Северните Курили : върху вулкан в океана

Михаил Чкаников

Това се случи на пети ноември 1952 г. В пет часа сутринта.
Северно-Курилск е възстановен в планинския склон по-нагоре, по-далеч от морето. Макар че израза „да живееш като върху вулкан“ тук може да се употреби без кавички. Защото от връх Ебеко, който е на осем километра от Северно-Курилск, ужким няма, а изведнъж в небето започва да се издига дим от недрата на планетата .
Какво кара хората да живеят на края на света, между Тихия океан и Охотско море, между свирепата вода и непредсказуемите недра? Как означава да строиш къщи, да ловиш риба, да раждаш и отглеждаш деца тук?
Напоследък в Северно-Курилск е идвал само кореспондента на „Российская газета“ от Москва. Именно той зададе този въпрос. И от местните жители чу следното: „На нас ни харесва да живеем и работим тук, но не ни пречете да печелим!“

Изпратете педиатър, иначе ще изядат главния лекар

Първото, което се набива на очи в Северно-Курилск е изобилието от деца и майки с колички. От 2 500 реални жители, 500 са по-млади от 18 години. В родилното отделение на местната болница ежегодно на бял свят се появяват 30-40 руски гражданина, които в графата „място на раждане“ ще пишат „Северно-Курилск“. А на опашка за записване в единствената детска градина чакат толкова деца, колкото влизат в нея.
„Изпратете ми педиатър от континента, - казва изпълняващата длъжността главен лекар в местната болница Елена Богомолова, - заплата 50-60 хиляди рубли (прибл. 2500-3000 лв.), ще му предоставим жилище, има и снегоблатоход, за да ходи на визитации“.
Болницата в Северно-Курилск е много прилична. И лекарите тук са опитни. Много често през риболовния сезон болните от Охотско море ги карат тук, а не в Петропавловск-Камчатски. Може би защото е по-близо. А може би защото е по-лесно да влезеш в пристанището –тук няма база на атомния подводен флот, както в Авачинския залив.
Наистина, всъдехода е паркиран до болницата. „Само педиатъра да е с опит, - казва Богомолова, и да не е от Москва, капризи не ни трябват“.
Но ако възрастните някак си са още готови да преживеят своите невидими счупвания и други болежки, то децата да са без доктор - това е невъзможно. Затова Елена Богомолова моли: "Изпратете ми педиатър, в противен случай тук ще ме изядат".

Затова пък има много картофи

"Е, все пак, ние тук винаги сме имали и прилични доходи, и чист въздух, и здрава храна - има много морски продукти", - обяснява демографската сила на селището завеждащата производство в рибопреработвателната фабрика Любов Магомадовна Цвиркун. Под нейно ръководство работниците чистят прясно уловената риба от глава и вътрешности и я изпращат за замразяване. Приблизително половината работници са местни, северокурилци. Останалите са дошли от Приморието и други континентални региони на страната. Изкарват около 25 хиляди на месец. Но не винаги е така, това е средно през годините. Сега доходите силно намаляха - няма риба.
Не е лесно да се стигне до тук, за това пречи недостъпността на Парамушир (островът, на който е града – бел.пр.). Северо-Курилск е един от районите на Сахалинска област, но от Южносахалинск до тук има хиляда километра, ако не и повече. Много по-близо се намира Петропавловск Камчатски. Вертолета от там лети веднъж седмично. Но при условие, че времето е подходящо за това и в Южносахалинск, и в Северо-Курилск, и на нос Лопатка, който е краят на Камчатка. А такова съвпадение не винаги се случва. В чакане на полета кореспондентът на "РГ" изгуби четири дни, а някои от пътниците – по три седмици.
По море пътува един рейсов параход, който обаче сега е на ремонт във Владивосток.
А що се касае до храната, то в Северо-Курилск действително е изобилие за любителите на здравословни и леки рибни белтъчини. Тук не е прието да се продава риба на земляците. Тук тя е в изобилие и, ако ти се прииска треска, или да речем палтус (вид калкан), трябва надвечер да отидеш на пристанището, където се разтоварват риболовните кораби, и просто да поискаш: "Ей, приятел, дай малко риба". И това е плюс.
Достъпността на морските дарове се компенсира от скъпото месо. То се доставя от континента, при това не от нашия, а от някаква си Австралия. Отдалечеността и капризите на времето са отрязали Северо-Курилск от това, което е прието да наричаме "центрове на цивилизацията". И това е минус.
А пък плодовете в селището са от Китай, и струват толкова, колкото и в Москва. Картофите са по-евтини, отколкото в столицата. Китайските са по 30 рубли за килограм, тези от Камчатка - по 35. Но казват, че те са и по вкусни. А най-важното е, че и тукашните стават добри.

