"Шпигел":
Съсипаният живот на един българин
Бисер получил травма по време на работа, се нуждае от операция, но статутът му на собственик на фирма позволява на работодателя му да избяга от отговорност
/ брой: 91
Той си мечтае за по-добър живот. И тръгва да го търси в Германия. Година и половина по-късно за първи път отново спи на легло. Болнично. В приют за бездомни.
Списание "Шпигел" разказва тъжната история на един българин. Преди да тръгне да търси щастието си в Германия, Бисер Русев живее в родното си село Ветово, където всеки ден изкарва козите на паша. Той е добър пастир и никога не е губил коза. Собствениците на животните са изключително доволни от него и му плащат когато и с каквото могат - един ще му даде шише ракия-анасонлийка, друг картофи, трети брашно или хляб.
Пари в брой Русев рядко е получавал. Още по-рядко му се е налагало да напуска родното си Ветово, където се чувства сигурен, а и полезен. Не си спомня някога да е заключвал входната врата на къщата си.
Там, където парите растат по дърветата
Напоследък, откакто България е членка на ЕС, Русев все по-често вижда как негови познати заминават на гурбет в Западна Европа, предимно в Германия, откъдето после се връщат с нови коли, с пари, с които правят ремонт на къщата си, купуват си земя или просто се окичват със злато.
"Много злато", казвал си Русев. Така у него се ражда желанието да отиде и той в тази далечна страна на мечтите, където "парите растат по дърветата", както му разказвали неговите приятели.
Днес, година и половина по-късно, Русев лежи на болнично легло в един приют за бездомни във Франкфурт - с катетър и в очакване на тежка операция, която обаче няма кой да плати.
На 8 квадратни метра той се опитва да събере отломките от някогашната си мечта, в една чужда стая и в една чужда държава.
"Вече не мечтая за никакво германско злато, искам само час по-скоро да се отърва от този маркуч", казва Русев, сочейки катетъра. 36-годишният българин е със скъсан уретер вследствие на падане от високо при инцидент по време на работа в един химически цех.
За тази работа е нает от човек на име Айдън, собственик на фирма за строителна дейност и търговия с турски стоки. Русев, който не говори немски, се чувства там сред свои - самият той е представител на малцинство в България. А работодателят му Айдън е един от хората, които печелят от труда на източноевропейските пришълци.
"Нямах късмет..."
Бисер е от другата страна на барикадата. Той е един от хилядите модерни роби на германския трудов пазар - хора, подмамени с фалшиви обещания за щастие и благосъстояние, но впоследствие жестоко експлоатирани от предприемчиви хора като Айдън.
А когато нещо се обърка, както в случая с Бисер от Ветово, никой нищо не знае. И никой никаква отговорност не носи. "Не извадих късмет", казва 36-годишният наемен работник от България, който оставил в родината си жена и две деца, за да работи по строежите в Германия.
Тъй като германският трудов пазар е затворен за българи до края на 2013 г., го посъветвали да регистрира фирма - фиктивно, за да заобиколи забраната. Така Бисер получава разрешение за работа от градските власти в Офенбах, край Франкфурт.
Само в района на Франкфурт има над 10 хил. фиктивни фирми на българи и румънци. Бисер Русев идва от район, в който предприемчиви търговци на хора са си разпределили териториите и захранват германския трудов пазар с роби от Източна Европа, работещи на безценица по 12 часа на ден.
Три пъти седмично тези търговци организират транспорт до Германия. Именно по този начин Бисер пристига в Германия през лятото на 2011 г. - с 5 килограма багаж.
Първите 3 месеца спи на матрак в изоставена сграда заедно с още 15 българи - без течаща вода, без ток, само с един газов котлон.
По-късно се премества в таванско помещение, където живеят общо 40 български работници. Срещу 155 евро на месец се сдобива с правото да спи в кухнята.
Мечтата, децата и полята
След трудовата злополука, която дори не била докладвана от фирмата, наела Русев във фаталния ден, добри хора помагат на българина да се свърже с профсъюза "Верди", който му осигурява легло в приют за бездомници.
"Това е първото ми истинско легло, откакто съм в Германия", казва той. Нарича го "моят офис".
Под възглавницата си държи синя папка, в която е историята на целия му престой в Германия. При пристигането си мечтаел за "Мерцедес" и къща, с която да ощастливи съпругата си. А днес просто иска да оцелее...
В България обаче не иска да се връща. Как да разкаже на близките си, че се е провалил на Запад? Освен това жена му го напуснала. Мъчно му е само за децата. И за полята в Северна България, които навремето кръстосвал с козите.
От профсъюза "Верди" му казали, че е твърде вероятно съвсем скоро да получи дата за операция. "Има надежда", казва си той. Дано е така.