Създателят на руските снаряди е българин

Десетки и стотици са българите, отдали себе си на изграждането на Русия и Съветския съюз. Не по-малко са и руснаците, които посвещават живота си на България. Ако се предадем пред манията да направим класация, първото място безапелационно ще заеме българинът, руският генерал професор Симеон Ванков (1858-1937). Ако някому приляга в пълна мяра определението гений, това е той. Според признанията на видни специалисти в металодобива и производството на снаряди, начело на които застава ген. Ванков, на него се дължи спасението на руската армия от поражение в Първата световна война. В основите на победата й във Втората световна война лежи неговата дейност, защото ген. Ванков започва индустриализацията на съветска Русия, развива от нулата черната и цветната металургия и миннодобивната промишленост в тази страна, строи и ръководи металургични и военни заводи, електростанции, водопроводи и какво ли още не. В Хабаровск по едно и също време той заема двадесетина ръководни длъжности, една от друга по-отговорни. В изпълнение на възложените му задачи контактува както с император Николай II чрез великия княз Сергей Михайлович в Русия, така и с Ленин в СССР. Не срещнах сведения за негови контакти със Сталин, но като се има предвид, че в края на 30-те години съветската индустриализация се развива толкова бързо, че догонва американската, може да се предположи, че без най-дейното участие на Вожда в съдбата му това едва ли е било възможно да се случи. Има и някои спорове около изданията на спомените на проф. Ванков, но това не поставя под съмнение подвига му.  

Изказваме благодарност за съдействието на акад. Васил Сгурев.

"Генералът на снарядите" (Симеон Ванков - учен, оръжеен инженер и организатор на военно производство), изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", 2017 г. 

Из предговора на съставителя и научния редактор акад. Васил Сгурев

... Като млад инженер и офицер той командва Дунавската флотилия и единствения тогава у нас русенски арсенал в победоносната за българите Сръбско-българска война. Поради настъпилите след войната междуособици, вместо започващата многообещаваща кариера на държавен и военен деец, С. Ванков го очаква половинвековна емиграция в Русия. Там неговите човешки и професионални качества му позволяват да реализира забележителни постижения в научната, военнотехническата и организационната дейност. Звезден миг в попрището му е създадената от него Организация на Ванков, която в периода 1915-1918 г. успява да интегрира над 400 малки и средни предприятия в единен корпоративен механизъм и да осъществи забележителни постижения в производството на снаряди. Това е първата подобна едромащабна национална програма за Русия и първото и най-голямо научно-организационно постижение на българин през миналото столетие. 

... С. Ванков не остави след себе си нито имоти, нито значително материално състояние, както това направиха и някои държавни и политически дейци на следосвобожденска България. Той остави само едно - забележителни творчески постижения и достойно име пред историята.

Из "Моите спомени" на ген. Симеон Ванков

Аз съм роден на 25 януари 1858 г. в град Свищов (България)... Моят баща беше учител, известен в цяла Северна България патриот, ратуващ за освобождението на Родината... от тежкото многовековно турско иго. Ето с какво се обяснява, че моите по-големи братя Иван и Петър тръгнаха по стъпките на баща ни, станаха революционери...

От младежките си години се учих на грамотност и науки от баща ми... и преуспявах по отделните предмети, така че за две години вече преминах трикласното училище, което значително ми помогна, когато бях изпратен отначало в Одеса, а след това в Николаев... Аз много добре издържах приемните изпити в Петeрбургския минно-геоложки институт и във Второто военно Константиновско училище. 

... Завършвайки Академията, аз бях командирован в България... През октомври 1883 г. бях началник на Русенския арсенал... Като привърженик на Каравелов и ярък русофил, бидейки начело на русофилската партия в България, аз бях принуден да напусна Родината си, да се прехвърля в Румъния и оттам да премина в Русия, в Одеса. Ако останех в България... и мен щеше да ме сполети участта на Панов (Олимпий Панов - екзекутиран 1887 г. - б.а.)...

Бидейки в Петербург, аз получих предложение от бившия генерал-губернатор и командващ войските на Далечния изток - Приамурския край, генерал Духовски да разработя проект за нов Хабаровски арсенал и да оглавя строителството му. Аз приех... Беше разработен от мен и одобрен проектът на електроцентралата от специална комисия... Аз вземах също така участие при изграждането на градския водопровод на гр. Хабаровск, за което съставих и публикувах книжката  "За рационално водоснабдяване на гр. Хабаровск", издадена през 1901 г...

Получих в Брянск, където бях началник на арсенала, телеграма от великия княз Сергей Михайлович, с която ме повикваше екстрено в Петроград... Сергей Михайлович ме посрещна много любезно, дружески, и ми каза, че действащите армии се нуждаят от тридюймови (дюйм, инч - 25,4 mm - б.а.) оръдия и снаряди, а Путиловският завод значително е съкратил своето производство, затова трябва да се проведе най-подробна ревизия, за да се изяснят причините и намерят пътища за увеличаване на производството... Пребивавайки в Петроград 5 дни, аз събрах всички необходими данни, които и представих в специален доклад на вел. кн. Сергей Михайлович и копия - на военния министър. Те и двамата останаха напълно удовлетворени от моите доклади... 