Риба, и толкова

В съветските времена Северо-Курилск е бил рибарски град. Всичко тук се е въртяло (а и сега се върти) около рибата. И нейния добив. През седемдесетте и осемдесетте години тук само безделниците не са изкарвали от морето по 1 500 рубли месечно - в пъти повече, отколкото за подобна работа на континента. Затова градът е имал 10 хиляди жители.
През деветдесетте също са се изкарвали добри пари - от улов на морски раци и продажбата им в Япония. Разказват, че тогава японските власти са се борили с якудза - техните национални бандити. Но, когато ги притиснали, не ги унищожили до крак, а им предложили: заминавайте на Хокайдо, най-изостаналия остров в северната част на страната, там правете каквото искате, но така, че тази земя да се развива.
Така в бедните рибарски селища в северната част на Страната на изгряващото слънце започнало изкупуването на бракониерски уловените в руски води морски рак, морски таралеж и други дарове на морето. Наистина, в музея на Северо-Курилск нито един експонат не напомня за цялата тази история. Но на всички е известно: благодарение именно на нашата руска риба японските крайбрежни селца много бързо започнаха да се превръщат в процъфтяващи градове, а руските води ставаха все по-бедни и по-бедни. Наложи се в края на първата декада от новия век Росрибилов практически напълно да забрани улова на камчатски морски рак - за да не изчезне напълно..
От гледна точка опазване на водното богатство на страната това е правилно. Но доходите в Северо-Курилск намаляха. И ето къде е въпроса: не може ли да се направи така, че от нашата риба да са в подем нашите селца, а не съседските? И още: кое е по-важно - опазването на рибата или, както е казал класика, "народа да бъде спасен"? Засега отговорът е в полза на рибата.

