СДСМ заложи на Пендаровски
Той ще се бори за президентския пост за втори път
/ брой: 43
От 783 делегати, присъствали на 23-ия конгрес на СДСМ - 712 единодушно гласуваха в подкрепа на Стево Пендаровски и го избраха за кандидат на коалицията за президент на Република Северна Македония.
В обръщението си към делегатите Пендаровски изрази благодарност за подкрепата и подчерта, че за него е чест да бъде консенсусният кандидат на 31 политически партии и граждани от всички етнически общности. Той изрази специална благодарност към лидера на СДСМ и премиер Зоран Заев, който по думите му е извършил политически прецедент и му е дал шанс да бъде отново президентски кандидат.
Пендаровски заяви, че е радостен от факта, че за първи път след обявяването на независимост зад неговата кандидатура стоят три политически партии на албанци, които нямат възражения срещу кандидатурата му.
Той подчерта, че сегашното правителство е извършило две чудесни неща – разрушаването на режима и Договора за името с Гърция, като добави, че само тези две неща са достатъчни, за да бъдат запомнени от историята.
През 2014 година Пендаровски се яви на изборите и достигна до балотажа, но загуби от настоящия президент Георге Иванов. През 2001-2004 и 2005-2009 г. е съветник по национална сигурност и външна политика на двама различни президенти – Борис Трайковски и Бранко Цървенковски, а междувременно през 2004-2005 г. е председател на Държавната изборна комисия.
ВМРО-ДПМНЕ вече представи номинацията си. Това е професорът по право Гордана Силяновска-Давкова, известен критик на Преспанското споразумение. Вотът ще се проведе на 21 април. На 12 май приключва мандатът на Георге Иванов като президент.
В същото време повечето македонци (48,7%) подкрепят Договора за добросъседски отношения с България и смятат, че той ще насърчи отношенията с източната ни съседка (55,4%). Това показва проучване на общественото мнение, проведено за телевизионното предаване „Детектор“ на "Сител ТВ". Отношението на македонските граждани към техните съседи е различно от преобладаващото положително мнение за Сърбия (78,6%), България (58,8%) и Гърция (55,7%), до преобладаващото негативно мнение за Албания (46,9%) и за Косово (49,1%), като нагласите на анкетираните по отношение на Гърция и България са почти непроменени спрямо проучването от 2017 г.