Сандърс: Тръмп икономиката е чудесна само за милиардерите

Бърни Сандърс*

Доналд Тръмп ни казва, че американската икономика е "абсолютно процъфтяваща", "най-силната, която някога сме имали" и "най-голямата в историята на Америка".

Е, в неговия клуб в Мар-а-Лаго, където цената на приема се е удвоила до $200 000, той е прав. Икономиката не може да бъде по-добра за 1-ия процент от населението и за корпоративна Америка.

През 2017 г. топ 10-те корпоративни ръководители в Америка отбелязаха, че общото им заплащане рязко се повиши с над 60% спрямо предходната година, достигайки до  $1,85 млрд. Най-добрите 25 мениджъри на хедж фондове на Уолстрийт получиха над  15,3 млрд. долара  през 2017 г., което е с 40% повече от 2016 г. - най-високото увеличение за четири години. Невероятно е, че тези $15,3 млрд. са почти два пъти повече от тези, които всичките 140 000  учители в детските градини в Америка са получили през миналата година. Не е изненадващо, че след като беше избран Тръмп, петимата най-богати хора в Америка видяха, че богатството им се е увеличило с над $100 млрд., а корпорациите са обявили за обратно изкупуване на свои акции за над  $1 трилион.

Да, при Тръмп икономиката е "абсолютно процъфтяваща за класата на милиардерите и корпоративната Америка. Но за работещите семейства икономиката не се справя толкова добре.

Спомняте ли си, когато Тръмп обеща, че данъчните му облекчения за  богатите ще дадат допълнителни 4000 долара в джобовете на семействата от средната класа?

Е, това не се случи. 

Реалността е, че бонусите за средните работници са нараснали само с два цента на час, откакто  данъчният план на Тръмп стана закон. През изминалата година заплатите за средностатистическите работници са се увеличили с 1,2% - само 9,11 долара седмично след коригиране на инфлацията. Междувременно, докато много богатите стават по-богати, милиони американци работят повече и за по-ниски заплати. Това е икономическата реалност при Тръмп и от последните 40 години.

Истината е, че средностатистическият работник изкарва по-малко днес, отколкото преди 43 години. С други думи, тъй като цената на здравеопазването, лекарствата, отпускани по лекарско предписание, жилищата, грижите за децата и колежът продължават да летят стремглаво нагоре, заплатите на средния работник не вървят в крак с това.

Освен това, докато официалната безработица е само 3,9%, реалната безработица е много по-висока. Ако включите тези, които са се отказали от търсенето на работа или работят на непълен работен ден, реалната безработица не е 3,9 на сто. Тя е 7,6%. Дори по-лошо, над 20% от американците в най-трудоспособната си възраст (между 25-54 години) нямат работа. Това е повече, отколкото преди 11 години.

А истинската безработица при младите хора все още е извън класациите. Според най-новите данни от Института за икономическа политика, над 25% от завършилите гимназия млади бели американци на възраст между 18 и 21 години са безработни или работещи с непълна заетост. За испаноговорещите в същата възрастова група числото е близо 27 на сто. А младите афроамериканци безработицата или непълна заетост стига до 40 на сто.

Не, Доналд Тръмп, икономиката не е "абсолютно процъфтяваща", когато 

близо 80% от работниците живеят от заплата до заплата, 

надявайки се, че те няма да се разболяват, или че колата им няма да "клекне".

Не може да се говори за “най-голямата” икономика в “историята на Америка”, щом 43% от домакинствата не могат да си позволят да плащат за жилище, храна, грижи за децата, здравеопазване, транспорт и мобилен телефон, без да влизат в дългове. Не може икономиката да бъде процъфтяваща, след като американците достигат пенсионна възраст в по-лошо финансово положение от родителите си и около половината от по-възрастните американци нямат пенсионни спестявания и нямат представа как да се пенсионират с достойнство.

След като  стотици хиляди млади хора не могат да ходят на колежа заради цената, над 30 млн. американци нямат здравна застраховка, един от всеки петима американци не може да си позволи лекарството, предписано от техните лекари, и над 40 милиона американци живеят в бедност, това не е "най-силната икономика", която някога сме имали.