На първи февруари 1915 г. беше получена нова срочна телеграма от Вел. кн. Сергей Михайлович... На 3 февруари аз бях вече в Петроград... Представяйки му се, аз разбрах, че по молба на нашия главнокомандващ Вел. кн. Николай Николаевич, френският главнокомандващ генерал Жофр е изпратил мисия група от няколко френски техници да ни помогнат при изработването на снаряди... Вел. кн. Сергей Михайлович ме предупреди, че специална голяма комисия от професори, инженери, академици е признала невъзможността да се постави у нас производството на снаряди в заводите на гражданската промишленост по примера на Франция.

В продължение на два дни аз изслушвах докладите на французите, правех своите забележки и късно вечерта на втория ден аз в речта си се изказах в полза на френския метод и обявих, че заставам изцяло на страната на французите. Трябваше да се види възторгът и радостта на французите. Те скочиха, започнаха да ме подхвърлят и целуват. Виждаше се, че за двата месеца от тяхното пребиваване в Петроград между нашите чиновнически бюрократични хора те бяха се настрадали и измъчили..."

Из биографичния очерк "Генерал Симеон Ванков", 

библ. "Бележити пълководци и военни дейци", Лариса Чакалова, Държавно военно издателство, 1973 г.                                                                                                                                      

... По решение на Военния съвет от 9 април 1915 г. Симеон Ванков бил назначен за пълномощник на Главното артилерийско управление (ГАУ) в Москва по производството на гранати и снаряди по френски образец...

В своите спомени той пише: "Аз със спокойна съвест мога да кажа, че изпълних това дело (мобилизацията) прекрасно. Това не е самохвалство и заслужава награда, тъй като никакви други аз не получих и не се нуждаех от тях. Награда за мене бе това, че нашите армии получиха достатъчно количество снаряди и можеха успешно да отбиват немските атаки, сами да ги атакуват и в края на краищата да ги изгонят от пределите на Русия."

Към края на 1918 г. организацията на Симеон Ванков обединявала 369 завода, които работели под общо техническо ръководство при спазване на единна технология... В началото на войната снаряди въобще нямало и на батареите се давало специално разрешение за изстрелване на всеки снаряд. На някои батареи в частите на корпуса, командван от генерал Радко Димитриев, не се разрешавало да изстрелят повече от два-три снаряда в денонощие. Този недостиг на снаряди принудил корпуса да изостави Карпатите и Закарпатската област. По-късно, когато организацията на Симеон Ванков организирала усилено производството на снаряди, той получил писмена благодарност от Радко Димитриев за спасението на руската армия от поражение... За активна и добра работа на 3 юли 1915 г. Симеон Ванков бил награден с орден "Св. Ана" I степен, а на 10 април 1916 г. френското правителство го наградило с командирския кръст на френския орден "Почетния легион".

През 1918 организацията на Ванков престанала да съществува...

В неговото лично досие от 19 април 1918 г. е отбелязано, че "генерал-майор  С. Н. Ванков бил на действителна военна служба 41 години, 4 месеца и 12 дена... Ванков бе културен и рядко образован човек. Той владееше английски, френски, немски и отчасти японски език.

... През времето на Великата октомврийска социалистическа революция той продължава да работи като военен специалист в редовете на Червената армия... Съветското правителство оказва голямо доверие на генерал Ванков, като му възлага отговорна работа в развитието на промишлеността. По предложение на В.И. Ленин Симеон Ванков по-късно постъпва на работа в гражданска служба за организация на промишлеността в младата съветска република...

В края на 1918 г. е назначен за завеждащ броневата и минно-електрическата част на Главметал... От 1921 г. Ванков е председател на техническия съвет на Главметал и като такъв подема инициативата за провеждане през 1924 г. на Втория всерусийски конгрес на металурзите... През 1922 той е назначен за технически директор на обединението на държавната промишленост за производство на цветни метали и за производство на цветните метали към научно-техническото управление на Върховния съвет за народно стопанство. 

С вожда на революцията В.И. Ленин той се запознава през октомври 1917 г... Участва в разработването на електроплугове. Изпробването на първия съветски електроплуг става на 21 октомври 1921 г... През 1923 г. Симеон Ванков е назначен за председател на секция към бюрото за конференциите по използване на земните недра... "От работата на "Госпромцвет" като единствена в СССР организация, обхващаща всички въпроси на цветната металургия, зависеше много. Състоянието на добива  на мед, цинк, олово, алуминий и други цветни метали, които се добиваха у нас много малко, естествено предизвикваха въпроса за добиването им от вторичните суровини, тъй като в друг случай би се наложило да се доставят от чужбина, което би изисквало значителен разход на валута... Ето защо още през 1924 г. аз повдигнах въпроса да се свика Първото всеруско съвещание по цветните метали, което бе разрешено на 2 декември 1924 г. от съвета на народните комисари, за да се повдигне отечествената цветна металургия." (Спомени на С. Ванков - б.а.).

