Съветската Мата Хари и нейните съпрузи

Елизавета Юлиевна Зарубина е родена на 31 декември 1900 г. в село Ржавенеци, тогава в Австро-Унгарската империя. През 1919 г. става член на нелегалната комсомолска организация на Северна Буковина, преминава границата и се установява в Съветския съюз. След няколко години получава съветско гражданство и е привлечена на работа в секретариата на Дзерджински. През 1925-1928 г. е във Виена като преводачка в търговското представителство на СССР и като свръзка с кодовото наименование Ерна. Приета е в Австрийската комунистическа партия, продължава висшето си образование в Прага и Виена. По-късно е преведена във Франция.

Елизавета Зарубина


Освен идиш и руски език владее румънски, немски, френски и английски.
Неин първи съпруг е известният терорист Яков Блюмкин - член на партията на есерите и същевременно отговорен работник в централата на ВЧК. Партията на есерите е против Брест-Литовския мирен договор и прави опит да го провали. Блюмкин е един от организаторите на метежа на анархистите и на заговора за убийство на Ленин. Представя се за емисар на ВЧК, посещава граф Мирбах - германски посланик в Санкт Петербург, и го разстрелва.
Укрива се в анархисткия отряд на Попов. Метежът е бързо потушен и анархистите капитулират пред частите на Девета дивизия. Попов е застрелян, Блюмкин се разкайва, сътрудничи на следователите, разкрива целия заговор и е възстановен във ВЧК. Изпълнява поръчения на Дзерджински и Троцки (тогава министър на отбраната), постепенно се включва в неговото обкръжение.

Василий Зарубин

През 1929 г. след опит за метеж Троцки е изгонен от Съветския съюз и на първо време живее на турския остров Принкипо, а Блюмкин ръководи създадената от него нелегална агентура в Турция. По тайно поръчение на съветското правителство продава древноеврейски хасидски ръкописи. Получените средства са предназначени за борба против английските интервенти в централноазиатските републики на СССР. Част от средствата Блюмкин укрива и предава на Троцки, а също поема ролята на свръзка между него и поддръжниците му в Москва. Елизавета съобщава това на ОГПУ,

Блюмкин е арестуван и разстрелян

През 1928 г. преминава подготовка в Москва и се омъжва за професионалния разузнавач Василий Зарубин. През 1929 г. е утвърдена за работа в чужбина и двамата - като семейство чехословашки бизнесмени - се легализират в Дания, след което са преведени във Франция. В Париж се ражда синът им Петър Зарубин (1932 г.) - професор, доктор на техническите науки, един от организаторите на съветската програма за лазерни технологии за военни цели.

Яков Блюмкин
Василий Михайлович Зарубин от 1914 до 1917 г. е на фронтовете на Първата световна война - раняван е няколко пъти. От 1920 г. е привлечен във ВЧК, а от 1925-а работи във външното разузнаване. След кратка подготовка е изпратен в Китай, а после във Финландия. С това започва неговата дългогодишна работа на разузнавач - винаги заедно с Елизавета. Последователно ръководи резидентурите в Дания и Франция. През 1933-1936 г. се установяват в Германия, където създават разгърната агентура, в която вербуват щурмбанфюрера Вили Леман, работник в централата на Гестапо, смятан за един от прототипите на Щирлиц, и съпругата на един от заместниците на Рибентроп в Министерството на външните работи. Предаваната

информация за плановете и намеренията на Хитлер

заслужава висока оценка.
Това продължава няколко години. После Берия започва да ръководи органите за сигурност, отзовава редица нелегални и ги обвинява в предателство. Зарубин е арестуван, но не се огъва, категорично отхвърля обвиненията и това го спасява от репресии. Остава в органите за сигурност, но е понижен в длъжност и е поставен под ръководството на дилетанти, които по партийна линия заемат ръководни длъжности в НКВД. Елизавета също е уволнена. Но на 19 април 1940 г. е възстановена с чин капитан.
Зарубин е истински талант. Без да има завършено гимназиално образование, работи системно върху себе си и става високо ерудирана личност. В средата на 30-те години знае немски, френски, английски и чешки език. И такъв изтъкнат професионалист в навечерието на войната практически е отстранен от оперативна работа.
Втората световна война променя отношението към него. Заедно с Елизавета през декември 1941 г. е изпратен в САЩ като първи секретар на посолството и резидент на разузнаването. На мисията на Зарубин било придавано такова значение, че

