Със плач дошли сме на света

В лабиринт от опасно подвижни и несигурни сиви колони и стълби бродят, убиват, прелюбодействат, страдат и умират странни тъжни и жестоки същества, прилични на призраци от несъществуващ свят на разруха и разпад. Повечето от героите в тази версия на Шекспировата трагедия "Крал Лир", поставена от Стайко Мурджев на сцената на Пловдивския драматичен театър, изглеждат като полу-човеци и полу-киборги, пристегнати в метални или кожени доспехи, които убиват човешките им същности, но не могат да прикрият нечовешките им страсти и жестокост. Други от героите са едва загърнати в дрипите на минало величие, в разкъсани парчета от плът и душа, които не скриват горчивината на плача и пламъка на мъката им.
"Крал Лир" е една от най-енигматичните шекспирови пиеси, в която авторът безкомпромисно и категорично заявява и разгръща темите за разминаването на гледните точки за света между деца и родители, за необратимите метаморфози на любовта в нелюбов, и на нелюбовта в омраза, ламтежа за власт и домогването до нея, сблъсъка на човека и цялата му суетна шлака с природата, пречистването чрез нея, съпротивата срещу лудостта и стремежа към нея. Ситуации и теми, обгърнати от странна приказно-реална атмосфера, изградена от сумрака на хладните готически замъци, апокалиптичната картина на бурята, помитаща света, кървавите петна по реверите и ръкавите на престъпниците, въображаемите скали и пропасти по бреговете на несъществуващите морета, отбелязва режисьорът. В неговата впечатляваща със стройността и строгостта си визия за Шекспировата трагедия акцентът е поставен върху разчленения от човешките страсти, жестокости и заблуди световен порядък, в който човекът, очистен от всички прибавки "е само едно нещастно, голо, чаталесто животно", но също така и играещо, мамещо, двулично същество. Именно това ужасяващо и трагично разчленяване предизвиква Лир в поразително обемното като емоция и внушение изпълнение на Стоян Алексиев да прозре, че "със плач дошли сме на света" и да се възпротиви да приеме, че светът е "огромна сцена за глупаци и шутове". Защото в неговата интерпретация и във виждането на режисьора Лир не е полуделият от мъка измамен, низвергнат от жестоките си дъщери Лир, а страдащият за това как и накъде върви светът мъдрец.
В това внушение, струва ми се, е смисълът и духът на спектакъла на Стайко Мурджев, при цялото останало богатство на теми и образи, сред които се открояват гордо покрусеният Глостър на Стефан Попов, чиито думи "А каква му е вината? Че е честен!" отекват показателно актуално, тъжно примиреният Шут на Ивана Папазова, превръщащ се малко неочаквано в загадъчен романтичен образ на смъртта, доносникът Оливър на Стилиян Стоянов, който поставя финалната поанта на представлението, превръщайки се в гротесков крал. Този "Крал Лир" впечатлява с целостта и категоричността на режисьорската визия на Стайко Мурджев и с обема на актьорското постижение на Стоян Алексиев. Сценографията е на Огняна Серафимова, костюмите са на Ирина Кружилина, музиката е написал Петър Дундаков, хореографията и пластиката са на Милен Петров.


Анастасия Лютова (Гонерила), Стоян Алексиев (Лир), Ивана Папазова (Шутът) и Елена Атанасова (Регана) в сцена от спектакъла


Стефан Попов (Глостър) и Явор Бахаров (Едгар) в сцена от спектакъла

Сцена от спектакъла
Снимки Георги Вачев