СБП има легитимна управа

Николай ПЕТЕВ е роден на 10 август 1951 г. в с. Дреновец, Монтанска област. Завършва журналистика. Работи като главен редактор на сп. "Родна реч", директор на издателство "Народна младеж", главен секретар на Съюза на българските писатели. Председател е на СБП от 2003 г. досега.  Автор на многобройни публикации в литературния и периодичен печат, на книгите: "Тук във времето" (1982), "Поезия и позиция" (1986), преведена на руски език и издадена от издателство "Молодая гвардия" (1987), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Фарът, пазачът и вятърът" (2006), "Не ме ли помниш..." (2011).

- Вече няколко месеца управляваш писателския съюз с непълна управа. Защо се получи този вакуум според тебе?
- Няма вакуум. И сега СБП има легитимен Управителен съвет, който взима решения. Той се състои от 13 човека. През последните няколко отчетно-изборни събрания той винаги на два пъти се е попълвал. Разликата е, че сега ще бъде на три пъти. В това няма нищо лошо, само малко увеличаваме разходите. А трудно се избира Управителен съвет, защото се натрупват много имена и гласовете се разпокъсват.
- Вътрешната опозиция в СБП остро те атакува на предишните събрания. Обвиниха те в диктаторство, в безстопанственост, в кариеризъм  и какво ли още не. Как си обясняваш тази атака?
- Като имаме предвид най-вече в какво време, в какво общество живеем, не съм изненадан. Все пак още не съм изкаран със сексуални отклонения... Ще повторя - досегашните решения на Управителния съвет са взети с пълен консенсус - и ако това е диктатура... А иначе тези, които ги говорят, не вярват в думите. За писател това не говори никак добре. При политиците, разбирам - там е хронично заболяване.
- Каква е равносметката на Писателския съюз за твоя изминал мандат?
- Мисля, че има много добри книги на български писатели, но това не е заслуга на СБП. Съюзът не пише книги и не казва как да се пише. Ние сме се стремили да популяризираме тези постижения.
- На плюс ли е СБП или на минус?
- Ако говориш за финанси, естествено сме на минус. Да не се заблуждаваме, че другите творчески организации са на плюс. Но имай предвид, че вестник "Словото днес" досега писателите го получаваха без пари, а до миналата година писателските семейства почиваха в Созопол в новата ни база срещу 12 лв., а художниците пак там - в тяхната база, заплащаха по 40 лв. В същото време поемам отговорността до 100-годишнината на съюза да нямаме дългове.
- Кое преценяваш като свой личен успех и кое като свой неуспех?
- Нямам лични успехи. Като личен неуспех считам раздуването на щата на вестника. Гледах да намеря работа на талантливи хора, изгонени от други места и по политически причини.
- Какво мислиш за днешния хал на българския писател?
- Днешното е най-тежкото време за хората на словото. Художниците пак могат да продадат някоя картина, а писателите... Само в нашата книжарница се продават единствено български книги. Навсякъде предпочитат бързоликвидните Стивън Кинг и Коелю. Издателствата са изключително затруднени.
- Някои казват, че писателите са се нароили повече, отколкото трябва, че си отворил вратите на съюза за "куцо и сакато". Така ли е  всъщност?
- Аз пък твърдя, че има още талантливи автори извън съюза. А човеци, които определят кой е куц и кой сакат в изкуството, не са богати на душевност. Хубаво би било да имат и самокритично отношение.
- СБП получава ли някаква подкрепа от държавата?
- Не. Нещо повече - ние подпомагаме държавата с хиляди левове данъци. Ален Боске в книгата си "Плодовете на миналото" разказва за един свой разговор с германския президент Рихард фон Вайцзекер, в който достига до извода, че "Би било хубаво, ако държавата подпомага бъдещите Хьолдерлиновци почти без те да знаят". Но за това трябва да се мисли, а тази дейност не е много популярна сред съвременните български политици.
- През следващата година Вазовият писателски съюз ще навърши 100 години. Как ще бъде отбелязана юбилейната годишнина?
- Управителният съвет изработи мащабна програма. Надявам се, че общото събрание ще я допълни и приеме. В нея са включени и тържествено събрание в Народния театър "Иван Вазов", и книги, и концерт, и изложба, и много литературни четения. Ще имаме проблем с финансирането, но се надявам, че ще го преодолеем.
- Неотдавна стаханаме свидетели на скандални опити да бъдат цензурирани Ботев и Вазов, да бъде принизена личността на Левски. Как се отнасяш към тези домогвания?
- Поредният позор. Левски, Ботев и Вазов са нашата родина. Те са българската душа. И да се посяга на тях, каквито и неприятни думи да кажа, ще бъде малко.
- Ти няколко пъти поставяш остро въпроса за необходимостта спешно да бъде приет Закон за езика. Не остава ли твоя вик обаче само "глас в пустиня"?
- Непонятно. Николай Хайтов изхаби огромна енергия по тази тема. Никакъв резултат. Започвам наистина да мисля, че политическият ни елит не работи за България. Проблемът за езика е национален въпрос. Той е гаранция за националната сигурност - повтарям го вече 10 години.
- Как живееш, какво правиш? Разбрах, че пишеш пиеса, озаглавена  "Приют". Каква е темата, която те вълнува?
- Живея като всички. Да, почти привърших пиесата. Темата е преходът. Естествено е да се състои от сарказъм и смях.
- Твоето заболяване е публична тайна. Какво разбра дотук от борбата си с болестта за хората и приятелите, за враговете и нагаждачите, за човечността и безчовечието?
- Че има много добри хора, че има много верни приятели, че човечността е основната ни природа, че добротата разширява душата. За негативите, които споменаваш във въпроса си, не искам да говоря.
- Какво най-много те огорчава и потиска, тревожи?
- България. Мълчанието й.
- Какво най-вече те плаши и отчайва?
- Че винаги чакаме нещо да се случи извън нас, някой друг да свърши нашата обща работа. Тревожи ме също така всепозволеността на бездарието, което е възможно, поради отсъствието на сериозна критика.
- Какво все пак обнадеждава?
- Вярата, че нашата интелигенция има съдбата да избухва, за да покаже спасението. А то е в активната мечта и действие.