Самоизяждане

Реформаторите взеха да стават скучни и предсказуеми. Опре ли до раздаване на постове и уреждане на безработни, властолюбивите членове на РБ си спомнят, че са сбирщина от разнородни партии, и започват да се карат. Единствената причина за разприте им не са идеологически спорове, а драпането да пробутат своите хора на точните места.
Меглена Кунева от ДБГ реши, че старата й дружка Соломон Паси трябва да бъде лансиран за кмет на София. От ДСБ веднага разконспирираха намерението й да уреди безработно другарче на удобна позиция. Има ли Паси реални шансове да бъде избран, това е отделен въпрос... Точно когато Радан Кънев и Атанас Атанасов от ДСБ втвърдиха тона, Кунева внезапно усети, че не е хубаво да дразни партньорите си и даде назад - Паси нямало да е единствената кандидатура на РБ за кмет в столицата. А сега де? Понеже са толкова прекрасни, умни и красиви, реформаторите сами ще са си конкуренция ли? Трикове за привличане на вниманието ли правят, самоизяждане ли подготвят...
Женската богомолка обезглавява, а след това изяжда мъжкия веднага щом задоволи нагона й. Кунева влезе в парламента, седна на вицепремиерското столче, облажи се с властта и вече й е все тая дали валсът с ДСБ ще продължи. Сякаш се е засилила съвсем да омаломощи РБ в опита си да "изяде" всеки, който не се вслуша в амбициозните й планове. Като същинска богомолка, получила наслада.
На госпожата определено й се иска да властва самосиндикално. Явно обаче осъзнава, че не е желателно да реже топлата връзка с останалите реформатори. Все още. Затова се опитва да запази крехкото разбирателство, на което се крепи коалицията им.
Десебарите също започнаха да се изживяват като всесилни властелини. Менторският им тон се чува като черна станция за всяко нещо. Уви, и това им поведение е предсказуемо. Опияняващ е досегът с властовите позиции за хора, които дълго са стояли натирени в кьошето, мечтаейки за Костовото време и приватизациите на Софиянски...
Изборите наближават. Циркът тепърва предстои. Съвсем скоро ДСБ и ДБГ ще кръстосат тежко саби. Ще летят глави. И то за какво? За да впише някой в биографията си по-скоро неуспешен опит за кметуване.
Спомняте ли си легендата, че единението прави силата? Ако продължат с вътрешните си противоборства, реформаторите ще ни дадат пресен пример как безпринципни коалиции в името на власт лесно се разпиляват. И изгарят в огъня на личното его.