Село, село...

"Човешки струпей на географски безкрай: село, село, пусто село! Или не: човешко лоно, що го слънце грее от две страни, а от третата - златна месечина". Така започва есето "Село" на Найден Шейтанов, за да завърши: "Селото става вече мит - синя приказка. Балканският Антей, смукал толкоз века сили от планини и поля, отива в града". Написаното може да прочетете в "Златорог", кн. 9-10 на 1926 г. Още тогава народопсихологът  предусетил, че светът се мени: "Вълци, вълци, вълците на новото време нападат вече природните колиби, хижи и домове". Проф. Людмил Петков ми разказа, че още през 30-те години на ХХ век нахлуват първите демографски студове към "това наше село, пусто село", за да се превърне след време в "мит - синя приказка", същото, което бе нанюхал троянчанинът Шейтанов. Наистина преселението на народонаселението към градовете тогава е със скорост "малка бързина", за да получи то ускорение при социалистическата индустриализация, която донесе и повсеместната гражданизация. Това не стана отвъднъж. Писателят Коста Странджев описа един миньор, който на рудника бе закарал и кравата си. Още не беше станал пролетарий, а селянинът от него не беше си отишъл. Белята с обезлюдяването на селата се удвои и заради грандоманската идея да се обединят текезесетата в АПК. Никой не се замисляше тогава, че всяко окрупняване и централизиране води до погубване на малките села. При избухването на демокрацията за зла врага стартира (ужасна дума,  днес е конвертируема!) стремглавото умъртвяване и обезлюдяване на селата, на които Жельо Желев и Филип Димитров обещаваха щедро "земята в реални граници". И доста народ се хвана на тая въдица и х-аа да станем блажена Аркадия на земеделието - щели сме да изхранваме себе си и съседите дори. Ядец! Днес 30 на сто от земята в България не се обработва.
След Десети "вълци на новото време", друго име на вездесъщите ликвидационни съвети, нападнаха, ограбиха и разкостиха текезесарските стопанства, разкрадоха и разпродадоха базите на апекатата. Сиреч разсипаха селското стопанство, за да купуваме днес домати от Йордания, краставици от Турция, чесън от Китай, ябълки от Македония, картофи от Полша... И да оправдаваме публично тази безумица със свободните пазари на либералната икономика.
Но думата ми е за епидемията, нашенския СПИН, който е подхванал българските села и едно по едно ги умъртвява. Това си е пандемия, страшен мор, ускоряван от управленската простотия. Последното преброяване показа, че в селата у нас живеят 2 025 569 души, с 1 милион и 100 хиляди по-малко, отколкото през 1985 г. В 186 населени места не са преброени лица - т.е. там няма дори един човечец. Значи, че са села призраци. И ако се зачита закона, по предложение на общините президентът ще ги заличи от списъка на населените места. Няма по-елементарен ритуал от затриването на едно селище, каквото и да значи то - минало, родове, поминък, духовност...  Няколко подписа и край - изтръгват се родни корени. Днес в 21 на сто от селищата живеят от 1 до 50 души, значи те са следващите на пангара. В пътя до тях не стига нито линейката, нито катафалката. В 36 на сто има между сто и 500 души. И тъй като процентите никога не разкриват цялата истина, ще цитирам още числа: в 337 села живеят десет и по-малко жители. Не питайте дали в тях има лекар, училище, читалище, черква, поща, хоремаг. Сега на изборите 1100 населени места не избираха кмет, тъй като се обитават от по-малко от 350 души, както изисква Изборният кодекс. Не само селата, а 23 на сто от общините са обречени. 60 от общо 264 от тях имат население под 6000 души, какъвто е нормативът за създаване на община, като Трекляно, Бойница, Макреш, Челопеч, Маджарово, Чавдар и др. А иначе селата призраци растат - особено в Северозападна България. Жалко, че типично български краища като Трън, Годеч, Макреш, Брегово имат над 70 на сто обезлюдяване. Лично страдам за съдбата на удивителните български селища на тракийски преселници в Ивайловградско. Дано отварянето на границата с Гърция ги посъживи.
Ще завърша с един анекдот от татовото време. Тогава дипломиралите се с висше имаха разпределение. И един синковец го очаквала тая зла участ, та отишъл при вуйчо си големец да му помогне. Оня му казва: "Вуйчовото, няма как, не може без разпределение, избери си едно село". "Избирам "Красно село" - отговорил племенникът. Е така е, за няколко десетилетия що неразпределен селски народ изтече към Красното село и околностите му. А не по-малко - в чужбина. Едни се огражданиха, други се очужбиниха. Колко още "човешки струпеи по географския балкан" ще изчезнат от лицето на отечеството? И Бог не знае. А откъде ли ще смуче сили гражданинът Антей?