Сърце за бъдещето

Ина МИХАЙЛОВА

Вече четири години благотворителната инициатива "Капачки за бъдеще" прави от нас, отделните човешки същества, народ. Народ, който показва съпричастност и готовност да помогне. Да спаси. Да дари. Без показност, без парадност, без суета. Безвъзмездно.
Сигурно това е най-добре организираната и подкрепена кампания, която ни се случва. Не, която случваме самите ние. При това без излишна агитация и без заплаха от санкции.
Защо го правим?
Защото искаме повече недоносени бебета да пораснат и да живеят нормално. Защото мечтаем за чиста природа. Защото смятаме, че е недопустимо през XXI век в европейска държава да липсва животоспасяваща медицинска апаратура. Защото, колкото и да не ни се вярва, вярваме, че трябва да си помагаме. Защото искаме заедно с други хора да правим добро. Защото все още се надяваме, че смислените, големите неща се правят от хора, които гледат в една посока. Защото искаме да бъдем пример за най-близките си, за децата си, за колегите си. Защото знаем, че голямото зависи и тръгва от малките стъпки. Защото от деца сме научени, че на по-слабите трябва да се помага.
Сигурно всеки от нас, капачкосъбирачите, има свое обяснение и мотив да прави това, което ни обединява. Защото, не на последно място, "Капачки за бъдеще" е нашата мисия. И най-голяма болка.
Болката, че това, което трябва да прави държавата, стройно и организирано, заради никому неизвестни (или добре известни) причини, тя не прави. Абдикирала е. Вдигнала е безпомощно ръце. Предала се е.
За разлика от нас, капачкосъбирачите. Които добре знаем, че ако тук, в България, ние самите не си направим по-хубаво, няма никой друг да ни го направи. Без държава за бъдеще явно и капачките са бъдеще, нали?
Това е истината. Боли, но трябва да я кажем. Във всяка нормална държава благотворителните акции са всекидневие. Но те обичайно надграждат, а не покриват елементарни нужди. Да събираме капачки, за да компенсираме изтеклите от здравеопазването милиарди, едва ли е решение. Но и да стоим безучастно, когато днес и сега са необходими линейки и кувьози, не е. Докато търсим полезния ход, който да оправи батака, по-добре е да се погрижим със сърце за бъдещето.