01 Юни 2020понеделник20:03 ч.

Снимки авторът

Места

Сапарева баня - красива природа, чист въздух и вълшебна вода

Тук извира най-горещият гейзер в Европа

/ брой: 73

автор:Боян Бойчев

visibility 653

Гледайки от прозореца на колата, се опитвам да си припомня Сапарева баня. Няколко пъти съм бил преди години. Но тогава се състезавах активно, а тук се провеждаше традиционният пробег до Паничище. Когато участваш в състезание, забележителностите остават на заден план. Още повече, че градът е само на 75 км от София. Идваш, бягаш и си отиваш. Но все пак: планината, гейзерът, спомените...

Ето, че за първи път съм тук като турист. 

Къщата за гости е почти на центъра. Наоколо има много такива, хората в Сапарева баня се издържат основно от туризъм. Градът, разположен в полите на Рила, е един от центровете за балнеолечение у нас, тук е най-горещата вода в Европа - 103 градуса по Целзий, въздухът е кристален. А само на 10 км в планината е курортът Паничище, където има ски писти и откъдето тръгват много маршрути из планината.

Сапарева баня е град, известен от древността. Намерените при археологически разкопки артефакти показват, че лечебните свойства на водата са били познати още на древните траки. От този период е и древното име - Германея. Има различни теории за произхода му. Според една от тях коренът "герм" на тракийски означава "горещ". Според друга бил кръстен на Герман - тракийски бог на топлината. Името е запазено и по римско време, когато градът вече е важна част от провинция Вътрешна Дакия. А римляните, както знаем, са големи ценители на баните и минералната вода. През VII век Германея става част от Българската държава, а през Средновековието градът е важен търговски център с развито лозарство и земеделие.

Днес жителите на града могат да се гордеят с три неща, тъй необходими на човека: чист въздух, лечебна минерална вода и красива природа. 

Интересно е да се върнеш на места, където си бил. Моето разочарование обаче е гейзерът. Най-голямата забележителност тук. Открит е по време на хидрологични проучвания през 1957 г. Той е най-горещият в Европа и един от най-горещите в света със своите 103 градуса. Извира от дълбочина 75 м. Един от най-буйните. И тук е разочарованието. В моите спомени това беше неукротима пулсираща струя кипяща вода, достигаща на моменти (по официални данни) до 18 м височина. Днес струята е укротена. Вкарана е във висок фонтан - нещо като две чаши за мартини една в друга. Казват, че причината за това решение е неудачен ремонт. Беше ми доста тъжно да гледам опитомената стихия. Нещо като лъв, вкаран в клетка. 

И въпреки това пространството наоколо е красиво. Има и няколко заведения. Прави впечатление, че на доста сносни цени предлагат добро обслужване и вкусна кухня. Разхождайки се из града, може да се отбиете в магазинчета, уютни сладкарници. Няма как да не привлече погледа ви малката средновековна църква "Свети Никола", намираща се в градския парк в центъра. Построена е през XII-XIII век, реставрирана е през 1937 година и е паметник на културата от национално значение. Била е изписана цялата отвътре, но днес са съхранени само малка част от стенописите. Любопитно е, че е на самообслужване - оставяш парите на определеното място и си взимаш свещичките.

На другата сутрин пак е хладно, леко ръми, небето се е свъсило. Но нищо не е в състояние да ме откаже от плана ми да направя един пробег до Паничище. Спомените от буйните състезателни години са запалили в мен фитила и обувам маратонките. От Сапарева баня до ски курорта по шосето е около 9-10 км. Когато състезанието се провеждаше, в последните му издания (доста успешни за мен, имах и класирания в тройката) се бягаше по планинските пътеки. Ала днес целите са други. Тръгвам по лъскавия асфалт, виещ се нагоре. За по-малко от час няколко пъти се сменя времето: дъждът ту спира, ту почва отново. Искам да се насладя на гледката, но в един момент се спуска мъгла, която скрива почти всичко. Часовникът току-що е отчел 8-ия километър, когато започва да вали сняг. Най-сетне, на 9-ия километър, стигам до началото на Паничище. Курортното селище се крие сред боровете. Където девет, там и десет - решавам да побягам още. Тук вече всичко е покрито със сняг. Въздухът е толкова чист, че направо реже дробовете. Има хотели, почивни бази, профилакториуми, хижи. Съдбата им като хорската - някои са отлично поддържани, други са изоставени и се рушат. На 10-ия километър решавам, че все пак трябва и да се прибирам. Ако си мислите, че спускането е по-лесно от качването, лъжете се. Ставите и мускулите се набиват при такъв стръмен наклон, а и от психологическа гледна точка по-неприятно е да слизаш от върха, отколкото да се стремиш към него, не е ли така? Само дишането е по-леко. 

И отново се сменят сякаш сезоните. Вали сняг, после спира, за да дойде дъждът. След това изведнъж грейва слънце, от мъглата няма и помен. Гледката, която се открива, е зашеметяваща! Острите завои на пътя дават възможност да видиш отсрещните гори и скали, от които те отделя бездна. И тогава става чудото... Не нося телефон по време на бягане, принцип ми е, за да не ме безпокои никой. Но в този момент съжалявам. Изведнъж се появява дъга - голяма, ярка, с ясно очертани цветове, като в детските книжки. Никога не съм виждал такава. Извисява се високо горе, единият й край е някъде долу, в ниското, а другият - в далечината. Толкова е близко, имам чувството, че ако протегна ръка, мога да я пипна. 

Автоматично следвам извивките на пътя, омагьосан от величествената красота на природата. Убеден съм, че всички имаме нужда от такива моменти, когато да останем насаме с нея. И да се замислим...

Часовникът изписуква - 20 км. Доста съм изморен, измокрен до кости, но удовлетворен. След този хубав пробег е важно възстановяването. А какъв по-добър начин от минералната вода, с която се слави Сапарева баня. Тя тук е с мирис на сероводород (казано иначе, на развалени яйца), лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, кожата, горните дихателни пътища, гинекологични проблеми, остри и хронични отравяния със соли на тежките метали и др. Има няколко басейна, но най-популярни са Градската баня и Аква-клуб "Котвата", като двата комплекса са свързани. Може да си вземете билет за един от двата, както и комбиниран. След един час (няколко влизания с почивки, иначе тялото се натоварва и е опасно) в минералната вода се чувстваш нов човек.

Време е за обратен път. И докато пътуваме, се питам какви ли още райски кътчета има нашата Родина и ценим ли ги достатъчно?

Природният газ поевтинява с 9 %

автор:Дума

visibility 73

300 хиляди фирми може да купуват по-скъп ток

автор:Дума

visibility 478

/ брой: 101

Държавата ще разширява тол системата

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 101

Малки хотелиери искат оставката на Ангелкова

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 101

Отвориха хотели и къмпинги в Гърция

автор:Дума

visibility 70

Екипажът на "Дракон" влезе в МКС

автор:Дума

visibility 299

Полицай българин е ранен в САЩ

автор:Дума

visibility 404

Безредици и хаос заляха САЩ след смъртта на афроамериканец

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 101

Докога ще спекулират с търпението ни?

автор:Олга Маркова

visibility 582

/ брой: 101

О.з. ген. Кольо Милев: Не са ли твърде много силите ни за НАТО?

автор:Дума

visibility 651

/ брой: 101

Македонизъм

автор:Велиана Христова

visibility 472

/ брой: 101

Датата

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 101

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