29 Март 2024петък08:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имена

Сърцевед, мъдрец и човек с високо извисен духовен ръст

90 години от рождението на Йордан Радичков

/ брой: 205

visibility 1527

Юлий ЙОРДАНОВ

Чета интересна книга. Употребих епитета интересна и си мисля дали той е най-точният, за да я характеризира. Защото тя е и някак си особена. В нея няма нито главен герой, нито второстепенни.

 Е, ще рече читателят, като каква ще да е тази книга без тия персонажи. Пък при това и интересна.

 И е прав: та, нали по каноните на теорията на литературата всяка творба трябва да си има и главен герой, и фабула, и поанта, и кулминация, па и епилог.

 Да, така е, но в тази книга такова нещо липсва. Тя е една вселена, изпълнена със самодиви, врабчета, жаби, коне, кучета, верблюди, тенци... И те са в една суматоха. И думи, думи... Толкова думи, които се скитат из четивото, че на четящия умът му да зайде.

 Брей, чета си аз книгата, провирам се из тая джунгла от слова и да си призная, чувствам се отлично. Не, чувствам се комфортно. Също като, когато преди има-няма трийсетина и кусур години седях комфортно в просторния хол на техния автор Йордан Радичков. Да се замаеш от обстановката: отвсякъде си заобиколен с картини, а и домакинът един такъв - уж обикновен човечец, пък като вземеше да говори слабоватият на пръв поглед перчемлия, се получаваше магията. Започваше да ръкомаха. Личеше си, че има харизмата на благодумец. 

 А да гостуваш в дома на писателя, човека, земляка Йордан Радичков, си е живо блаженство. При това поканен от самия него и заведен не от кого да е, а от академик Петър Динеков.

 Случи се така, че по онова време бях стъкмил една книжка, ръкописът на която привлече дълбоко уважавания от мене академик. И той изяви желание да подаде ръка на един млад - не много познат нему човек - дръзнал с перото си от брега на Дунава да дели мегдан със столичните мастити автори. Прочете моите писания и ме повика на приказка, от която ми стана ясно, че ще пише предговора към книгата ми. И тъкмо разговаряхме по проблемите на литературната критическа мисъл, телефонът иззвъня. Динеков вдигна слушалката: "Да, да не съм забравил. Но с един твой земляк от Лом разговаряме, та като свършим ще дойда... Ами, не зная, но ще му кажа..." И като затвори, ми каза "Радичков те кани на гости!" 

Тия думи за мене бяха истински шок. Да гостувам у дома на такъв колос в литературата ни; да се докосна до неговата "светая светих", си е истинско щастие. При това Радичков канеше човек, когото не познава. Нима му беше достатъчно Динековата характеристика "Земляк"?!

  Влязохме в жилищната кооперация на столичната улица "Оборище" № 22, недалеч от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Посрещна ни средна на ръст жена с някаква особена осанка на лицето - Сузи, която много се зарадва, щом й подадох купената пътьом тройка алени рози. Радичков се ръкува най-напред с Динеков, после раздруса за запознанство десницата ми.

 Настанихме се около масата в хола и приказката потръгна от само себе си. Отначало се чувствах неудобно, но после взех да се окопитвам и тайничко извадих тефтерчето си и си записвах по нещо от казаното. А беше интересно. Много интересно - също като тези неща, които сега чета в книгата "Скитащи думи". Прави чест на братята Бобокови, че са се сетили да издадат даваните от Радичков през последните тридесетина години интервюта.

 Чета и имам чувството, че бай Йордан и сега е пред мене, в оная карирана риза, с която го запомних в хола, и разкрива не само интересни страни от своите общувания с белия лист, но ми позволи да надникна в творческата му кухня. Беше откровен. Говореше на пресекулки, но смислено и със съответната логическа последователност. Такъв го виждам и в интервютата на колегите. Дори той не скрива и болките, и огорченията, които са свивали сърцето му през различните години от творческото му битие.

 Чест прави на интервюирания, че се доверява на интервюиращия. Ето вижте с какво откровение той говори за онази съкрушителна рецензия, която преди много години академик Тодор Павлов му е написал. Та тя е прозвучала като "решение на Политбюро на ЦК на БКП или постановление на Министерския съвет" от ония години. Радичков обаче не се уплашва от нея, а я посреща хладнокръвно. После идва развръзката. Академикът лично го кани на вечерята по случай 80-годишнината си. И дори го слага да седи до него, а в словото си му се извинява за грешната оценка. Петнадесет години той е носил греха си към Радичков. А когато разговаряхме, писателят сподели пред мене и Динеков, че Павлов даже се е чувствал конфузно и някой-друг мускул трепвал на лицето му.

