29 Март 2024петък12:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

ГЛОБУС

САЩ - Саморушащи се Американски Щати

Страната е обременена от историческия товар на расизма, който се стоварва и върху азиатците

/ брой: 107

автор:Юри Михалков

visibility 1527

Размириците в Америка показаха уродливото й лице, умело прикривано 30 години след края на Студената война или след победата на капитализма. Това е времето, когато Америка се докарваше като идилия и пътеводната звезда на цивилизацията ни. Но американската мечта е вече дама с провиснали очи, уголемен нос и изкривена уста, защото лицето й не е понесло явно токсичната политтехнология, инжектирана в него за геополитическо разкрасяване. Обезобразявавето на лицето в многополюсния свят започна на 25 май, когато от полицейско насилие загина афроамериканецът Джордж Флойд и достигна кулминацията си в дните до 4 май, когато размириците обхванаха 140 големи града, в 40 от които бе въведен комендатски час.

Вярно е, че САЩ имат епохални победи на антирасизма – венецът е 8-годишното президентство на чернокожия Барак Обама. Тогава изглеждаше, че това многорасово общество окончателно е преодоляло омразата заради цвета на кожата или географската предопределеност.

Но сегашните събития разголиха, че това общество само е изглеждало, само се е правило на такова. Горчивата истина е, че тази страна има и „славна история“ на расизма, че продължава да носи неговото ДНК, от което мутациите на цивилизационния напредък от последния век не са я изчистили. То няма как да е иначе, защото Америка е исторически обременена от тежкия товар на расизма. Тя всъщност е зачената с расова ненавист заради геноцида над индианците. Тази черта се засилва и с робството, което впоследтвие „еволюира“ и в сегрегация. Това явление е по-добре от робството, но пак си е тежка форма на расизъм, след като на много места в страната чернокожите не са допускани до бизнеси, заведения, хотели, университети, училища, квартали или паркове – само заради цвета на кожата им. Или са били пребивани, защото това се е приискало на някой бял расист. И афромериканците са били принудени да живеят в гета. Това е продължение на практиката с резерватите, където са били натикани индианците, с тази разлика, че гетата са градски резервати. Ожесточена и кървава е била войната на расизма през 50-70-те години на ХХ век срещу движението за гражански права на чернокожите, които дават свидни жертви като лидерът им нобелист Мартин Лутър Кинг (убит през 1968 г.) 

 

Етническите „земетръси“ в Детройт и Лос Анджелис

 

Американската история е пълна с такива ожесточени граждански сблъсъци като сегашните – при това в различни епохи. Френският в. „Фигаро“ смята, че два от тях са емблематични. Първият е от 1967 г. в Детройт, когато полицията предприема рейд в съмнителен бар на афроамериканско гето. Населението се надигнало на бунт и се стигнало дотам, че „няколко дни градът е бил в ръцете на въстаналия народ, който се захван да го граби и опожарява“.  Президентът Линдън Джонсън трябвало да задейства закона от 1807 г. за потушаване на въстание и вкарал армията в града – общо 4700 войници заедно с тежка техника. Същият закон е обмислял да задейства и Доналд Тръмп. Това е първият граждански конфликт, който е бил пряко отразяван от телевизиите и тогава целият свят видял танкове по улиците на американски град. За 5 дни погроми са загинали 43 души, от които 33 чернокожи и 10 бели. Впрочем следваща година Линдън Джонсън три пъти е вкарвал войски при размирици в Чикако, Балтимор и Вашингтон, които освен антирасистки са били и бунтове на студени левичари и срещу войната във Виетнам.

Второто знаково събитие мнозина от нас помнят, защото е от 1992 г. Тогава в Лос Анджелис полицаите спрели афроамериканеца Родни Кинг за превишена скорост и понеже той им се опънал, потрошили ребрата му с палките.

Отделно една корейската соственичка на лавка Сун Я Ду застреляла афроамериканско непълнолетно момиче, което според нея предприело опит за грабеж. Погромите пламнали, след като в първия случай съдът оправдал полицаите, а корейката получила 5 години условна присъда. Подобно на сегашния случай, размириците съвпаднали с икономическа криза и безработицата в Лод Анджелис била много висока. Градът горял цяла седмица, опожарени били около 5000 сгради, а летището спряло да работи заради дима. Тълпа от 400 души щурмувала полицейската централа. При безредици загинали 55 души, 2000 били ранени и 12 арестувани. Освен Националната гвардия, умереният иначе президент Джордж Буш-старши трябвало да вкара и части на морската пехота и десантчици, които стреляли на живо. 

