Сърцата не прощават

К.ф.н. Парашкева Панталеева

Думата "Сталинград" влиза в словесния фонд на всички езици по света и напомня за битката, която по "размери, напрежение и последици надминава въоръжените стълкновения от миналото". Това е определението, което дава маршалът на СССР Александър Михайлович Василевски. Строителството на панорамата започва през 1958 г. и завършва през 1980 г. Близо 30 години строители и художници използват ленти от кинохроники, архивни документи, провеждат безброй срещи с участници в битката. Решението им е панорамата да се построи близо до разрушената градска мелница, до легендарния дом, известен като "Дом на Павлов", а фонът да бъде река Волга. Много е писано за Сталинградската битка, но малко за панорамата.
През зимата на 1958 г. седем души, художници от военната студия "Б.М. Греков" в Москва, посещават височината на Мамаев Курган. Това са Н.Я. Бут, В.К. Дмитриевски, П.И. Жигимонт, П.Т. Малцев, Г.И. Марченко, М.И. Самсонов и Ф.П. Усипенко. Повечето от тях са били на фронта. Най-възрастният Малцев е преживял Гражданската война, сражавал се е с белофините. Като войник участва във Великата Отечествена от началото до края. Усипенко завършва войната на изток, където са громили милитаристична Япония. Марченко бил артилерист. Самсонов е участник в парада на победата през юни 1945 г. Дипломната работа на Дмитриевски като художник е посветена на Сталинградската битка.
Този творчески колектив, различен по възраст, успява да сътвори главното и общочовешкото на тази битка. Безспорна е тяхната любов към родната земя, омразата към фашистките завоеватели и техния художествен талант. Последователно ще проследя фрагментите на панорамата. Те са разположени на огромно платно с височина 16 м и 120 м по окръжността:
- Руините на Сталинград. Изглед на боя.
- Напътствията на политическия командир пред боя.
- Подвигът на картечаря Николай Сердюков.
- Бойците на 62-ра армия в контранастъпление.
- Подвигът на морския пехотинец Михаил Паникахо.
- Съпротивата на обкръжената групировка на противника.
- Подвигът на летеца Рогалски.
- Първият танков таран и ръкопашен бой с отбраняващия се противник.
- Съединението на фронтовете. Неописуема била радостта, когато войските на 62-ра армия се съединяват с проврялата се в града 21-ва армия.
- Боят в траншеите.
- Настъплението на частите на командващия дивизия Н.Ф. Батюк. На втори план: Командният пункт на командващия бригада А.И. Радимцев.
- Подвигът на Сергей Маркин. Санитарният инспектор Гуля Королева в боя.
- Червеният флаг на Мамаев Курган.
- Пленяването на фашистите.
- Конвоирането на пленените фашисти и
- последният фрагмент е "Река Волга. Изглед на боя".
Наименованията на фрагментите определят тяхното съдържание. Оловносивият цвят на колорита подсилва усещането за страшните боеве, за неравностойните сили, за нападащите и отбраняващите се, за преломния момент в историята на Великата Отечествена. Работните ескизи са показани през 60-те години на изложба в Москва и Волгоград и са напълно одобрени. Работата продължила още много години. Стотици пъти художниците се спускат и изкачват върха на Мамаев Курган, за да предадат яркостта на простора. Дарованията им се сливат в едно - творческото откритие на Панорамата "Сталинградска битка". Трудът им постига своята цел. Милиони хора я посещават, за да преживеят величието на подвига, саможертвата на населението, на войниците и командирите, устремено към единствената цел - победата при невероятните минус 40 градуса по Целзий студове и ветрове. Масовият героизъм е показан чрез личния подвиг на боеца от съветската армия в борбата срещу фашисткия завоевател. Той не е анонимен. Пробивът на вражеската отбрана е впечатляващ. 68 години - паметта е жива. Сърцата не прощават.