 Малко по-различна е историята около пиесата "Образ и подобие", която навремето списание "Съвременник" публикува. Тогава в главния герой - царя, заменящ царството си за кон - някои оприличиха Тодор Живков. И тези някои бяха съветниците на Първия, които се видяха като "различните по цвят тоги". Живков обаче не е отварял дори и дума за пиесата. 

 Чета "Скитащи думи" и все повече в съзнанието ми се натрапва мисълта, че това не са обикновени интервюта, а някакъв особен компендиум. Един своеобразен симптом на философията на човек, излязъл от дълбините на народа и дълбоко сраснал се с народната душа и психология. И тази философия е характерна за цялото творчество на писателя от Калиманица. Нещо повече - тя е един медиум на самопознанието на този творец-мъдрец, към която той е отправил авторското си кредо. Това си личи от всеки написан ред.

 Кой знае защо имам усещането, че интервютата са една открита и на места дръзка изповедалност, на която Йордан Радичков не само подлага себе си, но и предразполага читателят да сподели неговите терзания и трепети.

Ще споделя с нашите читатели и нещо друго. Как дни преди 7 юни 1990 г., когато трябваше да се възпроизведат първите демократични избори, ми бе поверено да направя вестник "Ломска зора". Така се случи, че в деня на излизането на първия брой в Лом се състоя митинг, в който участваха кандидатите за народни представители, а сред тях бе и Йордан Радичков. Неговото присъствие най-напред малко ме смути. Та как няма?! Спомних си как преди няколко години акад. Динеков ме заведе в дома му и ме запозна с него. А там, на тази наша първа среща, аз бях като зашеметен от обаянието на големия писател, от непринудеността и личностното излъчване на човека Радичков. 

Вече в друга обстановка видях бай Йордан, ама защо ми се стори, че не е същият. Говореше някак приглушено, също като певците, когато не могат да вземат висока октава. Подарих му екземпляр от вестника и той някак се оживи - явно ония години от вестникарския му период в живота се обадиха и го "парнаха под лъжичката". Нещо повече - поиска ми да му кажа подробности около изданието - несъмнено се бе заинтригувал от родилия се нов таблоид в Лом. От своя страна, и аз не останах пасивен, а се поинтересувах около неговото номиниране за велик депутат. И точно тогава - признавам си с ръка на сърцето - сбърках. Та аз с моите любознателни въпроси угасих пламъка в очите на кроткия човечец, който може би щеше да ми разкрие някоя тайна от професията. Ама... знае ли човек кога ще стъпи на здрава почва и кога на динена кора.

И понеже минутите се нижеха скорострелно, а часът на митинга наближаваше, усетих как бай Йордан трябваше "да превключи на друга предавка". Затова го помолих да ми даде автограф. А той с блага усмивка извади от вътрешния си джоб на сакото химикалка и с черен цвят написа "На читателите на "Ломска зора" - да помнят зорницата!" Не пропусна да изрисува и любимата си сврака.

Раздрусахме си десниците за раздяла, а на мене ми стана мъчно. Натъжих се, като гледах как крехкото му тяло подтичваше, за да догони другите кандидати за парламентарните банки да се качат на белокаменния паметник на ломския площад "Свобода" и да прокламират пред множеството от дошлите избиратели предизборните заклинания.

Служебните ми ангажименти така се ориентираха, че в Седмото Велико народно събрание отново се видяхме с благогласия ми земляк. Той влезе в парламента с пропорционалната листа. Седеше някъде по средата в левия сектор, ама защо на мен, гледайки го в пленарната зала от ложа 56 на парламентарния балкон, ми се струваше, че не е оня, големият белетрист, когото знаем от книгите му, а някакво дребно, да не кажа нищожно човече, което се чувстваше май-май некомфортно. Дваж ли, триж ли, като го срещнех я из кулоарите, я в Клуба на народния представител, я в бюфета, все имах усещането, че този човек не е същият. Някак си малееше; някак си беше като виновно хлапе, което аха-аха всеки момент ще му се скарат, че е сторило пакост.

Прав ли съм - не съм ли? Кой да ми каже?! Такива бяха моите наблюдения!

Помня, че след време някъде прочетох: "...понеже Радичков стоеше някак над суетата, застана и над политическите ежби, макар в началото на прехода да се вля в парламентарния поток. Стоя там кратко и излезе достойно. И, слава Богу, никоя партия не посмя да го обяви за "свой". Защото Мъдреца от Калиманица освен на себе си може да принадлежи само на земята, на която се е родил." 

След това с бай Йордан отново подновихме срещите си. Разговаряхме за какво ли не. Обаче, засегнах ли темата народен представител, виждах как слагаше ръка на сърцето си и тактично отклоняваше посоката на разговора.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