Сърбия на път към ЕС под ръка с Русия

Марко Марков                                                   

Началото на процеса по присъединяване на Сърбия към Европейския съюз започна да става все по-видимо, след като бе подписано споразумението за Косово между Белград и Прищина. Но сръбският път към евроинтеграцията, подобно на югославския социализъм, е по-специфичен от пътя, по който минаха държавите от бившата социалистическа общност. Сърбия няма като тях да влезе през НАТО - пропускът към ЕС. Трудно можем да си представим, че държава в центъра на Стария континент, с незарастваща рана от меча на НАТО, ще приеме членство в тази организация. Още повече, че по конституция Република Сърбия е военно неутрална държава. Тя има само статут на наблюдател в Парламентарната асамблея на НАТО. Съвсем наскоро нашата съседка добави още един статут - на наблюдател в Парламентарната асамблея на новата доминирана от Русия евразийска Организация договор за колективна сигурност (ОДКС). Известният политически наблюдател и анализатор Йово Вукелич изтъква, че статутът на Сърбия като наблюдател в двете организации осигурява на Сърбия благоприятно положение за сътрудничеството и с двата блока, без да нарушава неутралитета си и процеса на интегриране в Евросъюза.
Сърбия остава единствената бивша социалистическа държава, запазила не само коректни отношения с Руската федерация, но и активизирала напоследък търговско-икономическото двустранно сътрудничество, а напоследък специално и сътрудничеството във военно-техническата област и отбраната като цяло. За това допринасят традиционно благоприятните настроения на общественото мнение в страната, което не изпитва натиска на антируска истерия и политическо русофобство като в България, Полша или прибалтийските държави.
В началото на април сръбският премиер Ивица Дачич заяви в Москва, че е съвсем възможно Сърбия да модернизира в близките години армията си с помощта на военната промишленост и науката на Русия. На 23 май вицепремиерът и министър на отбраната Александар Вучич предстои да се срещне в Москва с колегата си Сергей Шойгу, който от своя страна ще върне посещението в Белград през септември. Тогава ще бъде подписано междудържавно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Текстът на споразумението и параметрите на военнотехническото сътрудничество са съгласувани още през февруари т.г. при посещението в Белград на зам.-началника на Главното управление за международно сътрудничество на руското отбранително ведомство Валерий Волков. Преди Шойгу вицепремиерът Вучич очаква като свой гост руския си колега Дмитрий Рогозин. Политическият коментатор и анализатор Йово Вукелич изтъква, че след подписването на договора ще станат ясни обхватът и дълбочината на сътрудничеството във военно-техническото и отбранителното сътрудничество, отбелязало рязко активизиране от есента на 2012 г. През ноември 2012 г. Рогозин участва в пускането в експлоатация на военната фабрика "Морава" във Велика Плана, където се произвеждат с руско участие транспортьорите БОВ М-10 и БОВ М-11 и самоходните артилерийски установки "Нора Б-52".
Този месец Сърбия ще получи 10 нови бойни самолети МИГ 29М2 и ракетни установки С-400 като за целта има отпуснат руски кредит, който ще се изплаща със селскостопанска и промишлена продукция. С тези бойни машини ще бъде комплектована една ескадрила от най-модерни самолети за охрана на въздушното пространство. Москва е предложила и доставка на стратегическата ПВО система С-300, която може да изстрелва и ракети С-400, както и радари от най-ново поколение, с което ще завърши комплектоването  на цялата ПВО на Сърбия.
Коментатори и военни специалисти изтъкват изгодните цени и начин на изплащане на руските военни доставки, както и до 2-3 пъти по-евтините цени на руските самолети в сравнение със западните "Тайфун" и "Грипен". В изплащането ще участва и продукция на сръбската военна промишленост, вкл. учебни самолети "Ласта", бронирани машини "Лазар", а също така стрелково оръжие, муниции и експлозиви. От руска страна има желание за съвместно излизане със Сърбия на оръжейните пазари на трети страни. Те посочват също така значението на военно-техническото сътрудничество с Русия за модернизирането на сръбската армия чрез приоритетни доставки на изтребителна авиация, хеликоптери и съвременни средства за ПВО като най-бърз начин за повишаване бойната готовност на армията. Известният военен наблюдател на белградската "Политика" Мирослав Лазански изтъква, че Русия е логичният  доставчик на ракетни системи за ПВО и свръхзвукови самолети, защото цялата военна логистика е базирана на руска технология. Генералът от запаса Радован Радинович отбелязва, че снабдяването на армията със съвременни военни средства и системи не е по силата на бюджета и затова изходът е в дългосрочното сътрудничество с Русия.
В същото време д-р Драган Петрович от белградския Институт за международна политика и икономика изказва опасения, че в правителството все още няма единство в решимоста да се следва този курс и апелира да не се правят опити за влизане в НАТО, а да се запази военният неутралитет. Бившият външен министър и президент на Белградски форум за свят на равноправни Живадин Йованович изтъква, че правителството на Сърбия няма необходимост да променя отношенията си с НАТО и подкрепя курса към ускорено развитие на отбранителното сътрудничество с Русия. Той смята, че Сърбия трябва да бъде в "правно-политическо равновесие" като преодолее именно по този начин зависимостта от Запада. Наблюдатели в Сърбия и Русия отиват и по-далеч като изтъкват "изключителното военностратегическо значение на Сърбия за Кремъл" от гледна точка на руските интереси в Европа и дори смятат за нужно Москва да установи свои военни и ракетни бази на сръбска територия. Според Константин Сивков от Центъра за военностретегически изследвания в Москва "руското военно присъствие в Сърбия ще бъде един от асиметричните отговори на разполагането на системата за ПРО на САЩ в Европа". Абстрахирайки се от всякакви спекулации по въпроса, можем да изкажем единствено предположението, че в перспектива тесните сръбско-руски отношения могат да се окажат полезни не само за развитието и стабилизирането на страната, но и предимство от гледна точка на развитието на сътрудничеството между ЕС и Русия.


СРЪБСКАТА АРМИЯ 2013 г.
Числен състав 36 000 (под оръжие 13 000 войници, подофицери и офицери)
Военен бюджет 800 млн. щатски долара
Танкове 212 бр.  М-84 и Т-72
Бойни машини на пехотата 370 бр.  М-80
Самолети 86 бр.: МИГ-21р МИГ-29, "Орао" и Г-4
Миномети 170 бр.