Самотен гребец стяга каяк за Венеция, мечтае за Енисей

Няколко десетки българи стягат куфари за тазгодишната традиционна надпревара с лодки "Вога лонга", която се провежда по каналите на Венеция, сред тях е и самотният гребец на супердълги разстояния Йордан Стоянов. Часове

преди обяд на 12 юни топовен салют

ще даде старт на състезанието, в което от 30 години насам се включват хиляди гребци от цял свят. Като идеята е не да се гонят резултати и поставят рекорди по 35-километровото трасе с финиш Канале Гранде, а да се изрази съпричастност с идеята да запазим природата.
Роденият на 9 декември 1976 г. в страдащия от безводие градец Карнобат, майсторът на каяка има зад гърба си само през последните три години близо 5000 км речни трасета.

С приятели


Като в тази сметка не слагаме "километрите за закуска" - по водите на българските язовири и реките Тунджа и Марица, които са "за запазване на формата".
Признава, че научил за регатата "Вога лонга" от интернет, където тя е определена като своеобразен любовен акт. Нямал нужда от особени навивки, установил връзка по телефона с неколцина от постоянните си "съводници" от клуб "Тетида" - Нова Загора, и групата се заформила "от само себе си".
Откриваме се на сухоземна територия, пред входа на старозагорския МОЛ "Галерия", където Данчо спира за кратък отдих, докато заредят с приятеля си джипа, върху чийто таван кротко "дремят" два каяка - малък, подобен на детска играчка, и другият, с марката "Prijon", който има

сериозна водоплавателна биография

Няколко хлапета са заобиколили непретенциозното возило и цъкат с езици, разглеждайки стикерите с флагове на половин дузината крайдунавски страни по корпуса на еднодръвката. Усмихнатият атлет с небрежна петдневна брада по лицето търпеливо обяснява на лаик като мен, че всъщност е... мениджър продажби във фирма, изработваща картонени опаковки за... пици.
С водата го свързва единствено желанието да изпробва издръжливостта си, както и желанието да избяга от столичния гмеж и натоварването от ежедневната битка за прехраната.
Всичко започнало повече от случайно, години след като се дипломирал в русенския Технически университет.
Милион пъти наблюдавал водите на Дунав от брега, но така станало, че

хванал греблото на каяка на язовир "Жребчево"

край родното село на майка си новозагорското Баня. Където го завел приятел. Веднъж, два пъти и на третия решил да си вземе и той лодка - на старо, мъничка, почти като корито за бебета.

Но както се казва, "апетитът си върви с яденето" и не след дълго, след упорито търсене из специализираните сайтове, попаднал на търговец, предлагащ на старо нещо почти професионално, при това - на "тънка цена". При едно условие - че трябва да отиде при "стоката" с автобус, като преди това пропътува близо 2000 км. Защото лодката се намирала на пристанището в Регенсбург.
За седмица-две се снабдил с карти, напълнил два сака с консерви, кашкавал, пастърма и... "Добре дошли в Германия!"
Последвали 25 дни, 1600 км със средна скорост 10 км /час, като през цялото време гребеш, за да не те отпрати течението в някой от двата бряга и 

с крайна цел Видин

Годината е 2009-а, лятото. Първите две седмици горе-долу се ядвало. Слънце, свеж въздух, сменящи се картини отляво и отдясно, весело махащи от палубите на преминаващите нагоре и надолу пътнически кораби и шлепове... После дошла досадата. Караща те да се оглеждаш за среща с някой, с когото да размениш поне две приказки. И тук вече си казва думата волята. Да стиснеш зъби и да гониш крайната цел. Като в казармата, където служил като парашутист. И като в свободното реене във въздуха с парапланера. Или като от куличката на водния спасител в Китен. Където изкушенията на плажа са в изобилие, но миг отплесване може да струва живота на някой/някоя, дето са решили, че "морето е до коляно".
Усмихва се при спомена за австриеца, когото напразно молил да си налее бутилка вода от чешмата на двора на вилата. Напразни останали опитите да го убеди: къде на английски, къде на недобър немски, къде с жестове... Онзи си обърнал гърба и го оставил да си ходи жаден. Затова пък

възрастна сръбкиня, като чула акцента му

само дето не се разревала. С бесарабски българин, моряк на украински кораб, пък цяла вечер пели възрожденски песни...
Река Дунав. Огромна. Велика. Носеща нагоре и надолу по течението си съдби, история. Пак заради това страхотно усещане да бъдеш прашинка, изправила се срещу могъществото на природата, следващото лято се "зареял" из делтата на Дунав - 2 седмици и 1100 км. Въздъхва: "Там е просто невероятно. Птиче царство. Очите ти виждат само шавар и шавар...".
Една вечер без малко да нощува в байдарката, слава Богу, че минали румънски рибари, та го извели по ръкавите до сушинка. Тогава се разприказвал с един от гидовете си за живота. И установил, че влечението към природата не е нещо мимолетно. Имаш ли го в сърцето си, то е за цял живот. Може да живееш в мегаполис, може да си заврян в някои селце, появи ли се тръпката - отдаваш й се.
И сега стяга картите за третото самотно пътешествие: по водите на Днестър. От пристана на град Галич през Черно море и пак до делтата на Дунав. Пресмятал го е - 1500 са километрите, от които около 220 са сред морските вълни. Като ще се лута с веслото между границите на Украйна, Молдова, Приднестровската република, Румъния...
Сам със себе си, с окото на обектива и възможността след това да опише вълненията си в

поредния речен житиепис

Но това вече в жилището си в Горна Малина, след приключване на служебните ангажименти и срещите с приятелите от кварталната организация на БСП (като попълвал профила си във Фейсбук, отбелязал, че тежненията му са социалдемократически, но всъщност е едно от новите попълнения в редиците на столичната БСП организация и дори изслушал последното засега заседание на конгреса като негов гост). 
Междувременно се надява да осъществи поне две от ревниво пазените си тайни.
Първата е с още неколцина приятели каякари

от България и останалите балкански държави

да се спуснат по долното течение на Тунджа, да стигнат до Одрин, където водите й дочакват другите две "сестри" Арда и Марица и така да стигнат до Бяло море. Другата е да пропътува сибирския Енисей.
Знае ли човек, мечтите стават реалност ако много, ама наистина много ги искаш...