Сестри за износ

Да намериш медицинска сестра, която да извърши манипулация в дома на тежко болен, се оказва доста трудна работа. "Лекарят изписа 7 мускулни инжекции на майка ми, която е лежащо болна у дома, но бе затруднен да посочи сестра, която да й ги прави, а аз нямам познати сестри. Манипулациите трябваше да започнат веднага. Попитах личния лекар дали може да помогне. Молих познати, колеги, близки за съдействие два дни. Търсих в интернет евентуално организация или агенция за медицински специалисти, която предлага такава услуга. Разпитах в ДКЦ-то (казаха "Доведете болния тук за манипулация!"), в кварталните аптеки, в медицинските центрове наоколо ... Най-сетне се справих някакси - за 7-те дни дойдоха 4 сестри. С различни цени на услугата, с различен маниер на работа. Макар със закъснение, инжекциите бяха поставени... Смаях се, когато две от сестрите помолиха "да не се разчуе", че са идвали, защото можело да загубят работата си! Сякаш това, което вършеха, е нещо нередно...", разказва потърпевша жена от София.
В такъв момент човек осъзнава колко много и важни, макар на пръв поглед дребни, медицински и здравни услуги просто липсват. Дори в големите градове. Или по-скоро - именно в тях. Близо четвъртвековната "реформа" в здравеопазването очевидно постави в центъра си проблемите на болниците, на лекарите и цените на лекарствата, а болният човек се загуби някъде из политическите амбиции. Така на практика

в европейска столица няма домашна грижа

за тежко болен. Той или трябва да се превърне в част от клинична пътека, или да изживее преждевременно дните си, отхвърлен от здравната система, в която има принос. Законите на държавата не са предвидили възможност той да бъде долекуван, а законодателят е забравил, че у дома и стените помагат.
Законодателят не е предвидил контролен орган, който да следи за качеството и за цените на домашните грижи. Затова заплащането на такава услуга е следствие от договаряне между изпълнителя и получателя й и в сивата икономика. Това води и до огромни разлики в цените - ако в Пловдив и Габрово мускулната или подкожна инжекция, поставена в дома, струва 5 или 3 лв., то в София тя стига и до 10, без в цената да е включен транспортът, според обяви в интернет. Само дето лежащо болният в дома си е здравно осигурен и допълнителното плащане на една инжекция например не е съвсем редно! Законодателно е уредена само дейността на личния лекар в приложение 3 на Наредба 40 на МЗ от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Там са записани дейностите, които той трябва да извърши, а пациентът да заплати потребителска такса при всяко посещение в лекарския кабинет, освен ако не е освободен от нея. От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) имат предложение за

решение на проблема, стига държавата да чуе

В центрове (или служби) за здравни грижи, създадени съобразно демографската картина в дадена община, медицински професионалисти и социални работници могат да оказват услуги в дома на пациента. Остава открит въпросът за финансирането на такива услуги. Ако личните лекари делегират права въпросните манипулации да бъдат извършвани от медицинските специалисти в тези центрове, може част от стойността на услугата да поеме касата, друга - общината или неправителствена организация (например БЧК), а защо не и църквата. Примери за подобни структури има много в европейските страни и те са показали рентабилността си вече няколко десетилетия, защото спестяват много средства на здравните системи.
Другото обяснение на ситуацията с читателката ни е, че броят на медицинските сестри, дори в големите градове, е недостатъчен - една сменила работата си, друга заминала в чужбина. "Всяка година напускат страната над 1000 специалисти по здравни грижи - сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти...", казва пред ДУМА Милка Василева, председателка на БАПЗГ. В същото време колежите към медицинските университети приемат годишно 500 души! Около 2/3 от тях още в началото на образованието си се подготвят напълно

целенасочено за работа в чужбина

Над 10 от 100 завършили медицински сестри заминават за чужбина веднага, щом получат дипломата си. Тенденцията е особено подчертана след 2007 г., когато дипломите им започнаха да се признават в ЕС. Други предпочитат да натрупат опит в българските лечебни заведения и да напуснат страната на около 25 г. Мнозина се решават на гурбет на над 40 г., въпреки че вече имат свои семейства. При отпътуване планът им е да "понатрупат" малко пари и да се върнат, но повечето след някоя и друга година "изтеглят" семействата си в чужбина.
Причината за това също е обичайна - преди всичко недостатъчно заплащане. Но напоследък сякаш незадоволителните условия на труд имат превес, според наблюденията на съсловието. У нас няма информация колко са случаите на опасно убождане с игли и остри инструменти на медицинските сестри при извършване на манипулации. Няма информация

