Състоянието на банките се подобрява, но не съвсем
/ брой: 193
Гийом Можан
Ле-з-еко
Това вече не е само усещане, а очевиден факт: състоянието на европейските банки се подобрява. Белезите на финансовата криза вече не загрозяват толкова сметките им. Котировките на борсите се възстановяват. Банките на Стария континент станаха по-слабо зависими от инжекциите на Европейската централна банка (ЕЦБ). А във Франция за първи път от месеци се усеща раздвижване на фронта на кредитирането.
Край на историята? Очевидно не. Защото другият очевиден факт е, че европейските банки имат още дълъг път да извървят. Път, осеян със засади, като се започне с вторичните трусове на кризата на суверенния дълг.
Ново пропадане на Португалия? Срив на пазара за недвижими имоти в Холандия? Отклонение от правия път на френските държавни финанси?
Не липсват заплахи. А бедственото управление на спасяването на Кипър само ни припомни, че тези вторични трусове идват оттам, откъдето не ги очакваме.
За да се справят с тях, европейските банки нямат друг избор, освен да подсилят качеството на балансите си. И не всички ще могат да се справят сами. Така че те ще трябва да продължат да намаляват разходите си.
Без съмнение те ще трябва да търсят допълнителни капитали на пазарите, за да не хвърлят акционерите си в отчаяние. Най-вече ще трябва да продължат лечението си с метода на отслабването. Банковите активи в момента представляват над три години брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната. Това е прекалено много.
В Австралия този показател е две години БВП, както е в Канада или Япония, а в САЩ - по-малко от една година.
Икономистите от Royal Bank of Scotland (RBS) са направили свои сметки: банките от еврозоната са облекчили балансите си с 2,9 трилиона евро от май 2012 година. Те обаче ще трябва ги смалят с още 3,2 трилиона евро през идните три до пет години.
В действителност мащабът на усилията, които трябва да се положат, ще бъде пресметнат едва през идните 12 месеца. През този период за сектора ще има три важни събития-изпитания: анализът на банковите активи под надзора на ЕЦБ, новата вълна от "тестове за устойчивост" ("stress tests") и изграждането на банковия съюз. Три цели, които ще бъдат постигнати успешно само ако се изпълни едно условие: еврозоната да напредва в строен ред.
Казано по-ясно - този път властите наистина да стигнат до същността на нещата. Необходимо е те да организират тези тестове възможно най-прецизно, като предвидят дори фалит по суверенния дълг, да съставят план за рекапитализиране на най-нестабилните институции и да сподавят разногласията си по въпроса за надзора на ЕЦБ върху банковия сектор.
В изказване, поне този път не толкова дипломатично, президентът на ЕЦБ Марио Драги неотдавна призова грешките от предишните тестове за устойчивост от 2011 година да не бъдат повтаряни. Някои банки успешно ги преминаха, въпреки че бяха в много лошо положение. Дано Драги да бъде чут.