Не може да се гордеем с икономика, щом имаме най-високото ниво на детска бедност от развитите страни, а продължителността на живота в САЩ намалява за трета поредна година.

Докато работещите семейства продължават да се борят, сега САЩ имат повече неравенство в доходите и благоденствието, отколкото когато и да било след 20-те години на миналия век. След срива на Уолстрийт, 46% от всички нови доходи, които са били създадени в САЩ, са отишли при 1% от населението. Корпоративните изпълнителни директори виждат, че доходите им са се увеличили с 937% през последните 40 години и сега са над 360 пъти повече от тези на средностатистическите им работници. Докато корпоративните печалби са близо до най-високите стойности, заплатите като процент от икономиката са близо до най-ниското ниво.

Най-важната икономическа реалност на нашето време е, че през последните 40 години е имало огромен трансфер на доходи и богатство от средната класа към най-богатите хора в Америка. От 1979 г. 90% от американците виждат, че техният дял от националния доход е паднал от 58% до 46%, което е равно на почти 11 000 долара на домакинство.

Но колкото и лошо да е неравенството в доходите, неравенството в благоденствието е още по-лошо. Днес В Америка топ 0,1% от населението  притежават почти толкова богатство, колкото останалите 90 на сто. Тримата най-богати хора в тази страна притежават повече богатство от долната половина на американците - 160 милиона души. Междувременно, средното домакинство в Америка днес има по-малко от благосъстоянието, отколкото преди 35 години след приравняване към инфлацията, а средното благосъстояние на тези в най-долните 40% е почти нулево. Докато работниците с ниски доходи в „Уолмарт“ са принудени да разчитат на купони за храна, Medicaid и обществени жилища, за да оцелеят, 

семейство  Уолтън сега се оценява на близо $170 милиарда.

Стряскащо e, че разликата в благосъстоянието между бели американци и афроамериканците се е увеличила над три пъти през последните 50 години. Днес средното бяло семейство има почти 10 пъти повече благосъстояние от средното черно семейство.

Във време на мащабно неравенство на доходите и благосъстоянието политиката на Тръмп води тази страна в погрешна посока. Над 83% от ползите от данъчния план на Тръмп облагодетелстват най-богатия 1 процент от населението. Морално фалиралият бюджет, който Тръмп обяви миналата година, щеше да направи огромни съкращения на програми, от които отчаяно се нуждаят  работещите семейства, възрастните хора, болните, децата и бедните.

Това е неприемливо. Вместо да се дават данъчни облекчения на милиардери и големи корпорации, ние трябва да изискваме те да плащат справедливия си дял в данъците. Вместо програма за строги икономии за работещите семейства и бедните, нуждаем се от строги икономии за милиардерите и големите мултинационални корпорации.

Вместо да се изхвърлят милиони американци от здравното обслужване, ние трябва да се присъединим към всяка друга голяма страна на земята и да гарантираме здравеопазването като право, а не като привилегия, чрез системата на Medicare for All ("Здравни грижи да всички").

Вместо да намаляваме социалната сигурност и хранителната помощ за възрастните хора, трябва да разширим тези програми, така че всеки американец да може да се пенсионира с достойнство и уважение.

Вместо да изкормваме мрежата за социална сигурност, трябва да повишим минималната заплата до екзистенц-минимума от 15 долара на час.

Вместо да се намалят безвъзмездните стипендии и да се увеличат лихвените проценти по студентските заеми, трябва да направим безплатни обществените колежи и университети и да намалим значително лихвите по студентските заеми.

Вместо да приватизираме нашата инфраструктура, трябва да възстановим нашите разпадащи се пътища и мостове, транзитни и железопътни, водни системи и електрическа мрежа и да създадем до 15 милиона добри работни места.

Заедно трябва да се борим за общество, което работи за мнозина, а не за малцина. Трябва да се борим за икономическа, социална, расова и екологична справедливост, а не за  необуздана лакомия.

БГНЕС

*Коментарът на бившия кандидат-президент Бърни Сандърс от Демократическата партия е публикуван във в. „Гардиън“.