Самозацикляне

Прокуратурата се загърчи по казуса с бюлетините от печатницата в Костинброд. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов отчете вчера, че прокурорите са свършили огромна процесуално-следствена работа, но остава висящ най-важният въпрос - ще може ли прокуратурата да повдигне обвинения на конкретни лица. Нямало и доказателства за каква цел са щели да се употребят бюлетините. Ти да видиш.
Месец и половина прокурорите броили бюлетини до умопомрачение, за да стигнат до естественото обяснение, че единствено на базата на логически разсъждения до конкретно обвинение няма да се стигне. На това му се вика самозацикляне. Прокуратурата се оплете в собствените си процесуално-следствени хватки. Хем е ясно бюлетините с каква цел могат да се ползват (едва ли за фототапети!), хем е видно от самопризнания, че има допуснати нарушения, хем виси въпросът с персонификацията на виновника. На този фон не е изненадващ коментарът на Сарафов, че ако не се намерят свидетели за готвена манипулация на вота, прокуратурата няма да търси лъжесвидетели. Да си го кажат направо, а? Липсата на преки и косвени доказателства с каква цел са щели да бъдат използвани отпечатаните бюлетини логически води до предположението, изказано часове след скандала: сагата с бюлетините ще завърши без сериозни обвинения и последици, най-много с някое "техническо нарушение".
Безсилна ли е прокуратурата? Пак ли ще си измие ръцете с неизвестен извършител? Треска ли я тресе? Или се колебае кому да се кланя, неотърсила се от наложената й в последните години безпрецедентна преса? Не прокурорите ще извадят държавата ни от блатото, в което самозванци я вкараха. Оказва се обаче, че тяхна е моралната отговорност да съберат парчетата от взривеното доверие в институциите и държавността. Иначе ще се окажат прави онези, които в подобни случаи казват: "Работата е свършена, резултатите са отрицателни".