Сбъркано е отношението към зимните спортове

Най-добрата ни сноубордистка Александра Жекова получи със закъснение наградата си  за спортист на месец декември за отличното си представяне в стартовете за Световната купа в САЩ. Церемонията бе основателно отложена заради текущите състезания в чужбина. Малко преди края на сезона Сани прескочи до София със своя баща и треньор Виктор Жеков и организаторите на традиционната анкета не пропуснаха възможността да им връчат отличието.


- Г-н Жеков, очаквахте ли вашата дъщеря да получи признание като спортист N1, макар и за месец, в България?
- Това е огромно признание за нашия труд и показва големия интерес към спорта ни. Малко съм изненадан. Не знаех, че боксьорът Кубрат Пулев е бил най-големият ни съперник. Уважавам го като спортист, но се радвам, че Сани успя да го пребори. Успехът ни в Телрайд, САЩ, където тя се нареди втора в своубордкроса за Световната купа, е голям. Радвахме се, но очакваме още такива.
- Каква е оценката ви за сезона дотук, какви бяха очакванията ви?
- Направихме добра подготовка през летния период. Успяхме да се възстановим, а и имахме отлични условия на глетчера Хинтертукс в Австрия. Уцелихме добро време, което ни позволи да изпълним тренировъчната си програма на 100%. Опазихме се и от контузии. Затова в началото на сезона бяхме силни, както и сега. За съжаление травмите не ни подминаха. Трасетата са по-трудни от м.г., а съперниците - още по-силни. За момента държим трето място за Световната купа на сноубордкрос, което е сериозен успех. Надявам се да го запазим. До края на сезона ни остават още два старта и евентуално този в Корея, който беше отложен. По план имахме държавен шампионат на 5 и 6 март на Витоша, който също ще бъде отложен и навярно ще е след финалите на световната купа.
- Имате ли план за следващия сезон?
- Планове винаги имам, но какво ще се случи след края на сезона, зависи от редица фактори. Първо, да уточним бюджета за следващия сезон. За да правим каквото и да било, са ни необходими доста средства. Важно е да имаме новите бордове по-рано, за да ги подготвя. При нас нещата се развиват бързо и трябва да сме в крак. След това трябва да се възстановим добре, защото сезонът беше тежък, но и предстоящият ще е такъв. В началото на август трябва да започнем подготовка на сняг и да навлезем бързо във форма. Календарът още се прави, но се очертава първите 3 старта да са в Южното полукълбо. Трябва да сме там на подготовка.
- Ще има ли промени в сноуборда?
- По всяка вероятност през следващия сезон ще стартират по 6 състезатели в гонка, а не както в момента по 4. Това ще промени нещата, но всички се стремят да направят дисциплината по-интересна.
- Успоредно с прогреса ви нарастват ли финансовите средства?
- О, съвсем не. Те зависят от държавата. Има норми, към които се придържат комисарите в спортното министерство и ние получаваме някакви средства. Не бих искал да коментирам доколко нещата са правилни и как са измислени. Където трябва, съм казал какво мисля. По закон ни се полагат 20 дни подготовка в чужбина и 160 - в България. Тук обаче няма нито едно съоръжение. Как да се готвим за световно ниво? В три наши курорта се случват някакви неща, което е добре. В Осогово се направи минипарк, който е за работа с деца. За високо ниво на спорт, с което ние се занимаваме, няма условия. Задължени сме през лятото да работим в Южното полукълбо, а през есента - на глетчер. Трябва да бъдем на сняг поне 200 дни в годината. Всеки вижда, че има голямо несъответствие с нормите на спортното министерство. Надявам се отношението да бъде променено, но става бавно.
- Колко ви струва един сезон?
- Задължени сме да се справим с това, с което разполагаме. Как ще го направим, е наша работа. Не можем да си позволим лукса да участваме в две състезания и след това да спрем, или да направим един лагер за 20 дни и после да почиваме. Разчетът на парите е най-сложната част.
- Постоянно говорим за проблемите в спорта. На какво отдавате успехите на Владимир Зографски в ски скоковете, на Красимир Анев - на европейското по биатлон, както и 11-ата позиция на Георги Георгиев на световното първенство по ски алпийски дисциплини?
- Тези постижения са дължат на невероятния труд, който тези момчета полагат, и на изключителния им хъс. Слава Богу, че в България се раждат такива хора като тях. Ако погледнем реално, подобни постижения не са често явление. Проблемите не са просто финансови, те са колосални.
В зимните спортове нямаме традиции, а малки постижения преди години. Те обаче не довели до развитие. От време на време са появяват добри треньори, но те са толкова ангажирани, че не могат да предадат опита си. Нямаме нужните кадри и условия за младите спортисти. Юношите трябва да имат всичко необходимо, за да продължат да се занимават със спорта, а те нямат нищо. Когато навлязат в големия спорт, спират, защото не са осигурени и започват да си изкарват хляба по друг начин.
- Успехите ви не са от вчера, а представяте планове в спортното министерство от доста време. Защо не се променя законовата рамка, която явно задържа развитието ви?
- Тук е мястото да зададем въпроса как се прави спорт у нас. Последните две години нищо не се е променило. Трябва да съвместявам всички длъжности - треньор, психолог, шофьор, физиотерапевт и т.н. Денят не ми стига! Ако се намерят пари, тогава няма да има на кого да ги дадем, защото липсват и квалифицирани кадри. Трябва да си ги купуваме от чужбина, а това е невъзможно.
- Как се борите с естествения стрес на организма, защото постоянно сте подложени на такъв?
- Може би това е най-неприятното, което ни се случва. Стресът за организма е страхотен. Когато имаме промяна на часовия пояс с 8-10 часа, целият ни стереотип се обръща. Всички опитват някакви хватки, които не водят до особен успех. Необходими са поне 72 часа, за да се аклиматизираш. Опитваме да го правим, но това струва много пари.