колко килограма тежести вдига

една сестра по време на работа, докато обслужва болни в болница или домуващите в социално заведение. Установено е, че над 65% от професионалните заболявания се дължат на работа с тежести и увреждания от тях. Не напразно през последните години трудовите злополуки в сферата на хуманното здравеопазване са сред най-многобройните - на второ място за първото тримесечие на 2013 г. и за цялата 2011, на 4-то място през м.г.
А и колцина млади хора биха устояли на предложения като това от агенция за подбор на персонал за чужбина: "В последните години много медицински сестри намират реализация в Германия, където тази професия се цени високо, дава отлични професионални възможности и е високо заплатена"? Друго (случайно намерено в интернет) съобщение на частен трудов посредник гласи: "Немска фирма набира медицински сестри за работа в Германия", а условията за кандидатите са да имат полувисше образование и да знаят немски език, месечното възнаграждение е между 1600 и 2400 евро в зависимост от опита и нивото на владеене на немски език.    
На електронната страница на Агенцията по заетостта от 8486 свободни работни места, обявени в бюрата по труда към 5 юни, 58 са за медицински сестри. В повечето обяви фигурира изискване за висше образование "Здравеопазване и социални услуги". Само при 8 от позициите е обявено

възнаграждение - между 360 и 500 лв.

като най-високата сума е за столично здравно заведение. 40 от местата са обявени от община Варна с изискване за познания по немски език. Предложените пари са далеч под изискваните в Колективния трудов договор (КТД) в здравеопазването, подписан миналото лято. Според него началните заплати на заетите в здравни и лечебни заведения, финансирани от МЗ, училищното и детско здравеопазване медицински сестри от 1 юли 2012 г. трябва да са поне 480 лв., а от 1 януари - 520 лв.; за лечебни заведения с над 51% държавно участие съответно 540 и 600 лв., в комплексните онкоцентрове и центровете по психично здраве - 520 и 580 лв., а в болници за продължително лечение, долекуване и рехабилитация и в извънболничната помощ - 500 и 550 лв. Към тези пари за всяка година трудов стаж и професионален опит трябва да се добавя 1%, а за работа от 22 ч. до 6 сутринта - по 1 лев на час. По информация на съсловната организация малцина работодатели спазват тези изисквания. За да се издържат прилично, болшинството сестри, поне в големите градове, работят на две, а някои - и три места. Докато Дания, Франция, Ирландия се тревожат, че средната възраст на медицинските им сестри е 41-44 г., у нас тя вече е 49-50 г., голям е и броят на

работещите пенсионерки

От 53 810 през 1990 г. медицинските сестри у нас са 32 059 през м.г. Утешителното е, че са били с 450 повече от 2011 г. От 2004 до 2009 г., макар и с по няколкостотин годишно, сестрите се увеличават, но от 2010 г. броят им отново започва да намалява, става ясно от данните на НСИ. Така миналата и предходната година на 1000 души население се падат 4,3 сестри. А на един лекар - 1,1, макар минимумът да е 2 сестри на лекар. В същото време лекарите от 27 480 през 2008 г. стигат до 28 643 през м.г. и ако през 2001 г. са се падали по 290 души на лекар, то през 2012 г. те са 254.
По данни на Евростат още през 2007 г. България е държавата в ЕС с най-малко медицински сестри - с около 53% под средния за 27-те страни на съюза процент. Докато на 100 000 души население в  ЕС-27 тогава се падат средно 882 медицински сестри и акушерки, в България са 466,4. За сравнение, най-високата концентрация на практикуващи медицински сестри и акушерки на 100 000 жители е в Люксембург (1571,5), Холандия (1500,7), Швейцария (1485,7). "Въпреки това съществуват опасения в много страни за недостига на медицински сестри и тази вероятност може да се засили в бъдеще, тъй като търсенето им продължава да се увеличава най-вече заради застаряването на "бейби бум" поколението, част от което са и голям брой медицински сестри. Това подтикна много страни да увеличат обучението на нови медицински сестри в съчетание с усилията за задържането им в професията", коментират анализатори в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие "Здравето накратко: Европа 2012".
У нас районът с най-малко сестри и през м.г. остава Северен централен - общо 3291, като за година броят им е намалял с 61. Областта с най-нисък брой е Видинска (Северозападен район) - 310. И докато за година броят на тези медицински специалисти в София се увеличава с 830, в останалите части на страната те намаляват. Изключение прави Югозападен район, където броят им остава непроменен. Този факт също има своето обяснение - през последните 3 години и половина бяха

закрити близо 20 общински болници

в малки населени места, което принуди голяма част от персонала да търси прехрана или в други населени места, или в чужбина, или в други дейности. В същото време само за първите 2 месеца на 2012 г. 8 нови болници в големи градове получиха лиценз за работа от МЗ. А за четирите месеца на т.г. са регистрирани 6 нови частни лечебни заведения, стана ясно при изслушването на служебния здравен министър проф. Николай Петров в парламента. Те също са в София и големите областни градове.
От 7 млрд. души на планетата само 17 млн. са медицински сестри.
Медицинските сестри обикновено са най-многобройните здравни професионалисти. Те играят ключова роля в осигуряването на здравни грижи не само в традиционните здравни заведения като болници и институции за дългосрочни грижи, но все повече и в първичната медицинска помощ, особено в грижи за хронично болни, и в домашните грижи. Но в България са вън от закона манипулациите (поставяне на мускулна, венозна или подкожна инжекция, на катетър, включване на венозна система или смяна на превръзка и пр.), извършвани от медицинска сестра в дома на тежко болен!