Как се лови волосатик

"Държавата инвестира много пари в Курилите, - с уважение признава Игор Ким, собственик на едно от четирите рибопреработвателни предприятия, базирани в Северо-Курилск, и веднага си задава въпроса, - а за кого тя инвестира, щом не разрешава на хората да ловят риба?"
Действително, в последно време в селището е модернизирана топлоелектростанцията, в пристанището е построен нов кей, и въобще, макар това да не е Варна, градчето прави много прилично впечатление, за нашите мерки. И тук се среща камчатски краб (морски рак – бел.пр.). И краб -волосатик, през деветдесетте години за няколко негови екземпляра можеше да се изкара много, даже за приличен автомобил.
На герба на Северо-Курилск, освен калана - морската видра, са изобразени три миди, изключително вкусни и полезни мекотели. Каланите се съединяват с мидите не само в хералдиката, но и в акваторията на пристанището. След като извади мекотелото от дъното на морето и вземе оттам и камък, видрата излиза на повърхността, слага плячката си върху гърдите и започва да млати по раковината с камъка, докато не извади годното за ядене съдържание.
Казано накратко, на Курилите има достатъчно "водни био-ресурси". Учените казват, че в изключителната двеста мили икономическа зона на Русия около всички острови може спокойно да се добиват около 550 хиляди тона морски продукти годишно. А ние тук ловим, поне толкова е законно, около 125 хиляди тона.
Но ето го и парадокса: на рибарите не им достига риба. Например, да се улови някакъв дълбоководен калмар - няма подходящи съдове (кораби). А няма смисъл да се ловят някакви попчета - не са вкусни. Сега Игор Ким строи завод за производство на рибено брашно, но той тепърва трябва да се строи.
Има и още един проблем. Рибата в морето не се е увеличила от съветско време насам. А се налага квотата за нейния улов да се дели на повече части. По времето на СССР в страната са функционирали около 70 предприятия, а сега са около 1 700 компании. И всичките искат дял. В резултат на това много от тях се оказват с право на улов на такова нищожно количество риба, че то не оправдава съществуването на фирмата. Съответно, трябва или да се лови над разрешеното, по-просто - да се бракониерства, или да се намалят разходите - за безопасност, за заплати.
Но и малките части от квотата не са целия проблем. "Няма къде да се лови риба!" - обяснява от капитанския мостик пред кореспондента на "РГ" капитана на "Пик Фус" Мухума Гереев. "Как така няма къде?" - наоколо, докъдето ти стигат очите, Тихия океан стелеше своите триметрови сиво-сини океански вълни. Капитанът обаче се обръща към картата. А от нея излиза следното. Компанията има крайбрежна квота за улов на морска треска. Крайбрежна - това означава, че рибата може да се лови на не повече от 12 мили от брега. А в правилата за риболов е казано, че морската треска не може да се лови до дълбочина 99 метра. Проблемът е в това, че около Парамушир тази дълбочина е на повече от 12 мили от брега. Има само две мънички зони, където може да се лови морска треска с крайбрежна квота. И капитан Гереев, и Игор Ким твърдят, че на тези нищожни морски участъци нито една от четирите северокурилски риболовни компании не може да налови до разрешеното от крайбрежната квота.
"Затова квота има, а риба няма, - обяснява Игор Ким. - А щом няма риба, няма и доходи. Няма доходи - няма хора. Ние сме готови да работим тук, искаме да ни се даде възможността да ловим риба!"
Този проблем вече се повдигна на ниво министър-председател. Когато бе в Камчатка, Владимир Путин възложи да се подготвят документи, които биха позволили да се осъществява улов по крайбрежната квота извън пределите на зоната от 12 мили.
В интерес на истината трябва да се каже: отчасти майката природа е виновна за отсъствието на риба. Когато през зимата навън е около нулата, неизвестно защо треската не се събира в пасажи, а се "разпълзява по дъното". "Ловим без запис", - казват рибарите, имайки предвид, че ехолота не показва рибите по единично. И съответно дънния трал изкарва на палубата по три тона риба. В светлата част на деня рибарите успяват да го поставят пет пъти. В крайна сметка излизат петнадесет тона, по един за всеки член на екипажа. Тоест, приблизително по хиляда рубли за денонощие в морето и за разтоварването в пристанището.
Трудна е рибарската работа. През сезона - без почивни дни: пет часа преди улова, пет пъти да се постави и прибере дънния трал, пет часа обратно, разтоварване, и отново в океана. Но аз не чух нито едно оплакване, всеки тук знае заради какво живее и работи на Курилите.

 
Цифри

18
милиарда рубли отдели руското правителство за програмата за развитие на островите в периода 2007-2015 г.:по 300 хиляди рубли на всеки жител

1867
Курилите: островна верига в океана
тона са общите залежи от злато на Курилските острови. От полезните изкопаеми тук има сребро, титан и желязо. В момента те не се добиват.

68
вулкана има на Курилите, като 36 от тях са действащи. Има и горещи, минерални извори. Тук често стават големи цунами.

В края на Далечния Изток

Ако погледнем картата на Русия, в края на Далечния Изток, между Камчатка и Япония може да видим островна верига – именно това са Курилите. Всъщност, Курилските острови се делят на две дъги – Голяма Курилска и Малка Курилска. Голямата отделя Охотско море от Тихия океан.
Голямата Курилска дъга, която наистина е голяма, е с дължина 1200 км. и се простира от полуостров Камчатка (на север) до японския остров Хокайдо (на юг). В нейния състав влизат над 30 острова, от които най-големите са Парамушир, Симушир, Уруп, Итуруп и Кунашир.
Релефът на островите е преобладаващо планински вулканичен (там има 160 вулкана, от които около 40 са действащи), с преобладаваща височина 500-1000 м. Малката Курилска дъга, която наистина е малка, е с дължина едва 120 км. и се простира от остров Хокайдо (на юг) към североизток. Състои се от 6 неголеми островчета, извисяващи се над нивото на океана на едва 20-40 м.