САЩ: Похищението на Европа

Митология

Европа, дъщерята на финикийския цар Агенор, била наивна и доверчива девойка. Играела си тя с приятелки на морския бряг и не забелязала кога и откъде се появил един бял бик, който бил похотливецът Зевс под прикритие. Грабнал белият бик Европа, метнал я на гръб, и я отвлякъл, и я похитил, и я замъкнал на остров Крит, и я завлякъл в една пещера, а тя плачела и ридаела, но било късно, безвъзвратно късно. Прелъстителят Зевс се преобразил на красив младеж, врътнал главата на Европа, и се родили Радамант, Сарпедон и Минос - онзи цар Минос, дето повикал Дедал (бащата на Икар) да построи един лабиринт, за да скрие там чудовището Минотавър (позорния плод на прелюбодеянието на царската съпруга с един бик, който не бил Зевс), същият Минотавър, който обичал да се забавлява с невинни юноши и девойчета, обаче Тезей го убил с един удар на своя магически меч, подарен от Ариадна, дъщерята на Минос, която се влюбила в Тезей, и му дала освен меч и едно клъбце прежда, че да си маркира пътя и да излезе от лабиринта...
При Тициан Европа е пухкава, разголена дебеланка; при Рембранд е комай по-едричка от своя похитител; при Джанбатиста Тиеполо - хладна кокетка; при единия бикът е някак безучастен; при другия - мил и ласкав; при третия - умоляващ, чака да нагиздят Европа, че да я отвлече, и изобщо цялата работа не прилича на похищение. И неизменно - бузести ангелчета и пълнички нимфи.
В Ringling Museum of Art в Сарасота, щата Флорида, нещата изглеждат драматични - Европа е здраво завързана, направо разпната върху гърба на страховит бронзов бик; тя - безпомощна, той - брутален, тя - безволева, той - свиреп и неумолим. Не знам кой е скулпторът, но е казал всичко.

Лабиринт

Няма битка за Украйна, има война срещу Русия.
Войната срещу Русия е война срещу Европа, за окончателното омаломощаване и покоряване на Европа от САЩ.
Войната на САЩ е война срещу всяка възможност Европа да се превърне в геополитически субект, да си върне изначалната роля на истински, а не привиден, сомнамбулен фактор на световната сцена. Войната на САЩ е война срещу всяка мисъл, срещу всяка стъпка за нормално сътрудничество между Русия и Европа - не лицемерно, не рекетьорско, не колонизаторско, не използваческо, не високомерно.
И най-сетне - войната на САЩ е война срещу Европа като цивилизация, история и култура. Който не разбира това, нищо не разбира.
Европа съучаства във войната на САЩ срещу Русия с патологична смесица от паника, алчност, колониална корист и подли надежди. Надежди, които замъгляват погледа на Европа още от времената на ливонските и тевтонските рицари, които Светият Благоверен княз Александър Невски срази преди близо 800 години.
Днес една орда евробюрократи, лобисти и безгръбначни хищници продъниха и дискредитираха европейската идея, произвеждат идиотски директиви, мерят ханша на доматите, грижат се за психичното здраве на прасетата и душевния комфорт на кокошките, гледат на бившите соцдържави ("новите европейци" в ЕС) като на територии, предназначени за оплячкосване и опустошаване, титулуват себе си "европейски лидери", говорят по телефона крадешком и боязливо, като камериерки в билдинга на бруталния американския интерес (каквито са), и междувременно, в непрогледна тайнственост, преговарят със САЩ за пълната и безусловна капитулация на Европа.
Капитулация, разписана в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). "Партньорство", което обезсмисля и ликвидира суверенитета на ЕС (и на всяка държава в ЕС, включително - България), подменя го с безграничните и безконтролни, наддържавни и антидържавни "права" на мултинационалните компании, подменя демокрацията с диктатура на хищния глобален капитал (той пък истеризира само при споменаването на думи като държава и държавност), с диктатура на корпорациите, с една порочна, противочовешка корпократура, за да се възцари над света пълновластният и недосегаем американски олигархат.
За корпорациите хората, гражданите, човеците не съществуват, а ако случайно съществуват, те права нямат никакви - нито граждански, нито човешки. Те дори право на живот нямат, те трябва да бъдат тровени с ГМО-боклуци, а земята, по която стъпват, трябва да бъде погубена от шистовите сонди. За благото на корпорациите и в името на техните чудовищни печалби. Това представлява накратко ТПТИ. Една корпоративна вариация на НАТО. 
Ако Европа не излезе от удобния пантоф на своите русофобски предразсъдъци и предубеждения; ако продължава да рецитира мухлясалите, пошли, невежествени заклинания, че Русия е "варварска империя", "ексцентрична олигархия на източни сатрапи", "деспотична държава, управлявана с меч" - тази Европа ще бъде изметена и ще се превърне в американска плячка, в задния двор на САЩ, където ще вилнеят Monsanto и Chevron. Което е и целта. Понеже САЩ изгубиха своя любим заден двор - Латинска Америка. При това - без "латиноамерикански пролети".   
Европа съучаства във войната на САЩ срещу Русия, сиреч - срещу самата себе си. 
Европа е само инструмент в ръцете на САЩ във войната срещу самата себе си, както Украйна е само инструмент в тази война.
Европа е жалка, безволева и безпринципна, страхлива и продажна.
Европа е само един колективен васал на сюзерена САЩ.
Европа се самоубива пред собствените си очи и затова не смее да се погледне в огледалото.
Вярно, напоследък взе да се освества - отвреме-навреме и за кратко, в мимолетни проблясъци на инстинкт за самосъхранение. Измъкването на Европа от антируската и проамериканската наркозависимост ще бъде дълго и мъчително, с абстинентни кризи поради ограничения прием на обичайната доза русофобски стимуланти.

