Седмият конгрес на Коминтерна и положението днес

Преди 90 години, на 18 август 1935 година, Георги Димитров произнася заключителната си реч при закриването на VII-ия конгрес на Комунистическия интернационал в Москва. Речта маркира главните постановки в историческия доклад на Димитров от първия ден на конгреса на 2 август с.г. за настъплението на фашизма в Европа тогава и необходимостта от изграждане на единни пролетарски и на широки народни фронтове за борба срещу него.
Процесите в света столетие по-късно придават на редица страни от анализа на Георги Димитров определено актуално звучене. Такава преди всичко е широко известната характеристика на фашизма като открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистическите и най-империалистическите елементи на финансовия капитал, обоснована в контекста на следните 

констатации и заключения:

- идването на фашизма на власт не е обикновена замяна на едно буржоазно правителство с друго, а смяна на една форма на класово господство с друга;
- фашизмът не само разпалва масовите предразсъдъци сред масите, но той злоупотребява с тяхното чувство за справедливост, с революционните им традиции;
- фашизмът издига искане за „честна и неподкупна власт“, спекулира с дълбокото разочарование от буржоазната демокрация и лицемерно негодува срещу корупцията;
- германският фашизъм нарича себе си националсоциализъм, макар че няма нищо общо със социализма, а представлява система на политически бандитизъм и зверски шовинизъм;
- в задълбочаващата се икономическа криза буржоазията се стреми да прехвърли тежестта от нея върху трудещите се, за което й става нужен фашизмът;
- тя се стреми да разреши проблемата за пазарите за сметка на колониалните народи чрез ново разделяне на света чрез война, за което й е нужен фашизмът.
Георги Димитров по-нататък сочи причините за победата на фашизма в Германия и в Италия, сред които и следните:
- работническата класа се оказа разцепена и обезоръжена поради политиката на класово сътрудничество на водачите на социалдемокрацията, а комунистическите партии – недостатъчно силни да поведат масите на решителен бой с фашизма без социалдемокрацията;
- фашизмът успя да увлече след себе си големи селски маси, разочаровани от бездействието на поредицата социалдемократически правителства по отношение на техните насъщни нужди, в т.ч. за своя земя;
- фашизмът успя да проникне сред младежта; не виждайки перспектива за своето бъдеще, значителна част от нея се оказа особено възприемчива към фашистката демагогия.
При това Димитров обръща внимание на 

редица грешки и слабости 

на комунистическите партии, сред които заслужава да се отбележат следните:
- недопустимата недооценка на фашистката опасност, мнението, че за разлика от Италия, в Германия неговата победа е изключена, тъй като тя е високо развита страна с богата култура и десетилетни традиции на работническото движение;
- сериозната грешка за недооценка на засилващите се реакционни мероприятия за смазване на демократичните свободи на трудещите се и на правата на парламента;
- липсата на съзнание за необходимостта да се отстоява всяка педя от демократичните завоевания, извоювани от работническата класа в резултат на многогодишна борба в условията на буржоазна демокрация;
- това, че комунистическите младежки съюзи в редица страни се оказват предимно сектантски, откъснати от масите организации, копиращи комунистическите партии;
- подценяването на необходимостта да се прави разлика между двата различни лагера на социалдемокрацията – докато десните саботират движението за единния фронт, то левите социалдемократи са за него, защитават, укрепват и го развиват;
- неспособността борбата срещу управляващите да се свързва с революционните традиции от миналото, с което на фашистките фалшификатори се предоставя всичко ценно в историческото минало на нацията.
Разбира се, отбелязаните дотук моменти от доклада и заключителните слова на Георги Димитров представляват само отделни фрагменти от цялостната характеристика на трансформациите в системата на капитализма от периода между двете световни войни, за пътищата за изграждане на работническо и национално единодействие срещу фашизма, за идейното, организационно и кадрово укрепване на  отделните партии, разгледани през призмата на болшевизма като революционна теория и политическа практика.
Заслужава обаче да се припомни разбирането, формулирано от него, за приключващия форум като конгрес на „нова тактическа ориентировка на Комунистическия интернационал“. Вземайки твърдо решение за необходимостта по новому да се прилага тактиката на единния фронт, да се води конкретна политика по всички въпроси, засягащи жизнените интереси на работническата класа, конгресът определя като решаващо условие да се изкореняват всички прояви на сектантството, представляващо главната пречка за провеждането на успешна масова политика.

