Сезон на юбилеи и виртуози в зала "България"
Тържественият концерт на 9 октомври е посветен на нейната 80-годишнина, програмата е същата като в деня на откриването й
/ брой: 196
Националният концертен комплекс "България" и Софийската филхармония канят през сезон 2017-2018 г. на повече от 70 празнични вечери за десетината стилно подбрани цикъла с "най-доброто от световната и българската музикална съкровищница". Сред чаканите наши и гостуващи виртуози са Теодосий Спасов, проф. Милена Моллова, Томъс Хемпсън (баритон), Марио Хосен, Сера Чанг, Мила Георгиева, Минчо Минчев. Ура! - отново в София ще е звездният цигулар Максим Венгеров - на 30 март 2018 г. С юбилейни вечери зачитат композиторите Ал. Райчев, Ал. Текелиев, Добри Палиев, Стефан Драгостинов, именития диригент Емил Табаков, актьора Рашко Младенов и т.н.
Огромен е и интересът към празника под патронажа на президента на България на 9 октомври, посветен на 80-годишнината на зала "България". На подиума ще са всепризнатите ни пианисти-виртуози Людмил Ангелов и дуото Аглика Генова - Любен Димитров (носители на наградата ЕХО Класик за тази година), Софийската филхармония, НФХ "Св. Обретенов", водени от диригента Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония. Ще прозвучат творбите, аплодирани на "тържествения концерт на 9.Х.1937 г. от 8 ч. вечерта по случай откриването на концертната зала "България" на Чиновническото кооперативно взаимнозастрахователно дружество". От същия този първи програмен лист узнаваме още, че са участвали Държавната филхармония, хорът на Народната опера, смесеният народен хор "Родна песен" и "Гусла". Диригент е бил проф. Цанко П. Цанков. На роялите "Стейнуей" свирили Люба Енчева, Димитър Ненов (концерт за два рояла и оркестър от Й.С. Бах) и Панчо Владигеров (световна премиера на третия му концерт за пиано и оркестър, посветен на откриването на залата). На новия дружествен концертен орган свирил гостът проф. Жозеф Боне. Аплаузи заслужили и изпълненията на хоровете от ораторията "Месия" на Г.Ф. Хендел, увертюрата на Петко Стайнов "Балкан".
Да припомним - повече от 4 десетилетия след Освобождението на България в столицата няма подходяща концертна зала. За някогашните управници, политици, царедворци, че и за днешните, културните въжделения на българите не са приоритет, дума не изричат за строеж на голям дом на музиката. За срам и позор единствено за Чиновническото дружество това е присърце. В средата на 30-те години на ХХ век на бул. "Цар Освободител" започва строеж на комплекс "България" - гордостта и до днес гранд хотел "България", ресторант и концертната зала. Нейният вход е на ул. "Аксаков" 1. През октомври 1937 г. меломаните възторжено посрещат придобивката си - най-импозантното архитектурно творение за онова време. Истински храм на музиката, залата се налага и с отличната акустика. Автори на проекта са проф. Станчо Белковски (1891-1962) и арх. Иван Данчов (1893-1972). Новаторския им градителски почерк откриваме също в Алианс франсез на пл. "Славейков", в Германското училище (днес Националната музикална академия), в комплекса на бул. "Дондуков" с някогашното кино и хотел "Балкан" (днес Младежки театър "Николай Бинев"). Софиянци по рождение, по дух, проф. Белковски и арх. Данчов заслужават благослова ни заради модерния концертен комплекс. А сградата е един от примерите на модернизма в българската архитектура от този период и през 1978 г. е обявена за паметник на културата.
През годините тук триумфират безброй родни и чужди изпълнители - оркестранти, диригенти, певци, известни оркестри, състави. Тържественото откриване на 9 октомври 1937 г. е нова културна летопис за София и страната. 80 сезона 1200 места посрещат меломаните. Камерната зала е с 200 места. Неведнъж и дваж залите са препълнени дори с правостоящи фенове на прекрасното изкуство. Прозвучали са и ще прозвучават много световни премиери на музикални творби. Сред новостите, въведени за първи път у нас, е устройството за изкуствено проветряване. Чудо невиждано за времето си е и възможността чрез специално монтиран механизъм столовете от партера да се скриват под пода. Тъй концертната зала се превръща в бална по различни поводи - например абитуриентски. Прочут е бил и балът на художниците с фантастичното морско дъно - декор на Дечко Узунов и Иван Пенков. Години наред известният джаз оркестър "Овчаров" съпровождал вихрените танци.
х х х
Голямата зала "България", първоначално с 1470 места, била със специална облицовка, съобразена с изискванията за добра акустика, съгласно препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при Държавното Висше техническо училище в Берлин. И до днес тя остава най-добрата акустична зала в София. Едновременно със строежа на залата и съобразен с нейната акустика е изграден голям концертен орган (с четири мануала и 72 регистъра) от фирмата "Зауер" от Франкфурт на Одер. По време на бомбардировките в началото на 1944 г. залата, органът и двата концертни рояла "Стейнуей" са разрушени. Залата е била възстановена през 1949 г., но без орган. Едва през 1974 г. фирмата "Шуке" от Потсдам построява нов орган с три мануала, 55 регистъра, механична трактура и електронна памет за регистрите. Първи органови концерти изнасят Волфганг Шетелих (Лайпциг), Иржи Райнберг (Прага) и Леонид Ройзман (Москва). Първият органов концерт на български изпълнител е на Нева Кръстева на 20 септември 1974 г., първият щатен органист на Софийската филхармония от 2 ноември 1984 г. до днес е Велин Илиев, информира Кремена Николова-Флор, реклама и връзки с медиите на Софийската филхармония.
Софийската филхармония и НФХ "Светослав Обретенов"
Людмил Ангелов
Аглика Генова и Любен Димитров
Маестро Найден Тодоров
Зала "България"
Снимки Софийска филхармония