град не разбра този ваш изстрадал призив, не са се оттърсили от това администриране на отношенията към този най-светъл празник, в основата на който стои признателността към личността УЧИТЕЛ!...

Иван Маринов, Провадия