Още в 1917 г. професор Симеон Ванков започва да чете лекции по организация на промишлените предприятия в Ломоносовския институт в Москва, а през 1918 г. - в Института за народното стопанство "Плеханов". През 1931 г. той бива назначен за член на научно-производствения отдел на Института "Станкин", където чете лекции по технология на металите... Пред същата година професор Симеон Ванков е назначен за ръководител на катедрата по обща технология на металите в Московския инженерно-педагогически институт... От 1922 г. е професор в няколко технологически и машиностроителни института...

Освен с административна и стопанска дейност, с подготовката на кадри за съветската промишленост, през този период Ванков работи и над научни трудове като: "За нормализация в металообработващата промишленост", "Стоманен чугун - нов метод за машиностроенето", "Електрификация на прокатните станове", "Турбини", "Джобен технически справочник", излязъл в четвърто издание през 1937 г., "Метали и техните сплави" и др.

На 17 юни 1929 г. в Дома на учените в Москва се организира тържество, с което съветската общественост отбелязва 50-годишната научна, обществена и преподавателска дейност на професор Симеон Николов Ванков.

Из Копие на адреса на професорите и преподавателите на Плехановския институт

Дълбокоуважаеми и скъпи Семьон Николаевич! 

... Десетки фабрики и заводи от държавно значение в нашия Далечен изток, стотици съоръжения със специално предназначение, включително до електроцентрали, построени по Ваши проекти и под Вашето ръководство - ето техническото и инженерното наследство, оставено от Вас на нашата далечна покрайнина, където името на С.Н. Ванков беше известно на всеки културен човек, на всеки грамотен гражданин. Защото Вашето име, като организатор на много научни изследователски дружества и като строител на културата и техниката в продължение на две десетилетия, не слизаше от колонките, както на общата, така и на специалната журналистическа преса в Далечния изток. Когато през годините на Световната война Вашите знания и Вашата изпитана енергия потрябваха на държавата, Вие бяхте призован на организаторска работа отначало в Брянск, а след това и в Москва. В трудното време, когато нашата армия загиваше без снаряди, Вие, Семьон Николаевич, прочувайки се из целия свят с "Организацията на Ванков", така военизирахте нашата промишленост, че снарядният недостатък беше преживян и десетки и стотици хиляди живота на нашите бойци бяха спасени... И след революцията, докато съществуваше Вашата организация, тя снабдяваше Червената армия със снаряди. По време на настъпилата след това разруха на промишлеността Вие с юношески плам се заехте със съзидателната работа по реконструкцията на нашата промишленост в областта на цветните метали... Съюзното правителство, оценявайки високо Вашите знания и опит, много пъти Ви е призовавало в своите висши органи до Госплан на СССР включително и навсякъде Вашият мъдър съвет се е посрещал с пълно доверие и авторитетност. Такъв блестящ пример на полувековна служба на обществото и науката е рядка и щастлива гражданска съдба.

Подписи.

Из Копие на адреса на инженерната секция  на завода "Красный Выборжец"

Дълбокоуважаеми Семьон Николаевич!

... Благодарение на вашата енергична поддръжка заводът не само, че не беше закрит, но започна отново да се развива, превръщайки се в гиганта на цветната металургия - в завода "Красный Выборжец". През цялото време на участието Ви в управлението на "Госпромцветмет" Вие постоянно поддържахте завода в неговото развитие, Вие първи настоявахте за пускането на електролизата, по ваша инициатива и при Вашето неуморно съдействие неголямата лаборатория, останала от завода "Б. Розенкранц", беше превърната в прекрасно оборудвана изпитателна станция на "Красный Выборжец", можеща не само да изпълнява всичките необходими на завода изпитания, но и да провежда изследвания с научен характер, насочващи завода в по-нататъшния му път на развитие.

Вие горещо отстоявахте необходимостта от преработването на следвоенния месингов металолом в СССР, без да го изнасяме в чужбина... Благодарение на това "Красный Выборжец" има не само най-мощната инсталация в СССР за преработване на доменната шлака и отпадъците, снабдяващи завода с мед, необходима за неговото производство, но и първата в СССР прахофилтърна  инсталация. Още през ноември 1922 г. от Вас беше подхвърлена за пръв път идеята за необходимостта от въвеждане на  електротопенето на месинга. Към 10-годишнината на Октомври "Красный Выборжец" осъществи първата в СССР електролеярна в новото здание, оборудвано по последната дума на  техниката и работната хигиена... Техническият персонал на  "Красный Выборжец" се стремеше във всичко да провежда провъзгласените от Вас принцип за ЕДИНСТВОТО НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА.

 (Следват подписите на около 30 инженери и служещи)