Лекомислие
 
Сърбия 2001-ва, Грузия 2003-та, Украйна 2004-та, Киргизстан 2005-а. Това е "хронограмата" на "цветните революции" - до една вдъхновени, режисирани, организирани и финансирани от USAID, Freedom House, National Endowment for Democracy, институтите на Джон Маккейн, Мадлин Олбрайт и Джийн Шарп.
Манон Лоазо изобличи тази матрица за преврати в документалния филм "САЩ: завладяването на Изтока" ("Etats-Unis: a la conquete de l'Est"). Разказах ви този филм (ДУМА, http://82.103.69.26/node/67680, http://82.103.69.26/node/67691).
От години Европа наблюдава американския Drang nach Osten (вече трябва да казваме Drive toward the East) със зле прикрито удоволствие. Няма нищо против целта на занятието - обрамчването на Русия с гирлянд от русофобско-натовски държави. И, колкото и да е странно за нейната достопочтена възраст, Европа се държи лекомислено като наивната дъщеря на фригийския цар Агенор, и не забелязва белия бик, който рие земята от нетърпение да я грабне, да я похити, изнасили и покори. И не разбира или отказва да разбере, че след Завладяването на Изтока (А la conquete de l'Est) иде ред на втора серия - Похищението на Европа (Le Rapt d'Europe, или ако по ви харесва - The Rape of Europa).

Крим

Това беше целта на САЩ. И дълго ще оплакват загубата на Крим, както се оплаква несбъдната мечта. САЩ вече виждаха Крим като свой, беше им обещан и харизан.
Според "Целевия план Украйна-НАТО" и конфиденциалната "Аналитична записка по изпълнение на Целевия план" (и двата документа са от 2008 г.) до 15 май 2014 г. Украйна трябваше да е денонсирала договора за Руския черноморски флот (създаден по заповед на Екатерина ІІ от Светлейшия княз Григорий Александрович Потемкин-Таврически през 1783 г. с 11 кораба), и до 30 май трябваше да го е натирила от Крим след 231 години, с всичките 370 кораба, 14 подводници, 161 самолета и 13 000 души. Плюс възможността Русия да прехвърли във всеки момент 80 000 войници от специализираната групировка за борба с тероризма в Средиземноморския басейн, Африка, Близкия изток и Персийския залив. Плюс Центъра за командване на космическите полети и за ранно предупреждение. Там са системите "Воронеж-М", които в радиус от 6 хил. км откриват изстрелването на крилати и балистични ракети.
В края на май 2014 г. Крим трябваше да е станал централна НАТО-вска база, "стационарен непотопяем самолетоносач до руския стобор". Накратко - САЩ (НАТО) трябваше вече да са окупирали Крим. За демокрацията - апотеоз, заслугата - на Яценюк. Защо точно негова? Ами това е външният министър, под чието мъдро ръководство Украйна подписа "Целевия план". Някой да не е разбрал защо САЩ инсталираха въпросното лице на премиерския пост? След провокацията с "Боинг"-а и хладнокръвното убийство на 298 невинни, лицето метна оставка. Безуспешното, гузното бягство от отговорност само доказва кой е извършителят на това международно престъпление. Обаче Яценюк забрави, че треньорът е този, който хвърля кърпата на ринга, за да спаси от позор своя нефелен питомец.
САЩ дълго ще оплакват загубата на Крим, защото който контролира Крим, той контролира Проливите. И защото всенародният референдум на 16 март 2014 г. ги изпревари и им развали оста на три морета: Балтийско-Черно-Каспийско. 
Контролът на САЩ (НАТО) над Крим означава: създаване на буферен регион от Балтика до Каспийско море; контрол над Черно и Азовско море, над Мала Азия, Северен Кавказ, Грузия, Молдова, южните граници на Русия и Украйна, източните граници на Румъния и България, и - пътьом - "стимулиране" на всякакви "демократични" провокации. И още: който контролира Черно море, той контролира енергийния кръстопът - Черно море е центърът на енергийните коридори Изток-Запад и Север-Юг - отгоре танкерите носят нефт, под водата минават газопреносните тръби. Което означава контрол над енергийната политика на Европа и света.
Крим е стратегически военен форпост, но и политико-икономически инструмент. Ако Балканите и Балтийските страни постлаха с цветя и рози пътя на НАТО към Русия, то Крим е ключът за евразийските порти.
Тук е титаничният сблъсък. От едната страна са Евразийският проект и нормалното сътрудничество Русия-Европа като контрапункт на всеобемащата американска агресия (икономическа, военна и всякаква). От другата - амбицията на САЩ (Бжежински, конкретно) за Трансатлантическа Европа, просната до Урал. Целта на САЩ е да подчинят Европа, да я обезличат като конкурент, и накрая - да я погълнат грижовно. Всичко извън полезрението на тази амбиция - и БРИКС, и партньорството Русия-Европа, и Евразийският проект - е заплаха за САЩ. Трансатлантическият проект на САЩ е заплаха за света. Защото който контролира Европа и Русия, той контролира света.
Стремлението на САЩ към Крим надхвърля амбициите и коварството на лорд Палмерстон, Дизраели и Сюлейман Великолепни, взети заедно. Само че ключът остана в ръцете на своя законен притежател - на кримчани.
И вие да сте на мястото на САЩ, и вие щяхте да плачете за Крим.
(следва)