Стигнало се и до нов терен за расова омраза. „Афроамериканците масово палили магазините и заведенията за обществено хранене на корейците. Корейците дали отпор, при който е загинала една корейка. Оттогава между афроамериканците и корейците в САЩ  съществува трайна вражда“, констатира пред японското издание JB Press известният японски политолог Тато Такахама, който е възпитаник на  Калифорнийския университет в Бъркли и ръководи японския „мозъчен център“ Pacific Research Institute.

Дори при президента на „расовия мир“ Барак Обама имаше вълнения заради убийството на 17-годишния подрастващ Трейвън Мартин през 2012 г. в щата Флорида.

Америка очевидно не е държава и общество на расовата хармония, с която Западът и неговата пропаганда ни облъчваше след спечелената Студена война. Включителто и с вълната от „правилните“ игрални филми по нашите телевизии.

 

Полицейското коляно като призрака на плантациите

 

Вижте само сценката с умъртявавенто на Джордж Флойд. Той не се е съпротивлявал и няма как да е представлявал заплаха нито за арестувалите го полицаи, нито за обществения ред и сигурността на САЩ. И въпреки това полицаят Дерек Човън стъпил с коляното си върху врата му и изобщо нехаел за вопъла му, че не могъл да диша. У него явно се е отприщил нагона на насилието, на чувстото за физическа всесилност и надмощие над по-слабия. Но ако това е обяснение на ниво индивид, има и обяснение на ниво история и национарна психология. Вратът, притиснат от коляното на Човън, е бил не на бял, а на човек от друга раса, която мнозина в САЩ смятат за „втора категория“ на човешкия род.

В статията на „Фигаро“ се припомня класикът на американсия роман и нобелист Уилям Фокнър (1897-1962 г), който е писал навремето, че „призраците на плантациите няма да спрат от само себе си да преследват потомците на стопаните им“. Не знаем дали някой от предците на Човън е имал плантации, но коляното му върху врата на Флойд е точно този призрак, който продължава да витае в Америка близо 200 години след робството. Това е „коляното“ и на сегрегацията, и на кукусклановците, които са ги преследвали или линчували чернокожите, на всички ония, които в миналото са беснеели срещу равни права за афроамериканците.

Не ми се ще да вярвам, че Америка е обречена, но при всички случаи историческото тегло ще й тежи и призракът няма да й дава мира. 

И не случайно сега бяха палени и грабени големи молове – макар и неправомерно, но това бе справедлив гняв срещу расовата дискриминация. На протест в Ню Йорк лекари са носили плакати „Расизмът е пандемията“. Тежката истина, че расизмът в Америка е жив бе признато на най-високо равнище – от президентската старша съветничка Келиън Конуей. Пред журналисти тя призна, че системният расизъм в страна още не е изживян, че има „неравенство и институционален расизъм на много места и в сърцата на много хора“. Привидно тезата за институционалния расизъм изглежда спорен, след като чернокожи са били президент, министри, висши служители, бизнесмени, мениджъри или „звезди“ на изкуствата и спорта. Но полицейският шеф Арт Асеведо на тексаския град Хюстън отбеляза в свое изявление, че причина за вълненията е и „непропорционалността на много неща, които стават в държавата, като започнете с образованието и се свърши със здравеопазването и изхранването“.   Прочутият чернокож режисьор и продуцент Спайк Лий заяви в интервю пред Би Би Си, че хората в САЩ са ядосани, защото "живеят всеки ден в един свят, в който системата не ви позволява да спечелите". Според носителят на "Оскар" сегашните вълнения се коренят и в по-широки несправедливости и неравенства. "Не е като да си роден ядосан", заяви той. Протестите подчертават и историческите неравенства в достъпа до здравеопазване, образование и работни места, убедена е и Мишел Бачелет, върховната комисарка на ООН за правата на човека, първата жена президент на Чили и дъщеря на чилийски социалист, убит от хунтата на Пиночет. Очевидно неизживяният расизъм в САЩ се шири не само в бита и реалния ежедневен живот, но в цели сектори на обществения живот, затова е и институционален.

