САЩ и Китай в сблъсък за глобалното лидерство

Развитието и еволюцията на света биха били невъзможни без надпреварата и конкуренцията между силните на деня. В този смисъл преструктурирането на международните отношения зависи в голяма степен от ролята на субектите, обособени като лидери.

Напоследък все по-често се говори за нова студена война, водеща се между САЩ и Китай. Риториката от времето на противопоставянето на САЩ и СССР също се завръща в определен смисъл и намира своето място в комуникацията между държавите. Срещата в Анкъридж, щата Аляска, от 18 март между висши американски и китайски представители очерта основните направления, по които надпреварата между двете сили ще се води. Заедно с това бе даден път и на нов дебат доколко отношенията между САЩ и Китай се вписват в рамките на определението за ДСтудена войнаУ по подобие на Студената война между САЩ и СССР от втората половина на XX век. Със или без етикета ДСтудена войнаУ е повече от видно, че САЩ и Китай са включени в оспорвана битка за основни ценности, за икономически и геополитически интереси, както и за моделирането на глобалния свят.

Проф. Томас Кристенсен от Колумбийския университет отбелязва, че стратегическата конкуренция между САЩ и Китай не може да бъде наречена Студена война, тъй като в нея липсват три основни и взаимосвързани елемента, определящи конфликта между САЩ и СССР:

- САЩ и Китай не участват в идеологическа борба за спечелване на сърцата и умовете на трети страни;

- САЩ и Китай не оглавяват съюзи, които биха могли да насърчат прокси войни и да предизвикат ядрени кризи;

- глобалната икономика се е интегрирала до такава степен, че не може да бъде разделена на блокове и следователно стратегията за ограничаване няма да работи.

Има и нещо друго: едва ли е необходимо да обременяваме науката с познати термини, като им вдъхваме ново съдържание. Вместо това трябва да има стремеж към правилно дефиниране на събитията в международната среда, за да се даде прецизната оценка на тяхното състояние и променливост. Въпреки някои прилики в дефинициите за Студена война между тогава и сега, конкуренцията между САЩ и Китай поставя съвсем нови изпитания пред развитието на международните отношения.

Преди 30 години Китай бе една комунистическа, изостанала и разбита държава. И ако тогава някой бе предвидил, че тя ще претърпи пълна метаморфоза и ще се издигне до ранга на втора икономическа сила с наченки за глобална сила, едва ли на Поднебесната империя щяха да ѝ позволят да се прокрадне и настани край масата на големите играчи. Но ето, че Китай, следвайки своята мантра за бавен, но сигурен прогрес, работи успешно на два фронта (вътрешнополитическия и външнополитическия) за да се превърне в една от големи заплахи за големите сили. Това твърдение се потвърждава от заключението от срещата на страните от Г-7 в началото на май, когато Китай бе заклеймен като заплаха номер 1 за САЩ и за тяхната сигурност и на второ място, Китай бе наречен ДхулиганУ и ДнасилникУ. Оказва се, че Китай е единственият конкурент, който е потенциално способен да комбинира своята икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ, за да отправи предизвикателство към съществуващата международна система.

Има няколко основни направления, по които ще се води противопоставянето между САЩ и Китай. Първото направление е идеологическото противопоставяне. Макар да нямаме традиционна борба между идеологиите на капитализма и на социализма, надпреварата между САЩ и Китай даде заявка за реидеологизация на международните отношения. В този смисъл се проявяват следните антагонизми: демокрация Ц авторитарни режими (недемокрации), зачитане правата на човека срещу тяхното игнориране и погазване, следването на правилата, установени в международния ред срещу тяхното заобикаляне и преформулиране.

Като примери можем да споменем критиките на САЩ срещу Китай за действията му в Синцзян, Хонконг и Тайван; агресия в Източно и Южнокитайско море; кибератаки срещу САЩ, както и икономическа принуда срещу американските съюзници.

От своя страна, Пекин обвинява САЩ в намеса във вътрешните работи на Китай и в незачитане на суверенитета на КНР. Многократно китайски дипломати намекнаха, че Вашингтон поучава други страни как да се държат, а същевременно не могат да се справят със собствените си проблеми вкъщи. Китай успя да предложи доказан модел на управление и развитие: комбиниране на политически контрол, подсилен от дигиталния авторитаризъм, с пазарни механизми, насърчаващи преките чуждестранни инвестиции и износ. Този модел в комбинация със силното дипломатическо присъствие на Китай в страните от Третия свят и като цяло в по-слабо развитите страни, се харесва на много от тези уязвими играчи на международната арена. В същото време демокрациите губят част от влиянието и позициите си, а социологически проучвания показват спад на доверието у голяма част от населението в демократичните ценности и ролята на големите демокрации като САЩ за поддържането на един стабилен и мирен свят.

