13 Ноември 2019сряда04:44 ч.

На фокус

(Продължение от вчерашния брой)

САЩ: Реквием за една левица

Post Mortem хронология

/ брой: 220

автор:

visibility 1729

Проф. Ивайло Груев,

преподавател в Университета в Отава, Канада

 

Наследство на Джон Менърд Кейнс от следвоенната капиталистическа епоха, основано на убеждението, че правителството трябва да играе решаваща роля в икономическото и обществено развитие, бе заменено от "логиката" на свободния пазар - или в по-популярен жаргон, от новия глобален вариант на познатия хищнически капитализъм от ХІХ век. Така в края на ХХ век бе "либерализирано" и възстановено трудовото законодателство, или по-точно неговото отсъствие, датиращо от първата половина на предишния век. В името на неолибералния олтар, подчинен на логиката на световния глобален капитал, профсъюзите трябваше да бъдат принесени в жертва.

 

Каква е ситуацията днес?

 

През 2018 г. едва 6% от американците, работещи в частния сектор, принадлежат към профсъюз. Що се отнася до социалната държава, тя е по-скоро един блед спомен за благосъстоянието от следвоенния период. Пенсионните фондове - един от крайъгълните камъни на "Американската мечта", са отдавна недостъпни за обикновения американски работник. Според проучване на CNBC 65% от американците нямат никакви спестявания за пенсия. 

Това изглежда не е най-сериозният проблем в днешна Америка. Четири десетилетия на "outsourcing" (изнасяне на работни места) в Азия и Латинска Америка деиндустрилизираха американската икономика, опустошавайки средната й класа, създавайки печално известния "Rusty Belt" - "Ръждив пояс", простиращ се от щата Майн до Орегон (4000 км). Измерено в човешки жертви, въздействието на токсичния коктейл от безнадеждност, мизерия, и отчаяние върху американското общество би могло да бъде сравнено с жертвите от Гражданска война. Днес Америка е завладяна от непозната по своите мащаби в цялата й 242-годишна история опиумна епидемия. Само през 2016 г. в САЩ са регистрирани 63 600 смъртни случаи от свръхдоза. Това означава средно 115 смъртни случая на предозиране с опиати всеки ден.

Неслучайно тези тежки социални проблеми видимо присъстваха в реториката на републиканския президент Доналд Тръмп, но бяха странно отсъстващи в предизборната кампания на лидера на Демократическата партия Хилъри Клинтън. 

Известният лозунг, чието послание бе "Make America Great Again", т.е. обещанието, че това ще стане най-сетне след четири десетилетия опустошителна политика на "outsourcing", не изплува от "лявото" пространство на политическия спектър. Приоритетът на Левицата бе някъде другаде. В своята предизборна кампания Тръмп не само иззе послания, принадлежащи на традиционното ляво, нещо повече - той се осмели да произнесе най-неприемливото табу в американския външнополитически дискурс - изолационизъм. 

Кратка хронология. Факт е, че 

 

неолибералната революция

 

започна с републиканската администрация на Роналд Рейгън, но именно по времето на 52-ия президент Бил Клинтън (демократ) тенденцията на "outsourcing" (изнасяне на работни места) избухна с пълна сила. Неслучайно Клинтън бе наречен върховен (Supreme) и "Outsourcer in Chief". Само за 8 години от 2001 до 2009 г. САЩ загубиха 42 400 фабрики и производствената заетост спадна до 11,7 милиона души - загуба от 32% от всички работни места в производството. Последният път, когато по-малко от 12 милиона души са работили в производствения сектор, е било преди Втората Световна война...

По времето на Бил Клинтън "тhe service economy", (икономиката на услугите), особено банковият сектор, се разраснаха до безпрецедентни мащаби, а Ню Йорк стана най-мощната финансова Мека, която светът някога е познавал. Този процес бе съчетан със създаването на "иновативни" финансови инструменти, като "sub prime mortgage", който през 2007 г. хвърли световната икономика в рецесия, оставяйки 35 милиона безработни и заличавайки 22 000 трилиона долара спестявания. В САЩ тази криза принуди 9 милиона американци да загубят домовете си поради невъзможност да продължат да изплащат своите ипотеки.  

Що се отнася до външната политика, Бил Клинтън ще бъде запомнен с военната кампания през 1999 г. срещу Югославия  (първата война на НАТО) в явно нарушение на международното право и без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. По време на 78-те дни нонстоп въздушна кампания НАТО изстреля  2300 ракети по 990 цели и хвърли 14 000 бомби. 

 

Къде бяха демонстрациите

 

и антивоенният масов протест? Антивоенно движение е дори неуместно да се споменава. Лявото, или каквото бе останало от традиционното ляво, абдикира от пацифизма в желанието си да запази комфорта на апатичен, безмълвен свидетел. Само 4 години по-късно, с напълно фалшив претекст, войната в Ирак започна. Освен големия протест през февруари 2003 г., за разлика от 60-те години, в САЩ не избухнаха демонстрации, нито един милионен марш, нито обща стачка. Студентите кой знае защо проспаха това събитие, нямаше нищо, което да подобава Уудсток (неточно определен като хипи хапънинг, а не като най-големия антивоенен концерт). Прогресивната лява американска интелигенция (с много малки изключения) остана глуха и изненадващо, дори за повечето от самите й представители - безцеремонно сервилна, прегърнала крепко политическата коректност, заляла Америка.  