преди заминаването е приет лично от Сталин

 който непосредствено го инструктирал и очертал най-важните му задачи.
В навечерието на Втората световна война Алберт Айнщайн, Роберт Опенхаймер, Лео Сцилард и други учени - емигранти в САЩ, сигнализират за атомните разработки на нацистите и заплахата, която представляват, но военните не им обръщат внимание. Налага се Айнщайн с целия си авторитет лично да убеждава президента Рузвелт в необходимостта САЩ да се заемат с този проблем.
Генерал Лесли Гроувс е натоварен да организира атомния комплекс на САЩ, закодиран като проект "Манхатън". Строго засекретен, до него не са допускани даже най-близките съюзници на САЩ.
Това предизвиква интереса на Съветския съюз, който също работи по тази проблематика. Сега проличава и специфичната постройка на съветските разузнавателни структури. Паралелно, но съвършено независими една от друга работят групите на Рудолф Абел и Зарубини, които продължават да действат до самия край на войната.
Събираната от тях информация, в това число и за термоядреното оръжие на САЩ, допринася много за укрепване на икономическия и военния потенциал на СССР и превръщането му в суперсила. За постигнатите успехи

получава званието генерал-майор

което се смятало за голямо изключение. Даже другите легенди на съветското разузнаване като Рудолф Абел, Ким Филби, Джордж Блейк и т.н. не се издигнали по-високо от полковник.
След завръщането си в Съветския съюз Василий Зарубин е назначен за заместник-началник на Външното разузнаване на Министерството на  държавната сигурност (МГБ), но през 1948 г. е принуден да излезе в запаса по "здравословни причини". Умира през 1972 г. на 78-годишна възраст.
Мисията на Зарубин едва ли би била толкова успешна, ако с него не работела Елизавета. Обаятелна и общителна, тя е великолепен тандем със своя съпруг. Лесно установява контакти сред най-широките кръгове, събира ценна информация. Елегантна и стилна, с черти на класическа красота и чувствен поглед, тя привлича хората, вербува агенти, често променя външността, поведението, псевдонимите си - известна е още като Розенцвайг, Горска и др.
    Привлича и ръководи повече от 20 агенти - едни от тях източници на секретна информация, други - така наречените агенти с влияние, които формират възгледите и постъпките на необходимите хора в държавния апарат. Между тях съпругата на избягалия още през 30-те години от СССР известен физик Георги Гамов, който бил в течение на най-новите американски атомни разработки. Елизавета

вербува съпругата на Гамов

(също така физик) в замяна на гаранции, че по време на войната ще се погрижат за нейните роднини в СССР.
Тук била и съпругата на известния скулптор (по-късно народен художник на СССР) Андрей Коненков. Тя се сближава с Айнщайн и Опенхаймер, които отговарят за научните разработки на проекта "Манхатън", внушава на Опенхаймер да назначи специалисти нелегали. Това били двама законспирирани агенти. Семейството на единия от тях - зъболекар (неговото следване в САЩ било заплатено от съветските тайни служби) - установило приятелски отношения със семействата на редица ръководители на атомния проект и получавало от тях ценна информация.
Елизавета била незаменима и когато трябвало да се възстановят прекъснати връзки между агентурата и Центъра в Москва. Много допринесла за възстановяване на контакти, разрушени от терора през 1937-1938 г. В навечерието на пътуването за САЩ през април 1941 г. заминава за Германия и възстановява прекъснатата връзка със съпругата на висш правителствен чиновник, завербувана от НКВД в Москва; възстановява временно прекъсната връзка с агент-шифровчик в Министерството на външните работи.
Запознава се и със съпругата на Опенхаймер и чрез нея

въздейства на неговия светоглед и поведение

В частност той прекратява откритите изказвания в подкрепа на левите, назначава в проекта "Манхатън" избягали от Европа учени, някои от тях съветски агенти.
Въз основа на серийните номера на свалените немски самолети и разбити танкове изключителният икономист и математик Юрген Кучински изготвя за Пентагона и ЦРУ комплексни тримесечни прогнози за производствения потенциал на германската военна промишленост, като констатира трайна тенденция на постепенно изотщаване. Зарубини организират канал и копия от тези прогнози пристигат в Москва.
След завръщането си от САЩ Зарубина работи в централния апарат на външното разузнаване, но през 1946 г. в чин полковник е принудена да излезе в запас. Под ръководството на новия министър Абакумов в органите за сигурност е започнал нов поход против неудобните. През 1953 г. отново е възстановена на работа под ръководството на известния генерал Павел Судоплатов. Умира на преклонна възраст през 1987 г.
Дейността на Елизавета е толкова всеобхватна, че руското разузнаване и до днес не е готово да разкрие цялото й досие, но и това, което е известно, дава достатъчна представа за работата й. А в кабинета по история на съветското военно разузнаване на Елизавета и групата на Зарубин е посветена отделна експозиция.

(По материали на чуждестранния печат)