Второто направление е икономическата надпревара

Администрацията на президента Доналд Тръмп наложи като практика използването на икономически санкции в комуникацията с Китай и тази тенденция ще бъде продължена от администрацията на настоящия държавен глава Джо Байдън. Миналата сряда САЩ ограничиха износа до пет китайски компании, които според Вашингтон са замесени в нарушения на човешките права, включително големи производители на полисилиций, използван в производството на слънчеви панели. Но икономическите санкции вместо да обезкуражат Китай,изглежда, че го мотивират да търси нови пътища за икономически прогрес. Китай се превърна в най-търсения търговски партньор и кредитор/инвеститор за много страни. Разрастването на китайското икономическо влияние направи стратегията за ограничаване на Китай непрактична и скъпа за всички страни. Конкретно доказателство за страха на Западния алианс пред нарастващата икономическа мощ на Китай е лансираната инициатива ДДа построим отново по-добър святУ (Build Back Better World). Тя се роди в хода на дискусиите на срещата на върха на страните от Г-7 през месец юни. По своята същност ДПо-добрият святУ е мащабен инфраструктурен план, който трябва да подпомогне по-бедните страни. Проектът ще има глобален обхват - от Латинска Америка и Карибите до Африка и до Индотихоокеанския регион.  Обявявайки това партньорство, САЩ и техните партньори от Г-7 изразяват единна визия за глобално развитие на инфраструктурата в тези страни. Чрез "По-добрият свят" Г-7 ще се стреми да координира мобилизирането на частния сектор в четири области - климат, здраве, цифрови технологии и равенство между половете. Самият проект има за цел, също така, да противостои и да се превърне в алтернатива на китайския "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Това, разбира се, ще бъде сериозно изпитание за потенциалите и надеждността на САЩ и техните партньори, тъй като тепърва предстои да се очертае стратегията на този инфраструктурен проект, както и да се определи началото и механизмите на неговата реализация. Китайците, от своя страна, вече имат сериозен опит в управлението и конкретните постъпки по своя проект ДНов път на копринатаУ, като усилията на КНР са насочени към постоянно развиване и обогатяване на тази инициатива.

Геополитическите интереси

са следващото направление. Ключово поле на сблъсък на геостратегически интереси ще стане регионът на Югоизточна Азия и Индотихоокеанския регион. В този смисъл Индия ще играе важна роля от гледна точка на ролята й на сериозен локален геостратегически играч и надпреварата за подкрепата й тепърва започва. Освен това САЩ няма как да си простят за провала на Транс-тихоокеанското партньорство и останаха извън мащабното Регионално всеобхватно икономическо споразумение, в което Пекин има водеща роля на доверен партньор, а и то е израз на засилването на азиатския регионализъм. Както стана видно от юнската среща на Г-7, Джо Байдън се дистанцира от външнополитическата концепция на своя предшественик Доналд Тръмп "сам срещу всички" и се старае да възстанови и консолидира разклатените партньорства, включително тези в НАТО. Ясно изкристализира визията за свят, воден от западните демокрации под лидерството на САЩ. Подходът на американския президент Джо Байдън спрямо Китай към момента се изразява в следната формула: срещу Китай, когато можем, и сътрудничество, когато се налага и ни е угодно. Фокусът на американските усилия е отправен към обединяване на съмишленици, които да държат Китай отговорен за нарушаване на международните правила и норми. Междувременно Китай също укрепва своите партньорства. Разраства сътрудничеството си с Русия.  Подписа и 25-годишно споразумение за стратегическо партньорство с Иран. Отделно изгради подкрепа от по-широк кръг страни, главно сред участниците в неговата инициатива ЕПЕП. В това начинание Китай работи с управляващи елити, предлагайки възможности за търговия и инвестиции, без да ги критикува за нарушения на правата на човека, корупция или липса на прозрачност, каквато е, например, практиката на Запада. Освен това неразрешените проблеми в Южнокитайско море, факторът Тайван, казусът Хонконг ще бъдат използвани от САЩ и съюзниците има при преразпределението на геополитически интереси.

И последната тенденция е технологичният фактор. Новото американско-китайско съперничество включва основните технологии, които ще движат обществата в бъдеще. Това са, например, изкуствени интелект и 5G мрежите. Развитието на технологиите безспорно преобрази международните отношения и разбирането ни за света като цяло. Технологичният фактор ще придобива все по-голямо значение в отношенията между страните и обществата.

Новата роля на Пекин

На 1 юли Китайската комунистическа партия отбеляза своя 100-годишен юбилей. Събитието бе тържествено отбелязано на площад Тянънмън, а в своята реч лидерът на ККП Си Дзинпин очерта върешната и външнополитическата линия, която Китай ще следва в бъдещото си развитие. Във вътрешен план бе подчертана неразривната връзка между ККП и народа и ролята на социализма за успеха, прогреса и развитието на китайския народ: "За да осъществи националното подмладяване, партията обедини и ръководи китайския народ в усилията си да изгради по-силен Китай с дух на самостоятелност, постигайки голям успех в социалистическата революция и строителство. Тъй като сме се борили за утвърждаване и консолидиране на нашето лидерство над страната, всъщност сме се борили да спечелим и запазим подкрепата на хората. Партията има в хората своите корени, своята жизнена сила и своя източник на сила. Партията винаги е представлявала основните интереси на всички китайци. Партията няма свои собствени специални интереси - тя никога не е представлявала нито една отделна група по интереси, властова група или привилегирована прослойка. Всеки опит да се раздели партията от китайския народ или да се настроят хората срещу партията със сигурност ще се провали." Това бе отговорът на Пекин към Запада и САЩ, които в отношенията си с Китай започнаха да наблягат все повече на комунистическата заплаха от Изток. 

Във външнополитически план бяха очертани основните зони на интерес на Китай в Югоизточна Азия и по-конкретно територии, които страната счита за свои неразделни като Макао, Хонконг (в които трябва внимателно да се прилага принципът за "една държава - две системи)  и Тайван. Характерът и съдържанието на речта на Си Дзинпин показаха един нов и променен Китай, който се налага на международната арена с увереността и самочувствието на глобален лидер. Един Китай, който ще се ръководи от своите принципи и който има думата за решенията в международните дела: "Чрез упорита борба партията и китайският народ показаха на света, че китайският народ се е изправил, а времето, в което китайската нация може да бъде тормозена и малтретирана от другите, е изчезнало завинаги".