Сега няма да мине

След 13 години бабуване новият проектозакон за водоснабдяването и канализацията видя бял свят. Той се пише от 2007 г. и бе едно от условията за отпускането на международно финансиране за сектора, но черна котка все му минаваше път. Законопроектът въвежда "социална поносимост на цената на ВиК услугите". Те ще влизат в сила, "когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб.м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област". Това обаче не означава автоматично, че така ще се определя цената на водата.

Досега КЕВР при утвърждаване на тарифите на всяко ВиК дружество посочваше каква е социално поносимата цена. По правило регулаторът орязваше искания на ВиК за нейното повишаване. Проблемът сега е, че ценообразуването по области, което ще въведе новият закон, ще доведе до по-голямо поскъпване, отколкото ако се запази сегашният модел на цени на 52 ВиК, вместо планираните 28 тарифи.

Това е и другият спорен момент - силовото налагане на изискването една област да се обслужва от един ВиК оператор. До момента консолидирането на ВиК операторите ставаше на доброволен принцип. В шест области - Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Монтана, Разград и Ловеч,  обаче отказват да членуват в областната асоциация по ВиК с аргумента, че и сега успяват да поддържат ниски цени на водата. В същото време опитът с консолидирането показва, че инвестициите във ВиК мрежата отиват за областния град, докато останалите общини продължават да имат проблеми с водата.

У нас се губят около 65 на сто от питейната вода и за подобряването на положението, според анализ на Световната банка, са необходими инвестиции от 12 млрд. лв. Повече от задължително е и поскъпването на водата. Заради всичко това вероятно законопроектът няма да мине в този парламент. Едва ли точно сега, в предизборна ситуация, някой ще посмее да приеме текстове, регламентиращи поскъпването на водата. Това ще бъде политическо самоубийство.