Шантажите на ГЕРБ

Чавдар СТОИМЕНОВ*   

Политическите процеси след 1989 г. ни "обзаведоха" с объркана по отношение на своето развитие България, без яснота за оцеляването й. Особено през последните години взе връх маниакалното разрушаване на останалото от икономиката, промишлеността и селското стопанство, което доведе до невиждана социална нищета. А тя - до нихилизъм у народа. Българинът вече на нищо не се радва и по-лошото - на нищо не вярва.
Затова голямата задача на левите сили е да възстановят ценностите, умишлено потъпкани от ГЕРБ - свобода, гражданско равноправие и социална справедливост. БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и всички леви сили у нас са единствените, способни да решат тази политическа задача.
Съвременната европейска демокрация е реализирала успешно проекти, които позволиха на народите да постигнат синтез на свободата, гражданското равноправие, социалната справедливост и благоденствието. Пример за това е 8-милионната Швеция, която под ръководството на социалиста Олаф Палме постигна върхове в икономическото си развитие. По същество Швеция се доближи до записаното в Манифеста на Маркс и Енгелс - "общество, в което свободното развитие на всеки е условие за свободното и равноправно развитие на всички". Принципите за свободата и социалната справедливост са заложени дълбоко в социалната и в либералната идея. Къде е общото обаче.
Социализмът е внедряването на социалната власт в държавата, а либерализмът - най-вече способ за ограничаване на евентуалните произволи на държавната власт. По време на т.нар. преход у нас между социалистическата и либералната идея започна разпределение на ролите. Докато либерализмът се интересува от формата на управление на държавата, то социализмът акцентира на съдържанието на нормите (закони със социално значение), които се създават от държавата. Либерализмът държи на прилагането на методите за създаване на социални порядки и законност (струна на малцинствата) и по този начин се грижи за "процедурната" демокрация. Социализмът се интересува от резултатите и съдържанието от управлението на властта. Т.е. социалистическата идея изгражда, внедрява и управлява методите, а либералната идея е стожер на демократичното им прилагане в обществото. Сериозни наченки във въвеждането на този модел се появиха в коалиционното правителство на БСП, НДСВ и ДПС, оглавявано от Сергей Станишев. Най-обнадеждаващите резултати бяха постигането на ръст на БВП, повишаването на събираемостта на данъците и таксите, увеличението на инвестициите, покачването на пенсиите и майчинските, и пр. Оттук идва обяснението защо Европейската комисия спираше безпричинно траншовете и се наляха милиони в определени медии с цел заклеймяване на управляващата коалиция.
Социалната демокрация е начин на живот, на отношение един към друг, а в прагматичен смисъл - не толкова състояние на обществото, а по-скоро начин за демократичното му управление. Това е политика, целяща създаването на законови условия, които да изградят демократично, социално и справедливо общество. Либералната демокрация пък е разграничението между демокрацията в политическия и в социалния смисъл. Политически демократичната социална и демократичната либерална държава не се различават значително. Взаимодействието между социалната и либералната демокрация е, първо, в особената чувствителност към политическото равенство, социалната справедливост и благоденствието, и, второ - особената чувствителност към политическото и гражданското равноправие, личната инициатива и форма на прилагане на държавната власт. Приложени, тези принципи в политическия и икономическия живот водят до социално-либерално управление, което категорично ще отхвърли досегашната практика на управляващите от ГЕРБ и сие за постоянно съгласуване с "господарите" на предприеманите реформи в държавата. "Изправянето до стената" на хората в името на някакви нереални цели води до унижение на българската държава пред света и служи за задоволяване преди всичко на партийни интереси.
Социално-либералното управление води до реформи, основани на спазване на правата, свободите и достойнството на българските граждани. Такова управление преди всичко означава облекчаване на институциите - чрез разпределение между държавата и общините на цели управленски "блокове" с ясно очертани компетенции; чрез ясно дефиниране на човешките ресурси и финансовите средства на всяка от властите; чрез прекратяване на партизирането на властта.
Социално-либералното управление е гаранция за запазването и укрепването на държавната и общинската власт, на единството на българската нация. Това е пътят за доближаване на държавната власт до европейското равнище. Той е противовес на профанизираната политика на Бойко Борисов, който няма друго в главата си освен обсебване на демокрацията по унизителен за всеки човек начин. Борисовата политика е класически пример докъде може да доведе клиентелизмът в партия, докопала се до властта с политически шантажи и с мародерство над националните интереси.
В днешните условия на арогантен диктат на САЩ, социално-либералният модел е политическият инструмент за постигане на свобода, равноправие и социална справедливост в тяхното единство.

*Авторът е член на Изпълкома на Международната федерация на антифашистката съпротива (FIR)