Що се отнася до днешния ден, 

ето едно мнение за същността на протичащите трансформации във властта на съвременните европейски държави на примера на Германия (https://www.rosalux.de/en/news/id/53173/; Mario Candeias, “Understanding the monsters”). Според него, вече не става дума за замяната на едно буржоазно управление с друго, а за разрушаване на перспективата за начин на живот, основан на солидарност и демокрация, за качествена трансформация на формите на капиталистическо властване, анализирана още през 1935 година от Георги Димитров. Ето защо сега е необходимо ясно да бъде назована същността на този качествен скок като процес на фашизация, на „молекулярното“ разпространение на характерни идеологически елементи, които придобиват все по-кохерентни и актуално ефикасни форми, независимо че те все още не представляват напълно развит фашизъм.
У нас, както отбелязва проф. Васил Проданов (в статията си „Що е фашизъм, завръща ли се той и какво да се прави?“ в сборника „Фашизмът неофашизмът и нашето време“, издание на Български антифашистки научен институт, Международна фондация „Георги Димитров“ и Центъра за стратегически, исторически и политически изследвания; София, 2024 година), се осъществи пълна реабилитация на проявите на фашизма в България. Ключов елемент на това пренаписване на историята бе отхвърлянето на наличието на какъвто и да е фашизъм в страната до 1944 г., а така отхвърлянето и на антифашистката борба и на жертвите в нея, на палачите в нея, носещи набучени на кол глави на партизани и изгарящи къщи на ятаци. Реално съществувалите фашизъм и фашисти изчезнаха от тази история, което обезсмисли и борбата срещу тях. Това бе един от инструментите за стигматизацията на социализма, манипулативно представен под наименованието „комунизъм”. Делегитимирано бе антифашисткото движение, представяно като „кокошкарство”. Учебниците по история създават поколения без памет или със силно изкривена памет, което позволява да се легитимира днешният бедствен български капитализъм..
В отговор на отново възникващият в съвременните реалности въпрос 

„Какво да се прави“ 

проф. Проданов предлага три съждения:
- първо, в ситуация на нарастващи рискове от война и терор актуална става отново идеята за обединен фронт на всички леви и противопоставящи се на тези рискове сили. Това е необходимо в още по-голяма степен днес, когато лявото навсякъде е силно фрагментирано в отделните държави и когато отново се появяват форми на организация от типа на Отечествения фронт, за които пледира и се бори Георги Димитров при кризата и възхода на фашизма в Европа през тридесетте години;
- второ, огромно значение има и появата на силни лидери, които да разбират рисковете, пред които сме изправени, да обединяват колкото се може повече хора около себе си и да виждат по-далеч от непосредствената ситуация. Добре известно е, че в такива периоди ролята на лидерството нараства. В ситуации на нестабилност на една система това, дали тя ще тръгне в една или друга посока зависи често пъти именно от лидера;
- трето, рязко нараства ролята на организация като Българския антифашистки съюз и на необходимите промени в неговите функции от организация на хора, обърнати към миналото, към организация, бореща се с проявите на прото-, крипто-, микрофашизма в различни форми, включително и дигитални. Нужен е Отечествен фронт срещу пренаписването на историята, нужно е противопоставяне на възхода на образите на врага в нови версии – тази на русофобията, заместваща антисемитизма.
В заключение проф. Проданов отбелязва, че светът все повече навлиза в бифуркационна точка, от която може да се премине към дигитален фашизъм, дигитален неофеодализъм, надзорен капитализъм, или към неговата алтернатива на дигитален социализъм, в който новите технологии ще бъдат средство за нарастващо богатство, за реализация на принципа „всеки според способностите, всекиму според потребностите“ на максимален брой хора, осигурени с висока квалификация, умения и креативност, а  потребностите ще съответстват на изискванията за устойчиво развитие.
Констатации и заключения, които все по-широко се споделят и разпространяват в многобройни изследвания и платформи на леви изследователи и политически фигури както в Европа, така и далеч отвъд пределите на континента. На българските социалисти, като преки носители на паметта за изключителната роля на Георги Димитров за победната мобилизация на всички леви и демократични сили срещу настъпващия тогава фашизъм, се пада особената отговорност да намерят своето достойно място в разрастващите се движения за отпор срещу неговите метастази днес – изпитание, пред което нямаме каквото и да било право на бездействие.

Нови времена