Следващият демократичен президент - Обама, дошъл на власт с гръмкото обещание за радикална "промяна" и фокусиран върху реформирането на финансовата система и върху "опитомяването" на самозабравилия се елит на "Уолстрийт", не успя да постигне какъвто и да е резултат в тази посока. Правителството на Обама бе наречено с право "Правителството на Уолстрийт". Същите лица, предизвикали световната рецесия от 2007 г., бяха назначени в неговото правителство. Както е известно, нито един банкер не бе арестуван, а на следващата година и без това шеметните екстравагантни бонуси на Уолстрийт скочиха с 34%.

Що се отнася до външната политика, "войната срещу терора" се разрасна с два военни театъра по времето на Буш (Афганистан и Ирак) стигна до бройката 34 с помощта на новото технологично постижение UAV (unmanned air vehicle) - т.нар. безпилотни дронове, снабдени с ракетите "Hellfire". Толкова за изчезналия ляв пацифизм. Друго запомнящо се постижение по време на президентство на Обама бе легализирането през 2015 г. на бракове от един и същи пол. 

Така фокусът в политическото пространство бе радикално променен, а кръгът - затворен. Левите бяха "обезвредени", сигурността и политиката на идентичност окончателно изместиха социалните проблеми като лява парадигма. 

 

Заключение

 

В името на запазването на неолибералното статукво левицата взе стратегическото решение да абдикира. В опита й да остане релевантна нейният фокус бе изместен към политиката на идентичност - "свещения брак" между мултикултурализма и джендър политиката. Все в името на новия идол на глобализацията - хипер либерализма (каквото и да означава това понятие). Така американската левица обърна гръб на традиционната си база, американската работническа класа. Имаше ли вече левица всъщност? 

Да се върнем отново на Хеджес с цитат от "Смъртта на либералната класа": 

"Навремето комунистите в американското работническо движение говореха на езика на класовата борба. Те разбраха, че Уолстрийт, заедно с корпорациите като БП (Бритиш Петролиум) са врагове. Те предложиха една широка социална визия, която позволи дори на некомунистическата левица да използва речник, който разбиваше разрушителните импулси на капитализма. Но след като Комунистическата партия, заедно с други радикални движения, беше ликвидирана като социална и политическа сила през 40-те и 50-те години на миналия век; след като либералната класа положи клетви за лоялност към корпоративната държава и реши да сътрудничи в лова за фантомни комунистически агенти, страната беше лишена от способността да се осъзнае борбата с корпоративната държава. Либералната класа стана уплашена, свенлива и неефективна. Изгуби гласа си. Тя се превърна в неделима част от корпоративната структура, която би трябвало да демонтира. Това създаде идеологическия вакуум отляво и отстъпи езика на бунта на крайно дясното".

Действително, днес в САЩ почти никой не смее да спомене думите капитализъм, експлоатация или имперски войни (удобно заменени от ефемизма "война срещу терора"). В настоящия климат на политическата коректност това би ви струвало скъпо. Енергията на общественото недоволство днес има различна траектория, "националният разговор" за социалното неравенството метастазира в национален разговор за равенството на половете! Да ви напомня онова, което става и в Европа сега под натиск за подмяна и обезличаване на традиционното ляво? 

Така в САЩ въпросът: защо днес 48 милиона американци получават купони за храна, за да имат нещо да ядат, бе елегантно изместен от много по-парливия въпрос за изграждането на обществени тоалетни за транссексуалните в нужда. Равносметката - социалното неравенство бе жертвано на олтара на равенството между половете.

Няма съмнение, че в днешна Америка проблемът с тоалетните е повече от крещящ - според статистките, повече от 500 000 американци са бездомни и живеят на улицата. Със сигурност обаче те не представляват такъв остър социален проблем. Проблемът е, ако между тях има транссексуални...  

 

 

 

БСП: Бюджетът на НЗОК не е в полза на пациентите

автор:Аида Паникян

visibility 56

/ брой: 218

Пенсиите ще са под прага на бедността

автор:Аида Паникян

visibility 87

/ брой: 218

Пак избраха Елен Герджиков за председател на СОС

автор:Деси Велева

visibility 59

/ брой: 218

Външната търговия остава на червено

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 218

Бонуси заменят коледните заплати

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Напрежението в Близкия изток ескалира

автор:Дума

visibility 53

Ево Моралес напусна Боливия

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 218

Ново напрежение между Израел и Палестина

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

30 години след Десети ноември и пътят напред*

автор:Георги Пирински

visibility 82

/ брой: 218

Демокрацията на страха или защо "Времето (не) е наше!"

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 218

Граждани за Електорално Развитие на Бандитизма

автор:Юри Михалков

visibility 65

/ брой: 218

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 63

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