 

 

Расизмът плъзва и сред жертви му

 

Но расовят конфликт в Америка плъзва и по-други етнически посоки, не се задържа само по оста бели-чернокожи. Както пише Тато Такахама, заради коронавирусната пандемия в страната рязко се засилили антикитайските настроения сред бялото население, оттук и расовите и етнически предразсъдъци към японците и изобщо към азиатците. Обикновеният американец не правел разлика между китайци и японци. При това тези предразсъдъците се споделят и от афроамериканците. В този смисъл те също стават расисти, макар да са жертви на расизма. И макар Такахама да не казва това в прав текст. Той специално се спира на омразата на афроамериканците към корейците. И не само заради корейката от Лос Анджелис, която навремето отървала затвора след убийството на чернокожото момиче, посегнало на лавката й. „Силен дразнител за черното и бедното бяло население е фактът, че много представители на азиатскиите цивилизации живеят в Америка заможно, имат високо образование и често спадат към съсловията на високоплатените работници и преуспяващи бизнесмени. Това предизвиква завист у бедните“, пише японският политолог. Показателни са и коментарите на читатели. „Расовата дискриминация е тъмната страна на Америка. И тя засята не само афроамериканците, но и азиатците. И причина за всичко е дълбоко социално и материално неравенство“, пише читателят Kob. По думите японците вече са възприемани като заможни „полубели“ и афроамерканците са започнали да ненавиждат японците“, за които „да се живее в Америка стана опасно“. Според Ran „САЩ са страна на расовите предразсъдъци“ и за корейците е станало зле в тази страна, макар да се заселват в небогати, че дори и в съвсем бедни райони. 

И каква излиза тя? Че Америка е расистка държава на квадрат. Освен традиционният расизъм по оста бели-черни, там се надгражда нов - към източноазиатците. И това обезобразява още повече лицето й, инжектирано с политенхологиите на американската изключителност и хегемонизъм.

"Америка се саморазрушава", констатира пред „Дойче веле“ германскит политолог Кристиан Хаке.

 

„Третият свят“ в най-богатата държава

 

И няма как да е иначе, защото всичко това се развива в рамката на един антисоциален икомически модел – ултралибералният капитализъм. Беспорно е, че икономическите последици от коронавирусната пандемия имат пръст в събитията, след като 40 млн. американци останаха без работа заради блокажа на икономиката. Сред тях се оказа и загиналият от полицейското коляно Джордж Флойд. Преди пандемията преобладаващата част от тях не са имали стабилна работа, прилична здравна осигуровка и спестени пари. И макар пандемията да освети социалните неравенства в САЩ, обясненията трябва да търсим в по-дълбоки нива на процесите. Известно е, че обекти на погромите бяха не обиновени магазини, а големи търговски центрове и лукозни магазини, от които се изнасяли стоки с висока стойност, включително бижута, аксесоари, дрехи, предмети на бита на елитни брандове и компании. Колкото и да е неправомерно, това всъщност бе отмъщение на бедните заради тежкото материално разслоение, създавано от богаташите и от самата „кръвна група“ на американсикия капитализъм. Пак в JB Press може да се прочете следното мнение на опитен японски журналист, който държал на анонимността и да бъде представен само като Е.:  „Разбира се, Америка е велика и богата държава, но социалното разслоение в нея по своята острота не отстъпва на някоя развиваща се страна. Във всеки регион на Америка съществуват големи групи население, живеещи буквално на нивото на държави от „третия свят“. Има ги навсякъсе – на юг, в Средния Запад, по източното и западното крайбрежие. При всеки удобен случай те се занимават с мародерство и възприемат това едва ли не като своя „привилегия“?

Дали щеше да бъде така, ако държава им водеше силна социална политика, а те се радваха на добри и трайни доходи, каквото и да струва това на националния бюджет? Преди пандемията Доналд Тръмп се хвалеше, че безработицата бе паднала до рекордни ниски нива, но нивата на заетост осигуряваха живот в бедност. А националното богатство е в шепа милиардери. 

Разбира се, размириците в САЩ са плод и на политицеската конюнктура, предизборната обстановка, антръмпистките нагласи и на подстрекателското поведение на самия президент. Но такива размирици е имало и без Тръмп или предизборна ситуация. Така че това са само съпътстващи елементи на по-дълбинни, по-тектонични процеси, каквито са расисткото и социално несправедливото CV на Америка.

Сега Америка няма да стигне до гражданска война. Но без премахванео на расовата и социална несправедливост, без социална щедрост в разпределението на националното богатство тази война ще й бъде вързана в кърпа. Но талибанският либерализъм на Америка едва ли й позволява такава социална щедрост.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